Банкеръ Weekly

Съдби

ПОДКУПИТЕ КАТО ФОРМА НА КОНКУРЕНЦИЯ

Бакшиш, кити кодого (kiti kodogo), суег (swag)... Почти във всеки език съществува жаргонна дума за подкуп. В Библията пише, че паството на лицемерите ще бъде обезлюдено и огън ще унищожи храмовете на рушветчиите. За съжаление не е посочена точната дата на събитието. Изпращани в чанти, в червени пликове или в кафяви опаковки, подкупите от векове се приемат като елемент от човешкия бит. Държавите, забранили със закон рушветчийството на територията си, го позволяват и дори стимулират извън пределите си. Единственото изключение от правилото са Съединените щати, които от 1977 г. преследват по съдебен ред практиката на местни компании да дават подкупи на чужденци извън границите на страната си. Оттогава насам Белият дом упорито се бори и другите мощни индустриални държави да последват примера му. Напоследък усилията като че ли се увенчават с успех.В края на юни представители на богатите страни - членки на ОИСР (които още през 1997 г. се съгласиха да класифицират като криминално деяние даването на подкупи), се срещнаха в Женева. Те обсъждаха пътищата, по които да бъдат прилагани антикорупционните закони, прокарани в 32 от общо 35 държави на общността. В последните години книгата по история на корупцията се напълни с паднали от власт диктатори, заграбили милиарди долари от подкупи. Последният е покойният владетел на Нигерия Сани Абача, чието семейство се съгласи да върне на страната източените 1 млрд. щ. долара, при условие че си задържи 100 милиона от тях. Идеята на ОИСР е своята отговорност и наказание да понесат и играчите от другата страна на бариерата, които в общия случай са ръководители на мултинационални корпорации. Схващането, че подкупът е безвредна смазка в колелата на световния капитализъм, все още е широко разпространено в корпоративните среди. Множество доказателствата обаче сочат, че рушветчийството по-скоро е прът в колелата на световната търговия и инвестиция в корумпирани лица. Азиатската банка за развитие оценява средствата, влезли в джобовете на корумпирани чиновници, на 17% от БВП на бедните страни. По данни на надзорната антикорупционна международна агенция за прозрачност (Transparency International) подкупите са най-често срещаното явление в сектора на държавното строителство, в отбраната, в нефтената и газовата промишленост. Следват недвижимите имоти, телекомуникациите, производството на енергия, рудодобивът, транспортът, медицината и тежкото машиностроене. Списъкът на най-корумпираните държави оглавява Русия, следвана от Китай, Тайван, Южна Корея, Италия, Хонконг, Малайзия, Япония и САЩ. Има обаче и още една важна класация - на страните, които освен подкупи използват и други непочтени търговски прийоми. В него безспорен лидер са Съединените щати, следвани от Франция, Великобритания, Япония, Китай, Русия, Германия, Испания, Италия и Тайван. Съединените щати приемат Закона за чуждестранните корупционни практики през 1977 г. след скандала Уотъргейт. При разследването му се установява, че част от парите, влезли в джобовете на приближените на тогавашния президент Ричърд Никсън, са дошли от специални фондове за рушвети на големи корпорации, използвани за подкупване на чужденци. Днес във всички щатски компании има служители, отговарящи за спазването на антикорупционния закон и всички главни изпълнителни директори могат да бъдат наказани със затвор, ако го нарушат. В същия момент европейските им конкуренти получават дори данъчни облекчения за платените рушвети. Преди ОИСР да приеме през 1997 г. Конвенцията срещу подкупите11 от нейните членки, включително и Великобритания, Франция и Германия, съвсем открито освобождават от данъци средствата, употребени за рушвети зад граница. Европейците смятаха подкупите за единствения начин, по който могат да се преборят с вроденото конкурентно предимство на САЩ, произтичащо от дипломатическото и военното влияние на страната, обяснява Петер Айген - председател на базираната в Берлин антикорупционна надзорна агенция за международна прозрачност.При управлението на президента Джими Картър Белият дом започва усилено, но почти без успех да лобира и другите богати държави да прекратят порочната практика с подкупите. Едва след идването на Бил Клинтън на власт нещата се придвижват напред. През 1994 г. администрацията на Клинтън нарежда на ЦРУ да започне да събира информация за рушветите, плащани от международните компании. В началото на 1996 г. търговският представител на САЩ Мики Кантор призова за световна война срещу подкупите. Той съобщава, че щатските специални служби са разкрили почти 100 случая, при които благодарение на платени рушвети чуждестранни компании са спечелили срещу щатските си конкуренти в наддаването за различни проекти на обща стойност 45 млрд. щ. долара. Смятаме, че това е само върхът на айсберга - заявява Кантор.Междувременно ЦРУ продължава да рови и се добира до значителни улики за подкупи, дадени от чуждестранни фирми в над 400 търга за международни контракти на обща стойност 200 млрд. щ. долара в периода между 1994 и началото на 2001 година. Във Вашингтон са бесни, а щатските дипломати оказват силен натиск над партньорите си отвъд Океана по повод скандалните разкрития на ЦРУ.Междувременно, в средата на 90-те години на ХХ веки Европа не е толкова безразлична към случаите на корупция зад границите си. Бентът се отприщва във Франция по повод на аферата с Елф-Акитен (Elf-Aquitaine), в която са замесени бившият външен министър на страната Ролан Дюма и бившият управител на нефтената компания Луак Ле Флош-Прижан. Той е задържан през юли 1996 г. по повод разследване за корупция в Елф-Акитен, от чиито специални фондове, предназначени за плащане на подкупи на висши чуждестранни правителствени чиновници и държавни глави, са давани рушвети и на Дюма. Целта е била да се спечели подкрепата му и да се използва влиянието му в правителството за задгранични сделки на нефтения гигант, включително и за продажбата на шест френски военни кораба на Тайван. Парите и подаръците били предавани на Дюма чрез бившата му любовница Кристин Девиер-Жонкур, назначена на фиктивна длъжност в Елф-Акитен заради връзката й с близкия приятел на покойния френски президент Франсоа Митеран. Въпросните специални фондове за подкупи в нефтената компания датирали още от времето на основаването й като държавна структура по времето на Шарл де Гол. Предназначението им било да се държат настрана от френските владения в Африка английските и американските конкуренти. Дюма и Флош-Прижан са осъдени съответно на шест месеца и на три и половина години затвор, но са освободени след обжалване на присъдите. Скандалът прехвърля границите на Франция и стига до Германия, където Елф-Акитен участва в противоречиви проекти по времето, когато президент на страната е Хелмут Кол. Последните скандали около финансирането на предизборната кампания на Социалдемократическата партия на немския канцлер Герхард Шрьодер също са свързани с подобни фондове за рушвети в местни строителни компании. Техните имена се цитират и в случаи за платени подкупи в Африка.На фона на тези разкрития и Европа решава да пребори чудовището на корупцията не само в собствения си двор, но и извън него. С това най-неочаквано обстановката се променя и всички - Световната банка, ОИСР, националните правителства, медиите, инвеститорите, анализаторите, бизнеспартньорите и не на последно място по-младите служители - започват да оказват натиск и да настояват за етика в бизнеса.В отговор на този натискСветовната банка през 1996 година започва да пише собствен списък на констатирани случаи на подкупи и да окуражава бедните държави да преследват и наказват рушветчиите. Три години по-късно международната кредитна институция без много шум подтиква прокуратурата в Масеру - столицата на Лесото, да направи разследване на твърденията за дадени подкупи от 1.1 млн. щ. долара за участие в разработката на финансирания от банката проект за високопланински язовир. Африканската държава вече тикна зад решетките един от собствените си висши чиновници, който трябвало да одобри кандидатите за мероприятието. В скоро време ще приключи съдебният процес срещу първата от общо 12 големи западни контрагенти, обвинени, че са му платили подкуп - компании от Германия, Франция, Великобритания, Италия и Швейцария. Предявени са обвинения срещу канадската инженерингова фирма Ейкърс интърнешънъл ъф Кенада (Acres International of Canada), за която се твърди, че е платила 674 хил. щ. долара на местен агент, който е употребил 60% от сумата за подкупи. Говорителят на Ейкърс заяви, че обвиненията срещу агента й в Масеру са шокирали компанията, която има агенти по целия свят. Останалите западни играчи пък отричат каквато и да било вина и твърдят, че не са имали дори бегла идея, че посредниците им превеждат пари в банковите сметки на официалния представител на Лесото. Законите, приети неотдавна от страните членки на ОИСР, са насочени директно именно към посредниците. За криминално престъпление на всяка местна фирма се таксуват всички случаи, в които ръководителите й са си затваряли умишлено очите или изобщо не са се интересували от очевидните улики, че задграничните им представители плащат подкупи. Ако агенти или консултанти на дадена фирма, в която стандартната комисиона е 5%, поискат примерно 30%, управителите й носят наказателна отговорност. Същевременно европейските законодатели не са съгласни с щатските си партньори, които преследват само големите подкупи и разрешават плащанията (неофициално в размер до 500 щ. долара) на дребни чиновници за рутинни бюрократични дейности, като например получаване на виза или разрешение за престой. Според критиците на американските привички, САЩ никога не са се изправяли истински срещу големите риби. В черния списък, съставен от Световната банка, която се смята за проводник на влиянието на Вашингтон, са включени 80 малки и почти неизвестни фирми. Същевременно международният бизнес все още смята, че Белият дом използва дипломатическата и военната си мощ, за да помага на големите щатски корпорации да печелят договори и търгове. В новите нормативи за борба с корупцията обаче не е предвидено нищо, за да се елиминира това влияние. Доминик Ламурьо - генерален секретар на френската отбранителна групировка Талес (Thales Group), например твърди, че компанията му е загубила неотдавна договор с Южна Корея, която предпочела под политически натиск конкурент от САЩ.

Facebook logo
Бъдете с нас и във