Банкеръ Weekly

Съдби

ПЛЕННИЦИТЕ НЕ ПРАВЯТ ПРИЗНАНИЯ - ТЕ РУХВАТ

Английски поданици, които се прибраха в домовете си след двегодишен плен в американската база Гуантанамо, разказаха ужасните си преживявания. Според думите им обществеността няма никаква представа за това, което се случва в лагерите на Северния алианс в Афганистан и в американските военни бази в Куба, както и за ролята на британските власти в съдбата на затворниците.Британците от градчето Типтън Рухал Ахмед, Азиф Икбал и Шафик Расул са от пакистански произход. Те бяха наречени от журналистите типтънската тройка и британските талибани и прекараха две години в американската база Гуантанамо в Куба. Тримата бяха заподозрени във връзки с терористичната организация Ал Кайда и в организирането на терористичния акт на 11 септември. В началото на март тази година пленниците бяха освободени и се завърнаха по домовете си във Великобритания.Изявленията, които тримата направиха веднага след пристигането си, бяха твърде сдържани. Разказите им изцяло съвпаднаха с официалната информация и с репортажите на журналистите, посетили американските военни бази. Те потвърдиха, че условията в лагера са били твърде строги, че затварянето в единична килия се практикува като наказателна мярка и че са били разпитвани, но не и изтезавани.Две седмици по-късно обаче тримата дадоха интервюта за вестник Обзървър. Техните нови свидетелства се оказаха сензационни и получиха огромен резонансв западните средства за масова информация. Рухал Ахмед, Азиф Икбал и Шафик Расул попаднали в американския лагер заедно с други пленници, заловени край град Кундуз от отряда на генерал Достум, съюзник на Северния алианс. Тримата твърдели, че нямат никакво отношение към талибаните, че принадлежат към друго разклонение на исляма и никога не са участвали във военните действия. По техните думи попадането им в американски плен станало съвсем случайно. През септември 2001 г. приятели Ахмед, Икбал и Расул тръгнали за Пакистан, за да оженят Икбал - неговите родители му намерили невеста. След сватбата те се готвели да се върнат във Великобритания, но променили плановете си след 11 септември, когато станало ясно, че случилото се в Ню Йорк неизбежно ще доведе до американското военно нахлуване в Афганистан. Ахмед, Икбал и Расул казват, че тогава, подобно на много пакистанци, решили да окажат помощ на пострадалите от американските бомбардировки. За целта през ноември 2001 г . те се отправили към Афганистан. Тримата настояват, че не са имали намерение да се присъединяват към отрядите на полевите командири и да оказват съпротива на антиталибанската коалиция. Обяснението им е, че попаднали в плен само защото войниците на генерал Достум, които завладели района, подкарали в едно както пленените талибани, така и всички, които им изглеждали подозрителни. Жителите на Тимптън твърдят, че войниците преценили външността им като подозрителна, защото не носели бради.Разбира се, тази част от разказа им не изглежда достатъчно убедителна. Всеизвестен факт е, че помощта на изпратените в началото на войната в Афганистан пакистански войници се заключаваше именно в участието им в бойните действия. Но сега това не е най-важното за западните медии. Основният въпрос за тях не е дали съюзниците са имали основания да вземат тримата за военнопленници, а как са се отнасяли с тях по време на пленничествотоРасул смята, че хората на генерал Достум пленили около 35 хил. души. Те били натъпкани в товарни контейнери и откарани към Шербахан, където по това време се разполагала главната квартира на генерала. Пътувахме два дни, през които известно време съм бил в безсъзнание. Контейнерите бяха претъпкани, в тях почти нямаше въздух. Хората умираха от задушаване. Войниците пробиваха отвори за въздух с автоматични откоси и от куршумите вероятно се умрели няколко хиляди човека. Помня, че ме мъчеше непоносима жажда и когато видях влага на стената на контейнера, се опитах да я попия с дрехата си, но скоро разбрах, че това е кръв. Миризмата на смърт беше ужасна - разказва Икбал. Преживелите транспортирането били закарани в шербаханския затвор. Пленниците продължавали да умират - от получените рани, от изтощението и побоищата. След месец от 35 хил. души са оцелели едва 4 хиляди. Свидетелствата на типтънската тройка бяха потвърдени косвено от британския патологоанатом Уилям Хеглънд. Неотдавна той сподели пред журналисти, че в пресен масов гроб край Шербаханса били открити труповете на 15 човека, умрели от задушаване. Хеглънд е на мнение, че това е мъничък фрагмент от голямата и страшна картина, която тепърва ни предстои да видим.След въстанието на талибаните в крепостта Кала и Джанги край Мазари Шариф затворът в Шербахан бил посетен от западни журналисти. С тях пристигнали и представители на Червения кръст. Те оказали известна помощ на затворниците и обещали на тримата британски поданици да съобщят на семействата им, че са живи. Няколко дни по-късно пазачите строили арестантите и изкомандвали пред строя да излязат всички, които знаят английски език. Заедно с другите пред строя излезли и Ахмед, Икбал и Расул. Според тях знаенето на английски е било главната причина за преместването им от афганистанския затвор в американските бази, защото такива пленници се разпитвали по-лесно. След два дни тримата тримата били оковани и предадени на американските войски в американската база в Кандахар. И тримата заявяват, че там непрекъснато ги биели и заплашвали с екзекуция. Разпитваха ни както американци, така и англичани. Държаха ме на колене и с дуло на слепоочието, казва Ахмед. Човек, който се представил за сътрудник на британската МИ5, твърдял, че разполага с неопровержими доказателства, че затворникът е член на екстремистка групировка. На 13 януари 2002 г. на тримата им било позволено да се изкъпят и да се избръснат за първи път след задържането им. След това били преоблечени в прочутите яркооранжеви затворнически костюми, оковали ги и ги качили на самолет. Веригите бяха толкова стегнати, че половин година не чувствах ръцете си - изтъква Расул.Затворниците били прехвърлени в базата Гуантанамо - в лагера Хикс-Рей (X Rey). Там ги разпитвали не само американци, но и хора, представяли се отначало, че са от английското посолство, а след това - от МИ5. След като не дали утвърдителни показания за сътрудничество с Ал Кайда, в средата на 2002 г. тримата пакистанци били преместени в железни клетки до лагерите Делта. Там по думите на затворниците към тях се отнасяли много по-жестокоРазпитвали ги хора от ФБР, ЦРУ и МИ5, понякога в един и същи ден и по една и съща схема. Стандартното наказание за отказалите да сътрудничат била пълната изолация. Наред с това се прилагала и система на поощрения за затворниците. Всички, които отговаряли утвърдително на въпросите, получавали предмети на разкоша като дрехи или съдове за храна. Когато някой признавал вината си или разпознавал някой от съкилийниците си на снимка, показанията му били предоставяни на идентифицирания, който на свой ред разпознавал някого. Това продължавало месеци наред, през които следователите трупали самопризнания. Най-страшното за тройката от Типтън започнало, когато американците получили видеозапис от срещата на Осама бин Ладен с Мохамед Ата - предполагаемия организатор на терористичните актове от 11 септември. На лентата се виждали силуетите на трима мъже. Някой от затворниците разпознал в тях Ахмед, Икбал и Расул. Тогава пристигнали следователи от Вашингтон, които започнали поредица от мъчителни разпити. Бях докаран до такова състояние, че вече не можех да издържа на болката, и им казах: да, това бях аз, разказва Расул. Двамата му приятели също потвърдили обвиненията. На всеки един от тях се падали по 200 разпитаТе знаели, че сами се обричат с признанията си, а и били преместени в лагер, от който малцина се връщали. Признанията на британските талибани обаче били опровергани. От МИ5 предоставили неопровержими доказателства, че по времето, когато бил направен записът с Осама бин Ладен, тримата не са напускали пределите на Великобритания. В началото на март арестантите бяха освободени. Както твърдят бившите затворници, на тях просто им е провървяло повече, отколкото на другите. Едва след освобождаването си научили, че семействата им са подали съдебни искове преди повече от две години - веднага след като са получили съобщението на представителите на Червения кръст.По официални данни в базата Гуантанамо сега има 650 затворници от над 40 държави. Никой не знае какъв е броят им в действителност. Типтънската тройка така и не се върна в Типтън. Пакистанците казват, че се страхуват от радикалите от Британската национална партия. Те отказват да се фотографират, а местонахождението им се пази в тайна.

Facebook logo
Бъдете с нас и във