Банкеръ Weekly

Съдби

ПОДМОЛНО РАЗДВИЖВАНЕ ОКОЛО ЗАКОНА ЗА ПАМЕТНИЦИТЕ

Докато Божидар Димитров с подходящ за неговия формат и амбиции медиен шум рекламира новите постъпления в Националния исторически музей (НИМ) - именни и анонимни, под повърхността на обществената видимост протичат интересни процеси. И всички те гравитират около една тема: паметниците на културата, тяхното разкриване, собствеността върху тях и опазването им.Преди месец министър Абрашев назначи със заповед (РД 09-63 от 28.02.2002) комисия за изработване на проекти за закон за музеите и закон за паметниците на културата. Срокът за предаване на проектите е 30 май тази година, а новото в случая е желанието музеите и паметниците на културата да се третират от различни закони. Нещо, което г-жа Москова не пожела да направи!По същото време пет неправителствени организации - Българският национален комитет на ICOMOS (Международен съвет за паметниците на културата и забележителните места), Българският национален комитет на ICOM (Международен съвет за музеите), Българската секция на DOCOMOMO (Документиране на съвременните явления), Съюзът на художниците и Съюзът на архитектите, подготвиха обръщение до господата Първанов, Герджиков, Сакскобургготски и Абрашев. В него се извеждат основните, най-наболели проблеми по опазване на националното културно наследство и ролята на различните организации - държавни и неправителствени, в решаването им.Пак по същото време една от многобройните телевизии започна серия от предавания, в които различни специалисти, преимуществено независими, обсъждат същия кръг проблематика от различни гледни точки. Активизираха се в пресата и някои от свещените крави на всички режими през последните три-четири десетилетия. Те артикулираха много интересна теза, която би правила чест на йезуитския орден: Абрашев трябва да остане в креслото си за назидание и пример (лош) на обществото. Презумпцията е очевидна - Абрашев е марионетката, зад гърба на която могат да се правят всякакъв род маневри, благовидно прикрити зад патриотичната загриженост за културното ни наследство. Че министър Абрашев не е в час, е ясно дори на децата. Дори цитираната вече заповед доказва това - от 14 души работна група само шест са истински специалисти, които знаят за какво става дума. Останалите са чиновници, представители на различни ведомства, назначени за създаване на легитимност, обществен престиж и... алиби на групата.Коректността изисква засега все още да не се впускаме в прогнози и абстрактни разсъждения. Но пък не може да не споделим, че проекти за закон вече съществуват, депозирани са и ролята на работната група ще е само да компилира, крои, преправя и съшива отделните парчета, за да им придаде благовиден външен вид. Защото основните въпроси така и не са получили поне задоволителен отговор:- Ако паметниците на културата - движими и недвижими - се третират в един закон, каква ще бъде ролята на НИПК (Национален институт за паметниците на културата), който от десетилетия се занимава само с недвижимостта?- Ако приемем, че в художествените галерии-музеи четири и половина десетилетия се трупаха неправомерни фондове, в които често живи художници се превръщаха в национална ценност, какви ще бъдат днешните критерии за оценка и преоценка?- Ако музейната мрежа в страната се редуцира до по-малък брой музеи, кой ще отдели добрите от лошите специалисти и има ли нагласа добрите да бъдат привлечени в местните структури?- Как ще се регулират взаимоотношенията между държавната, частната и общинската собственост, които все още са силно зависими от централизираното държавно управление?- Как ще се създаде взаимодействие между туроператорите и предложенията на културата и цивилизациите? И т.н.Нека ни бъдат простени песимизмът и съмненията! Но всичко наоколо показва, че нелегалната и полулегалната търговия с различните паметници на културата, особено от античността, е живият извор, от който пият доста бизнесмени, ценители и колекционери. Точно на тях Божидар Абрашев е много удобен като титуляр на министерското кресло.

Facebook logo
Бъдете с нас и във