Банкеръ Weekly

Съдби

ПОДИР ГЛАСОВЕТЕ НА МИСТЕРИЯТА

Хорът Мистерията на българските гласове отпразнува 50-годишнина - много голямо културно събитие, което с нищо не бе извадено като акцент в медиите. Затулиха го между 45-ия конгрес на БСП и посещението на премиер министъра в Москва. Не го отбелязаха и в списъка с предложения за единствената в момента българска държавна награда, ордена Стара планина. Дори не напомниха за скандалните посегателства върху това име, които през 80-те години и през голяма част от 90-те настървяваха много амбиции. Случаят е следният:В началото на 60-те години швейцарският минен инженер Марсел Селие пристига в България по свои бизнесдела, свързани с търсенето на полезни изкопаеми. Историята крие резултатът от това дирене - казват, че е търсил въглища в Стара планина, но е категорична в друго. Г-н Селие е любител на музиката, в частност на фолклорната, и с много тънък бизнеснюх открива за себе си т.нар. обработен български фолклор. Швейцарецът добре съзнава трудната съдба на подобно бизнесмероприятие, но решава да рискува, окуражен от факта, че през 60-те години в класациите на Би Би Си вече се е появила българска народна песен и е заела челото на подреждането.Марсел Селие купува от БНТ, което тогава се нарича Радио София, няколко записа на различни фолклорни формации - основно на ансамбъл Филип Кутев, но и на хора при ансамбъла за народна музика на радиото. Голямото му попадение е измислянето, патентоването и защитата на търговската марка Мистерията на българските гласове. Под това име той издава първата дългосвиреща плоча. Звуконосителят е бавноликвидна стока, със своята нестандартна програма, разположена в страни от модната за момента рокмузика. Налага се Марсел Селие доста да почака, докато през втората половина на 70-те години интересът към Мистерията... внезапно се събужда и търсенето нараства чувствително.Селие става известен и като музикален продуцент, което отново го кара да посети България. Затвореният, дори капсулиран български музикален пазар, не предлага плочата му (та до днес!), но пък изобилства с оригинален, изходен материал за нови бизнеспланове. И швейцарецът купува нови записи, продължавайки да поддържа предпочитанията си към обработен от професионални композитори фолклорен материал. Успехът при втората му дългосвиреща плоча със същото име - Мистерията на българските гласове, този път идва почти светкавично. Доказателството за това е спечелването на наградата Грамми за 1984 година. Тя обаче бе връчена в категорията продуцентство, а не в категорията музика. Тоест наградата си е за Марсел Селие и неговата делова идея и реализация, а не за достойнствата на българската музика.Все пак отличието привлече вниманието на международния бизнес. У нас пристигна друг известен продуцент, този път англичанинът Джо Бойд, който в отличие от Марсел Селие е пласиран единствено в музикалната сфера. Бойд намери и своята търговска ниша, различна от тази на швейцарския си предшественик - автентичния импровизационен фолклор и особено сватбарската музика на Ибрям Хапазов, преименуван по-късно на Иво Папазов. Но успоредно с почтените бизнесмени изпълзяха пиратите, като правило само българи. И се подреди дълга редичка от мистерии в концертен и звукозаписен вариант. Марсел Селие се видя в чудо как да отблъсква атаките и кого да съди по-напред. Българските тарикати пък се нахвърлиха като мухи на мед върху прочулата се вече марка Мистерията на българските гласове, хитровато прикрили се зад прозрачния параван на народната ни музика и несъмнените й качества. Нещата дойдоха на своето място едва към средата на 90-те години. Тогава г-н Селие подари името Мистерията на българските гласове на хора на Дора Христова, приютен вече под покрива на БНТ. Но и тази телевизия, която вече дузина години се раздира от амбиции, политически клиентелизъм, откровени кражби и непрекъснати законодателни инициативи, възприе поведенческия модел на средностатистическия българин, за който проф. Александър Балан казваше, че мисли на парче. През 1997 г. бе уволнен целият хор, като по този начин бе убита кокошката, която снасяше и можеше да снася и досега златни яйца на телевизията. Хорът и неговият диригент Дора Христова влязоха в категорията свободни артисти и с легитимното (вече!) име Мистерията... започна да обикаля света. И да участва в най-разнообразни музикални проекти - запис на филмова музика, фестивални участия, интеграция с джаза и попмузиката, концертна дейност... Но понеже не произвеждаше пикантни сензации, медиите забравиха за хора, забравиха и за Мистерията....

Facebook logo
Бъдете с нас и във