Банкеръ Weekly

Съдби

ПОЛИГЛОТ ОГЛАВИ СИБАНК

Срещаме се с Цветелина Бориславова в офиса й на столичната ул. Раковски. Целта ни е да повдигнем малко булото на тайнствеността, с което е обвито името на новата шефка на надзора на една от най-одумваните банки през последните години.Пред нас е една фина дама, лъчезарна, земна, с палави искрици в очите, която говори разумно, без да парадира и без излишни превземки. Това е първото впечатление.Разказът за себе си Цветелина започва така: Родена съм в София, но още на три години заминах за САЩ с родителите си, които бяха дипломати. Това бе първият им мандат зад граница и моите спомени от Вашингтон са най-вече от градинката пред посолството. Спомням си, че когато се върнах в България, преживях много труден период, тъй като не говорех правилно български. Баба и дядо, при които живеех в село Телиш, бяха учители. Освен това дядо е от рода на Иван Вазов и двамата бяха настроени много патриотично. И изведнъж внучката им си идва от САЩ и не може да говори български. Това страшно дразнеше баба и тя направи всичко, за да започна да говоря правилно.Не след дълго отново заминах с родителите си за чужбина - този път в Индонезия, където учих в американски колеж.След като се върнах в България, започнах да уча в Първа английска гимназия и трябваше да положа доста усилия, за да се адаптирам към нашата учебна система, която беше много по-различна от тамошната. У нас се наблягаше много на математиката. В крайна сметка така и не завърших английската гимназия у нас, тъй като отново заминах с родителите си. Този път в Румъния. Там учих в руска гимназия. Паралелно с това започнах да уча румънски, тъй като трябваше да кандидатствам в университета в Букурещ. Представете си какво е било през тази година. През деня ходя на училище, следобед уча за матура, а вечерта уча румънски. Всичко това приключи успешно, взех изпитите и влязох в Букурещкия университет - специалност Философия и западни езици. Завърших първия семестър с пълно отличие, но след това трябваше да се прехвърля в Софийския университет, където продължих във Факултет Класически и нови филологии - с английски и испански. С английския отдавна нямах проблеми, а испанския избрах, първо защото е близък до румънския, и второ - защото една трета от света говори този език.В интерес на истината, никога не съм мислила, че ще се занимавам с бизнес - винаги съм искала да се занимавам с история на изкуствата, с философия... Но тъй като като студентка бях преводачка на асамблеята Знаме на мира, в един момент от външнотърговското предприятие Инко, което се занимаваше с внедряване на високи технологии от чужбина, ме поканиха на работа. Всъщност те търсеха човек, който говори тези три езика, които аз знаех. Тогава не разбирах за какво става въпрос, но започнах работа във фирмата през 1985 г. още преди да се дипломирам. Веднага се убедих, че само отличното владеене на чужди езици не е достатъчно и записах международни икономически отношения и външноикономическа дейност във ВИИ Карл Маркс. Наложи се да уча вечерно, тъй като през деня работех.В Инко ми възложиха да се занимавам с програма ГАПС - Гъвкави автоматизирани производствени системи. (По тази програма работеха много структури - Централният институт по изчислителна техника, Институтът по микроелектроника, Техноинвест, създадена специално за ГАПС. Изведнъж попаднах в супертехнократска среда, което обаче бе невероятно предизвикателство. Освен това в Инко пристигаха купища чуждестранна специализирана литература и за мен бе страхотно удоволствие да чета за новостите по света. Във фирмата работеха сравнително малко хора. Повечето бяха инженери със суперпрофесионална подготовка, останалите се занимаваха с външна търговия и на мен тази професия ми допадна. Оттогава датират и първите ми сериозни контакти с чуждестранни фирми и бизнесмени. Първият от тях беше с един испанец - изключително добър международен търговец г-н Мира.Тук прекъсваме прелюбопитния разказ на Цветелина, за да зададем серията от неудобни въпроси, които повече от месец пълнят жълтите страници на вестниците.Г-жо Бориславова, докосвали ли сте се до онази част от бизнеса на Инко, която се занимаваше с адаптирането на нови технологии от Западна Европа?- Ние търсехме начин как да пренесем високотехнологично ноу-хау в България.Питам, защото много от тези западни технологии бяха забранени за социалистическите държави по линия на КОКОМ?- Дипломната ми работа бе посветена точно на тази тема. Имаше такива забрани. При тях, както и в други случаи, има граница и ако успееш да се движиш по нея, без да я пресичаш, можеш да си вършиш работата, и съвсем легално да вкарваш в страната информация за западно ноу-хау. А у нас имаше достатъчно голям брой добри специалисти, които можеха да обработят професионално тази информация и да създадат един високотехнологичен продукт.Коя е сделката ви в Инко, с която се гордеете?- Гордея се, че успях да сключа сделка за закупуване на софтуер за проектиране на сгради от английската фирма Пейфек, която бе водеща в разработката на такива продукти. Достатъчно бе да се подаде информация за това, как трябва да изглежда сградата и програмата правеше автоматично всички необходими изчисления - колко желязо и други материали са необходими, какво качество и така нататък. Въобще правеше за нула време изчисленията, които иначе отнемат поне месец.Инко работеше и в много други направления - например за Завода за дискови запаметяващи устройства (ДЗУ) в Стара Загора. Това бе фирма, която вкара изключително много средства в държавата, тъй като продавахме голяма част от технологиите в Русия. Дори последните преводи от Русия по наши сделки пристигнаха по времето на правителството на Филип Димитров. Това бяха около 20 млн. щ. долара. Затова ми е мъчно, че такава добра и печеливша фирма се забърка в далаверите на Дилян Дорон.Познавахте ли самия Дорон?- Не. Аз напуснах през лятото на 1989 г. и станах представител на Спеа. Това е втората по големина фирма в Европа за производство на електронни тестери, с които се проверяват електронни платки. А те на практика имат приложение в почти всички видове битови стоки. Получих правата да представлявам Спеа във всички балкански страни. Пътувах много - в Турция, Гърция, Румъния, Русия, и правех много агресивно представяне на продуктите на Спеа. Но най-успешно бе представянето ми в Турция и успяхме да продадем около двайсет инсталации.След това създадохме с Бойко фирма Ипон...Как се запознахте с него?- С Бойко? Ами случайно, както всички останали. За пръв път се срещнахме в един сервиз за автомобили (смее се).И вашият автомобил беше за ремонт. Нали?- Не, аз за пореден път трябваше да пътувам за Турция. По това време карах фирмен Пасат с хиксови номера и отидох да ми прегледат колата, защото винаги пътувам сама. Бойко също бе в сервиза. Там се видяхме, той дойде при мен и ме заговори. Забеляза, че колата е с хиксови номера, и попита: Вие къде работите. Аз казвам: Ами за една фирма. Ама какво работите - продължава той. Аз не исках да отговоря. Де да го знам какъв е.Страшен ли изглеждаше?- Страшен изглеждаше. Този поглед винаги го е имал.Каза ми, че предлага охрана. По това време, доколкото знам, той току-що бе напуснал МВР и бе в националния отбор по карате и във Федерацията по карате. Имаше и много силен собствен отбор по карате.Но нали той все още има този отбор?- Още го има. Но след като създадохме Ипон, отборът стана част от нея. Тогава не беше Ипон. Та като се запознахме, Бойко ми каза, че предлага охрана на физически лица. Но тогава - през 1991 г., тази дейност още не бе организирана и не бе атрактивна.По това време нямаше рекет в България и малцина предлагаха такива услуги...- Точно така. Но те като каратисти предлагаха подобна услуга, защото фирма Василка вече ги беше наемала. Оттам на Бойко му бе хрумнала идеята да предлага превоз и охрана на чужденци. Той просто търсеше приложение на своята енергия и сила. Въобще не гледаше на това като бизнес. Аз му казах, че няма нужда от охрана. И му обещах, че мога да предложа тази услуга на шефовете си от Германия и Италия. Това бе нашият разговор в автосервиза. След това той дойде в моя офис. После аз отидох на неговия рожден ден. И така...И така... Намерихте ли му клиенти?- Да. Моите шефове от Германия го наемаха.Значи е имало конкретна полза от запознанството?- Да, имаше. Но впоследствие въобще не се е занимавал с това, защото решихме да създадем наша обща фирма.Чия беше идеята?- Идеята беше негова. Той пожела да създадем тази фирма, защото искаше да работи нещо. Човек с такъв потенциал и да седи така... Просто не може. А и не само той. Нали имаше един куп момчета - целия му отбор? Тогава и през ум не ми е минавало, че Ипон ще се занимава с охранителна дейност. Аз му казах: Дай ще правим търговия. Аз това мога. По това време този същият испанец, за когото вече споменах, г-н Мира, ми се обади и каза: Една огромна испанска текстилна групировка търси възможности да работи в България. У нас тогава имаше страхотно развита текстилна индустрия и Ипон беше първата фирма, която започна да работи в тази сфера.После представителите на тази испанска групировка дойдоха в България. Те предлагаха невероятни възможности и огромен пазар, а у нас беше евтино да се произвежда и предприятията нямаха пари. Тогава казах на испанците: Ще ви предложим ниски цени за продукцията, но хайде вие да финансирате предприятията. Те нямаха средства дори за конци. Трудно им беше да теглят кредити от наши банки, тъй като България бе обявила мораториум по външния си дълг и чужденците гледаха на нея с подозрение. И испанците се съгласиха да инвестират, но имаха голям стрес от банковата ни система. Аз поех бизнеса като външен търговец, наехме професионалист по текстила - Дечо Ангелов, който в момента е един от шефовете на Миролио - България, а Бойко пое цялата вътрешна дейност - предприятия, спедиции, митници. Тогава той навлезе и се специализира в бизнеса. Все се смееше и питаше какви са тези неща - акредитив, коносомент. Но ги научи. Значи, като гледа сега делата на мошениците, нищо не може да го изненада. - Всичко му е ясно. Пък си има и консултант. Като бизнеспартньори случвало ли ви се е да се карате, или всичко е вървяло гладко?- И двамата сме много силни характери... Каква зодия сте?- Аз съм Везни, а Бойко е Близнаци, но и двамата имаме асценденти Лъв. Хем двойствени зодии, хем с властна жилка?- Ами, да. Но по принцип, когато сме спорили много и заради това, че мненията ни не съвпадат, между нас е възниквала битка, винаги е оставало голямото привличане. Което помага да се върви напред. И сега е така.Идвало ли ви е наум някой път да се разделите заради работата?- О, да. Всеки от нас има много силен характер и е тип водач. Какъв бе поводът за най-големия ви сблъсък?- Заради идеята да се създаде смесена фирма със същите тези испанци, за които говорихме. Бойко тогава не можеше да разбере защо трябваше да се направи такава фирма и бе категорично против. Спорихме много дълго и... стигнахме до конфликтния момент. Аз бях сигурна, защото знаех какво да направя: тази фирма щеше да вложи много пари в текстилните предприятия и щеше да направи смесени дружества с четири от най-големите ни заводи. Един от тях беше Катекс. Ако тогава бяхме направили джойнтвенчъра, сега щяхме да владеем пазара. Но той беше против, а аз отстъпих. С много голямо съжаление. А сега Бойко съжалява ли? - Разбира се, че съжалява, защото си дава сметка какво можехме да направим тогава. Коя бе следващата ви стъпка в бизнеса?- След като приключихме с текстила, Бойко разви охранителната дейност, а аз създадох фирма за износ на химикали. Това Праймхим ли е?- Точно за тази фирма става дума. И в нея сте били съдружници с Прайм Инвестмънт Тръст?- Така е, защото за бизнеса с химически продукти се искат много големи пари, а аз нямах откъде да ги взема. Прайм Инвестмънт Тръст е много голям холдинг, който работеше с ТСБанк. Предложиха ми да направим обща фирма, защото предпочитали да работят с дружество, в което и те имат участие. Така създадохме Праймхим. Фирмата работеше с почти всички големи химически заводи в България - с Агробиохим, с Нефтохим, с Оргахим - Русе, с Химко... С всички работехме прекрасно, имахме много добри обороти, притежавахме и чуждестранен клиент, който успяваше да осигури финансиране за закупуване на суровини.Турски ли беше този клиент?- Не, английски. Това е световноизвестна фирма, която е собственост на Саломон Брадърс. През ТСБанк ли минаваха финансовите операции с този клиент?- През нея. Имахме и сметки в ЕЛИТБАНК.И сигурно доста сте се опарили, когато ТСБанк и ЕЛИТБАНК фалираха?- Опарихме се още преди това в ЕЛИТБАНК и затова останахме на обслужване само в ТСБанк, но и тя фалира. Работехме много с Барклейс Банк, която е една от добрите чуждестранни банки. Извършвахме сделки и през германски банки като Дойчебанк. Когато у нас настъпи сривът в банковата система, повечето химически заводи почти спряха да работят и аз се принудих да поизоставя тази дейност. Тогава от Праймхим направих спедиторска и транспортна фирма. Управлявах и Интер Прайм Тобако - една фирма за търговия с цигари, която беше също в структурата на холдинга Прайм Инвестмънт Тръст. Създадохме тази фирма, защото холдингът и ТСБанк имаха много добри позиции в дистрибуцията на цигари в България. Те ми предложиха да внасяме цигари от Ар Джей Рейнолдс, които са производители на Кемъл. Направихме фирмата през 1995 г. и аз договорих с Ар Джей Рейнолдс вноса на един контейнер цигари. Какво се оказа - като платих акцизите и всичките мита, видях, че нашият Кемъл е почти два пъти по-скъп от същата марка цигари, която се продаваше на пазара. Беше адска мъка, докато си събера парите. Магазинчетата купуваха от нас по един, два, до три стека с фактура. Покрай тях обаче продаваха по още трийсетина стека, които са взели от друго място. Разбира се, на много по-ниска цена. Усетих се, че те купуват от нас, за да имат фактура, която да показват, когато им правят проверка. Така приключи бизнесът ми с цигарите. Е, сега поне Бойко знае къде да пипа в цигарените далавери?- Наясно е. Имаше и други фирми, които създадохме, но те не заработиха - останаха само като идея. През 1999 г. с мен се свързаха едни англичани и ми предложиха да взема лиценза на американската фирма Ай Ти Пи, която е номер едно в САЩ по производство на цитрусови напитки. Този бизнес ме привлече, тъй като у нас вече не остана какво друго да се прави - няма химия, няма текстил... Затова реших да се занимавам с производството и пласмента на някаква стока за масово потребление. Така създадох фирмата Ай Ти Пи - България, която произвежда цитрусови напитки. Тъй като обаче американците много държат на качеството, ние използваме вносни концентрати и за да предлагам конкурентни цени на пазара, аз работя с много ниска печалба. Намерението ми е да произвеждам напитките в завода на Би Би Би, с чийто шеф Пламен Минчев заедно разработихме този проект за цитрусовите напитки. А как стигнахте до идеята да оглавите надзорния съвет на СИБанк?- В нея има много хора от ТСБанк, които аз познавам - като Светослав Божилов, Здравко Стоицев и много други. Преди година и половина получих предложение да вляза в управителния съвет на Бентонит, за да им съдействам в търсенето на стратегически инвеститори. Знаете, че СИБанк финансира приватизацията на това предприятие. Същата е ситуацията и в Оловно-цинков комплекс - Кърджали, и в Катекс. Та Бентонит за мен бе едно ново предизвикателство. Свързах се с външни фирми и доведох двама инвеститори - италианския Лавиоза Минералия и испанската Полса. Те имат интерес да инвестират в технологии и съответно осигуряват и пазари, защото Бентонит има голям потенциал да оптимизира сегашното производство и договори за износ. Така тръгнаха бизнесвзаимоотношенията ни с хората от СИБанк. След това станах и член на консултативния съвет на ОЦК - Кърджали. Там работя по един изключително интересен проект за преработка на отпадъците, от които се получават олово, цинк, специални сплави, включително и злато. В един момент Славчо Христов ми предложи да заема неговото място на председател на надзорния съвет на банката, тъй като той имал намерение да се оттегли. Аз му казах, че трябва да помисля, да видя какво е състоянието на банката, преди да му отговоря. И какво, според вас, е състоянието на банката?- Смятам, че е добро. Но ми се иска тя да използва цялата информация за предприятията у нас, която е наследила от Стопанска банка и да привлича чуждестранни инвеститори за тях. Освен това желанието ми е да се развие обслужването на клиенти в банката. То да стане такова, че клиентът сам да казва на приятелите си и съседите си колко много услуги и удобства предлага СИБанк. Предложиха ли ви да купите акции от банката?- Това е напълно логично, защото когато човек стане акционер има съвсем друга мотивация да работи в една фирма, независимо дали тя е търговска или е банка. Това е ново предизвикателство за мен.Какъв процент ви предложиха да закупите?- Ние сме договаряли това конкретно. А кой от акционерите ще ви продаде акциите си?- Това е фондация Българска медицина. Всъщност аз ще стана неин управител, като по този начин ще контролирам акциите й в банката. Все пак става дума за много пари, които човек не може ей така да извади от джоба си. Но с подробностите са запознати юристите.С тази фондация ли влизате в надзорния съвет на банката?- Не, там ще представлявам друга фирма. Става дума за дружество на Вальо Каладжан, което се е казвало Джес Нет, а после се е преименувало на Ривал 5. То ще е четвъртият член на надзорния съвет на банката и аз ще бъда неговият представител. Преди да приема това предложение, съществуваше идея надзорният съвет да напусне фирмата на Вальо Златев Агрима, но в последния момент той реши да остане, така че надзорният съвет ще бъде от четирима души. Светослав Божилов оттегля ли се категорично от банката, или ще остане под някаква форма в нея?- Не бих искала да коментирам това от негово име, но аз лично от самото начало много държа Светльо Божилов да не се оттегля от банката. Той е един от създателите й и освен това е изключително умен човек и много добър професионалист. Но в него има някакво натрупано разочарование. Вие се познавате отдавна с него. Казвал ли ви е откъде е това разочарование?- Той не обича да коментира тези неща. Предполагам че, тъй като преди време бе обявено, че той не е прокурист се е почувствал засегнат. Предложих му да се върне като прокурист, но той не желае. Според мен успях поне да го убедя да остане в банката. Под каква форма ще стане това тепърва ще мислим. Възможно е той да бъде съветник на банката. Откъде се познавате със Славчо Христов?- Със Славчо се познаваме отдавна от кортовете в Банкя. В свободното си време ние с Бойко много спортуваме и когато в събота и неделя сме на кортовете с приятели сме си говорили със Славчо. Оттам тръгнаха и разговорите ни за бизнес. Още когато се занимавах с химикали, сме коментирали дали можем да осъществим някакви проекти. Но не сме правили съвместен бизнес, докато той не ми предложи да вляза в Бентонит. Оттогава и Бойко се познава с него, ако това е част от въпроса ви. А откога датира познанството ви с царя?- За пръв път се запознах с Негово Величество чрез Домейн Бойяр, защото, ако си спомняте, те бяха хората, които през 1996 г. организираха среща на бизнесмени с него. Аз бях поканена на тази среща, тъй като се познавам много добре с Пламен Грозданов и с Маргарит Тодоров. А с Маргарит сме живели по едно и също време в Индонезия. Та на тази среща за пръв път се запознах с царя. А по-отблизо опознах и него и семейството му, когато охраната му бе поета от фирма Ипон. Аз искрено се възхищавам от Негово Величество. За мен той е една изключителна личност, защото е много човечен. След цялата помия, която се изля отгоре му, той успя да си замълчи и да запази достойнство. Той си знае какво му е струвало това. В същото време Негово Величество успя да ни предаде, според мен, един много важен урок по родолюбие. От него има какво да се научи в тази насока.Вие ли уредихте посещението на Славчо Христов при царя във Врана преди парламентарните избори?- Не. Въобще не съм се намесвала в тези взаимоотношения.Вярно ли е, че ще доведете в управлението на СИБанк банкери, които са работили на Уолстрийт?- При всички случаи ще доведа хора с много добра позиция навън. Само българи ще управляват СИБанк, но те ще бъдат с достатъчен международен опит. На банката са необходими хора с опит на местния пазар и хора с опит навън. Набелязали ли сте вече такива хора?- Да, набелязала съм някои кандидатури. Едната е на Станислав Дерлипански, който в момента е по-известен в чужбина, отколкото у нас. Той е работил на борсата Чикаго Борд ъф трейд през 1989 и 1999 година. Въвежда СУИФТ-а в България. Специализирал е валутна и борсова търговия, бек офис операции, управление на портфейли, фючърсни пазари. Засега той ще бъде член на управителния съвет, защото няма място за още един изпълнителен директор в банката. Пък аз искам да има приемственост в управлението. Затова старите изпълнителни директори ще останат. Прохаски също ще остане. Просто ще увеличим броя на членовете на управителния съвет на седем, като единият нов член ще е Станислав Дерлипански, а вторият ще е Алипи Алипиев. Него също познавам от ТСБанк. Той е запознат много добре с проблемите при развитието на клоновата мрежа и работата на местния пазар. След като напусна ТСБанк, той беше финансов директор на Химко - Враца, и на Соловей Соди в Девня. Алипиев е изключително работоспособен и умее да постига целите си. Търся и още един човек за управителния съвет, който трябва да е топкомпютърен специалист в банковите системи, защото това е големият проблем на всяка една банка. Публична тайна е, че сте в близки взаимоотношения с министър-председателя и че живеете на съпружески начала с главния секретар на МВР. Не се ли притеснявате, че като оглавите надзорния съвет на СИБанк, ще започнат атаки, че над нея пак се разтваря политически чадър и вие сте представителят на властта в нея? - Не се притеснявам, тъй като аз знам много добре защо отивам в банката. Не правя това, за да разтварям политически чадър върху нея. Причините да вляза в надзорния съвет са чисто професионални. И предпочитам за това да говорят фактите. А какви ще са коментарите... В България се коментира всичко по всякакви начини. Това не мога да го спра. Може ли нещо да ви откаже от банката?- В началото трябваше да проверя много неща, преди да се съглася да вляза в надзорния съвет на банката. Знаете, че в България има банки, които са една черна дупка и въобще не си заслужава да влизаш в тях като акционер или като член на надзорния или управителния съвет. Но СИБанк не е такава. И затова се съгласих. А след като съм взела решение, не вярвам, че има нещо, което може да ме откаже от него. И много ми се иска да направим така, че да настъпи някаква промяна във взаимоотношенията между банките в България. Как реагира Бойко на решението ви да влезете в надзора на СИБанк?- Ами Бойко...Сумтя ли?- Сумтя. В началото каза: Добре де, не ти ли стига досегашният ти бизнес, че сега искаш да влизаш и в друг?. А аз му казах: Не, шило в торба не стои!. Освен това му обясних, че каквото и да правя, то винаги ще бъде коментирано.Богата жена ли сте?- Аз съм осигурен човек. Моите родители са живели и работили дълго време в чужбина. Наследила съм от тях имоти и няма нужда да купувам нито къщи, нито апартаменти. Самата аз съм спечелила достатъчно пари.Можете ли да живеете като рентиер?- Не мога. Това означава да не живея. Аз трябва да работя за да се чувствам добре. Ако не мога да го правя това ще ме убие. Така че никога няма да мога да рентиерствам.Разговора води Петър Тодоров

Facebook logo
Бъдете с нас и във