Банкеръ Weekly

Съдби

ПО-ЗАБАВНО Е ДА СИ ИГРАЧ, ОТКОЛКОТО ТРЕНЬОР

НАСТАВНИКЪТ НА ИНТЕР МЕЧТАЕ ДА ПОЕМЕ НАЦИОНАЛНИЯ ОТБОР, НЕ УМЕЕ ДА ИЗПОЛЗВА БАНКОМАТИ И ГУБИ КАТАСТРОФАЛНО МАЧОВЕ ОТ СОБСТВЕНИТЕ СИ ДЕЦАКогато през лятото на 2004-а Роберто Манчини отхвърли оферта за 35 млн. евро от московския ЦСКА, за да седне на най-проветривия стол в италианския футбол - начело на Интер, мнозина помислиха, че е полудял. Когато отборът записа само две победи в първите 13 кръга на италианския шампионат, хората се питаха дали полуделият не е президентът на клуба Морати. Постепенно обаче Интер набра скорост в Серия А, разгроми с 5:1 като гост Валенсия в Шампионската лига и чака с увереност осминафиналите на най-доходния футболен турнир в историята. Роберто Манчини - най-младият дебютант в Серия А, най-младият треньор. Чувствате ли се като човек, чиято кариера е предопределена?- Не мисля. Имах късмет да дебютирам много млад, но трябваше и да се потрудя, за да постигна нещо.Заради футбола на тринайсет години и половина е трябвало да напуснете семейството си. Трудно ли беше?- В началото - да. Тринайсет години са твърде крехка възраст, за да живееш сам и далеч от близките си. Но когато се захващаш с такава кариера, е ясно, че ще загубиш нещо от младостта си. Правил съм жертви и по отношение на семейството, и на забавленията.Днес притежавате великолепна мансарда в Рим близо до Пиаца дел пополо и вили на остров Сардиния, но продължавате да се връщате в родното си селце Йези. Какво намирате там?- Връщам се, когато работата ми го позволява, защото там живеят родителите ми. Обичам да ги виждам и да се храня у дома. Мястото, където храната е най-вкусна...Петнайсет години в Сампдория, тифозите в Генуа още помнят подвизите на Манчо. - Петнайсет години в един отбор са много. Малцина успяват да останат толкова време на едно място. Но аз се чувствах много добре в Генуа, а и имах шанс да работя с един невероятен президент, който ме обичаше.Паоло Мантовани често казваше, че сте петото му дете...- Да, това е една от причините, които ме задържаха в Самп. Естествено, не бях сам, играех в голям отбор, с големи футболисти...Там беше и вашият близнак Джанлука Виали. Ще ни кажете ли нещо, което още не знаем за него?- Двамата бяхме с различни характери, аз много избухлив, той - по-разумен. Затова си пасвахме добре. Прекарахме осем години от младостта си заедно и се забавлявахме много.Вярно ли е, че веднъж сте се скарали и Валтер Дзенга ви е помирил, като ви е затворил двамата в асансьора?- Скарахме се на тренировка в Генуа. Не си говорихме една седмица, после отидохме на лагер с националния отбор и другите играчи ни сдобриха. Но когато си приятел с някого, няма нужда от много приказки...Истина ли е, че във Флоренция са заплашвали семейството ви?- Не, заплашваха мен, защото когато тренирах Фиорентина, застанах на страната на президента Чеки Гори, който там не беше много обичан. Но тези неща не са важни.Серджо Краньоти бе друг президент, когото обичахте много. Бяхте близо до него, особено преди да го арестуват. Говорил ли е с вас за проблемите си с правосъдието?- Не, не сме говорили, откакто той си тръгна от Лацио. Веднъж споделих, че оставам до президента в този труден момент, и много от хората, които са изгубили вложенията си в Чирио, се разбунтуваха. Аз ги разбирам, но мисля, че може да проявим малко солидарност дори към човек, който е сгрешил. Не ви ли притесняваше да започнете да тренирате футболисти, с които сте играли доскоро и които ви говорят на ти?- Не е важно как се обръщаме помежду си, стига да има уважение. Вярно ли е, че предпочитахте да играете?- Да играеш е по-забавно, отколкото да тренираш. Ако имах възможност да продължа да играя, без възрастта да напредва...Но вие бяхте още млад, когато се отказахте.- Е, бях на трийсет и шест. Появи се възможност веднага да започна като треньор и реших да не я изпускам.Играчите обаче имат далеч повече обожателки от треньорите. Промени ли се отношението на жените към вас напоследък?- Това не мога да кажа. Футболистите вече станаха като актьорите - постоянно ги дават по телевизията, красиви са, интелигентни, така че е нормално да се харесват на жените.Има ли нещо в миналото, за което да съжалявате?- Като футболист съжалявам за няколко неосъществени победи - например на финала за Купата на европейските шампиони. Надявам се да си наваксам като треньор.На пътя ви сега стои настоящият европейски шампион - Порто. - Едно е сигурно: това ще е хубав двубой. Мисля, че Порто не е бариера, която да не можем да прескочим при съответната концентрация. Интер не е губил официален мач под ваше ръководство, но изостава доста от Ювентус и Милан. - Записахме твърде много равенства, заради които някои хора ни упрекват, че не умеем да побеждаваме. Според мен по-същественото е, че не сме склонни да губим. Интер има всичко необходимо, за да се превърне в голям отбор. Е, за да побеждаваме всяка седмица, са нужни също опит и сработеност, но ние бързо ги придобиваме. Има ли днес играчи, които приличат на Манчини? Веднъж казахте, че Тоти има вашите качества - положителни и отрицателни. - Тоти приличаше много на мен, когато беше по-млад. Сега прилича на Тоти. На терена показвате силни емоции. Повече ли се разгорещявахте като играч, или сега - като треньор?- Като играч. Изглежда странно, тъй като футболистът може да излее яда си тичайки. А треньорът не може, защото трябва да следи мача. Не изключено това да е и от възрастта.Но когато пристигате в залата за пресконференция, като че ли винаги сте без глас...- Вярно е. За съжаление след като извикам два-три пъти, губя гласа си. Когато си на стадион с 50 000 зрители и трябва да кажеш нещо на играчите, налага се да викаш силно...Преди време вкарахте един исторически гол с пета срещу Парма. Подобен тип изпълнения и подаванията бяха ваш специалитет, заради тях ви нарекоха футболен гений. Тези неща научават ли се, или човек ги носи в кръвта си?- Те са си в гените. Един футболист може да се усъвършенства технически, разбира се, но някои удари или ги има, или не. Имате и лоши спомени - например финалът за КЕШ, който Сампдория загуби от Барселона. Плакахте на терена. Това ли беше най-тъжният ви миг?- Тогава плаках не толкова защото загубихме, а защото вече бяхме стигнали края на онзи голям отбор. Знаехме, че след този мач много от играчите ще си тръгнат и никога вече няма да бъдем в същия състав. Затова спечелването на КЕШ щеше да означава, че сме спечелили всичко. И разочарованието беше огромно.Плачете ли и в живота?- Понякога да.При треньорския си дебют обяснихте, че играчите са по-важни от строгите схеми. И в живота ли е същото?- Според мен и в живота, и на терена е необходимо да сме гъвкави, за да се разбираме с другите и нещата да вървят гладко ... Не трябва да бързаме напред, без да се съобразяваме с никого, защото понякога собствените ни идеи може да са погрешни.Едно месечно списание ви избра за най-обаятелния италианец. Чувствате ли се горд от тази титла?- Честно казано, беше голямо удоволствие, защото чета това списание отдавна. И макар да мисля, че това определение е лъжа, след трийсет години ще мога да извадя онзи брой и да го покажа на внуците си.Наричат ви обаятелен, елегантен, но също и човек със скъпи увлечения - часовници, автомобили... - Увличам се по същите неща като другите хора и имам щастието да мога да си ги позволя. Това ми изглежда нормално.Много почитателки се възхищават от външния ви вид - палта, шалове, очила. Суетен ли сте?- Всички сме суетни, мисля. Очилата ги слагам понякога, за да гледам телевизия или да почета...Вярно ли е, че не използвате банкомат, защото често си забравяте кода?- Абсолютно. Не мога да го запомня, затова никога не го използвам.Какво правите, когато не водите тренировки?- Тренировките отнемат много време, защото не става въпрос само за два-три часа, през които следиш играчите на терена. Иначе се опитвам да бъда с децата си, които виждам само сутрин и вечер.Подкрепяте и Асоциацията на дарителите на костен мозък. - Да, макар че още не съм дарявал костен мозък лично. Присъединих се към асоциацията, когато живеех в Генуа. Мисля, че след като имах щастието да печеля добре от футбол, мога да помогна на тези, които са в най-голямо затруднение. Това е нормално, вършат го и много други хора.Някои известни журналисти твърдят, че сте между най-големите новатори в играта, но не искат да го напишат, защото ви смятат за високомерен. - Не, високомерието е характеристика, която определено не ми пасва. Може да имам всякакви недостатъци, но не и високомерие.Тогава кои са основните добродетели и недостатъци на Роберто Манчини?- Недостатъкът ми е, че понякога съм прекалено добър и позволявам да ме пързалят - както във футбола, така и в живота... Въпреки че съм на 40 години, характерът ми си остава същият, а понякога е необходимо да съм по-голям хитрец. Колкото до добродетелите, нямам представа. Играете ли футбол на компютъра си?- Понякога, но за съжаление децата са много по-добри и ставам за смях...Манчини губи на Плейстейшън от децата си?- Точно това се случва. Днешните деца са много по-напред от нас с тези неща. Защо шефът на Милан Адриано Галиани ви е толкова антипатичен?- Не ми е антипатичен. А и не се познаваме добре. Имали сме сблъсъци, докато аз играех, но такива неща се случват...Това неразбиране влияе ли на политическите ви идеи? Вие за кои сте?- Аз съм за едно правителство, което поне веднъж да успее да защити интересите на гражданите. Нещо, което трудно се получава. Мисля, че ако един ден десноцентристите и левоцентристите успеят да намерят общ език, това ще е моето идеално правителство.Какво ще правите, когато спрете да бъдете треньор?- Е, аз току-що започнах и смятам да работя още много години. Наистина не знам. Може би след петнайсет години вече ще искам само да се забавлявам, без да мисля за нищо.В плановете ви влиза ли и националният отбор? Имате неуредени сметки със Скуадра адзура.- Може би, но не сега. Още съм млад и ми харесва да съм на терена всеки ден, докато националният отбор ти дава възможност да виждаш играчите само от време на време.Казвали сте, че нещата в националния отбор не са потръгнали заради характера `ви. Какво имахте предвид?- Извикаха ме в отбора твърде млад и работих с всички треньори от Енцо Беардзот насам. В един момент се уморих да седя вечно на пейката, затова реших да не ходя повече. Но се надявам един ден да се реванширам, вече като треньор. Слушате ли радио?- Понякога, когато съм в колата. Предпочитам италианските изпълнители, не полудявам по чужда музика. Когато отидох в Болоня през 1977 г., бях на 13 и по онова време там всички слушаха Лучо Дала. Затова неговите песни ми напомнят за младостта. Харесва ми и Рикардо Кочанте.Излиза, че Роберто Манчини е истински романтик?- Определено!

Facebook logo
Бъдете с нас и във