Банкеръ Weekly

Съдби

ПЛАЧЕЩИЯТ ДИКТАТОР

Саддам Хюсеин никога не преспива две нощи по ред на едно и също място. Предполага се, че той прекарва част от нощта, премисляйки следващия си ход в смъртоносната шахматна партия, където негови противници са американският президент Джордж Буш и британският премиер Тони Блеър. Диктаторът очаква, че скоро ще се появят и други играчи. Той знае, че военният му арсенал е добре попълнен. Че в него има и химическо, и бактериологично оръжие. Не изпитва страх, не се бои от нищо и никого. Как ли живее и управлява такъв човек?Една от нишките на това кълбо от загадки води към писта, на която каца транспортен самолет. На борда му има контейнери с живи скариди, десетки пресни овчи пържоли и току-що заклан бик. В самолета има много млечни продукти за трапезата на диктатора, с които може да се гордее всеки магазин за деликатеси. Но любимото лакомство на Садам са маслините, набрани от Голанските възвишения. Той обича сам да изважда костилките им. Точно така някой ден ще изтръгна израелтяните от тяхната земя - казал той веднъж на своя бивш началник на разузнаването Вафик Самараи. Когато главният шпионин на страната изпада в немилост, едва успява да се добере до Турция. Но на Самараи все пак му провървява. Повечето от тези, които застават на пътя на Саддам, загиват от изтезания, пред които разпитите на Инквизицията изглеждат като ласки. Докато шестдесет и пет годишният Саддам спи (вероятно в обятията на някое младо момиче, специално подбрано от републиканската гвардия за удовлетворяване на неутолимия сексуален глад на диктатора), продуктите се транспортират до двореца. Според разказите на Самараи, във всяка от резиденциите има учени, зачислени към националната програма за ядрено въоръжаване. Те работят в някоя от закритите зони, разположени в подземията. В тези помещения може да се проникне само с магнитна карта, чийто код се променя всеки ден.Там е разположена и зала с модерно рентгеново оборудване. С него учените проверяват всички хранителни продукти, за да установят дали не са отровени или облъчени. Ако всичко е наред, храните постъпват за следваща проверка. В подземията е разположена и кухнята, в която работят готвачи от Европа. Техният труд е много високоплатен, а къщите, в които живеят, имат всякакви удобства. Готвачите са задължени да отрежат парченце от всеки продукт - риба, месо или сирена. Едва след тази процедура започва оформянето на всяко блюдо, което ще бъде поднесено на диктатора. Но преди Саддам да изяде и късче от тях, ястията трябва да бъдат изпробвани от дегустаторите, подбрани сред легионите нещастници от иракските затвори. Това е последното нещо, което те ще изядат в живота си. Под зоркия поглед на представители на Ал Химая - личната гвардия на Саддам - всеки затворник трябва да погълне парченце храна и да покаже, че устата му е празна. През следващите шестдесет минути дегустаторите се намират под постоянното наблюдение на пазачите, които трябва да удостоверят, че затворниците не са се отровили.Изстрели на закускаСлед това отвеждат нещастниците в лабораторията за анализ на кръвта, който трябва да докаже, че няма повишаване на нивото на радиация. Финалът на този ужасяващ ритуал е разстрелът на затворниците в задния двор на резиденцията на диктатора. В архивите на Мосад, ЦРУ и европейските разузнавателни служби се пазят заключения на психиатри, в които се посочва, че диктаторът страда от маниакална депресия на фона на клинична психоза. В заключението си психиатрите от ЦРУ пишат: По време на пристъпи на мания пациентът се намира в крайна възбуда. Работата на мозъка се ускорява, а речта става несвързана. При настъпване на депресия се наблюдава противоположна картина във всички прояви на мисловната и емоционалната дейност. Той става изключително меланхоличен, не разговаря с никого и не се храни. Умствената и речевата му дейност са некоординирани и пациентът частично или изцяло губи контакт с действителността. Това е и периодът, в който той е най-опасен.По-лошото е, че в ръцете на Саддам се намират огромни запаси от оръжия, които той е успял да натрупа през последните четири години, след като наблюдателите на ООН напуснаха Ирак. Твърде вероятно е диктаторът да разполага с най-големите в света запаси от химическо и бактериологично оръжие, чиято разрушителна сила вече са изпитали на гърба си иранци и кюрди. Преди около два месеца представител на Центъра за международни стратегически изследвания във Вашингтон Антъни Кордесман потвърди, че Ирак е преоборудвал учебните си изтребители Ел-29 Делфин, чешко производство, в непилотирани самолети, способни да превозват бактериологично оръжие. Най-обезпокояващи обаче са сведенията от документите, които се появиха в началото на септември във Вашингтон. Те съдържат предупреждения, че Ирак може да отгледа голямо количество пълнители за бактериологично оръжие - вируси на едра шарка, на треската Ебола, на бубонна и белодробна чума, токсични бактерии и други. Такива сведения само затвърждават още повече увереността на американския президент Джордж Буш, че иракският диктатор, който се стреми да влезе в световната история като един от най-блестящите стратези, трябва да бъде унищожен. Когато един журналист попитал Саддам Хюсеин какво мисли за Хитлер, диктаторът се разсмял: Хитлер е бил прекалено мек. Моите врагове никога няма да могат да кажат същото за мен. Опитът да го убият окончателно убеждава Саддам, че той е избраникът, който трябва да изтрие от лицето на земята израелския народ.Религиозното прикритиеЗа да спечели сърцата на ислямските екстремисти, Саддам нарежда на иракски специалисти по генеалогия да включат в родословното му дърво разклонение, което го свързва роднински с дъщерята на пророка Мохамед - Фатима. Това е все едно Буш да свърже родословието си с Дева Мария. Тази измислена връзка превръща иракския диктатор в пряк потомък на Пророка, избран да обедини целия арабски народ и да го поведе към невиждани досега победи.Днес хората се редят на опашка пред един багдадски музей, за да видят с очите си 600-страничния Коран, написан с кръвта на самия баща на нацията. За това свято дело Саддам в продължение на три години дава от време на време по един литър кръв. ... На сутринта животът в укрепения дворец, където Саддам е решил да прекара нощта, продължава по обичайния начин. Поредната жена, споделила ложето му, изчезва. Саддам слиза до личния си басейн, за да поплува в стил кроул - бавно, но технично. Тези упражнения са полезни за гръбнака му, който е опериран преди няколко години. Диктаторът плува гол под погледите на охранителите си.Ритуалът продължава с появата на фризьора на диктатора, който го придружава при всичките му пътувания. В разстояние на 30 минути той подравнява и сресва мустаците на Саддам и боядисва косата му в черно. Химическите съставки на боята се доставят от Париж и предварително се изследват за вредни вещества. Саддам живее в постоянен страх, че Мосад или друга западна разузнавателна служба ще сложи в боята му за коса вещество, предизвикващо нервно разстройство или дори смърт. След фризьора следва педикюр и лакиране на ноктите. После идва ред на шивача. Сега Саддам носи най-вече военна униформа, но за него се шият специални обувки с меки стелки, за да се ограничат пристъпите на започващия артрит.Униформата е ушита така, че да подчертава мускулестото телосложение на диктатора. Кройката на дрехите прикрива корема му, който въпреки строгите диети наедрява с всеки изминал ден. Пред хората Саддам се старае да не слага очила за четене на обществени места. Всеки път когато излиза на трибуната, за да говори пред народа, текстът на речта му е напечатан с големи букви.Вече издокаран, Саддам е готов за тежкия работен ден и за съвещанията, които се точат по 12-14 часа. В почивките между тях диктаторът отдъхва половин час в стая, разположена в съседство с кабинета му. На заседанията Саддам разглежда изготвените за него донесения. Нито един от присъстващите не знае кой от докладите ще бъде избран за разбор. В някои случаи иракският лидер изисква да му се предоставят всички материали по разглежданата тема, за да ги проучи по-детайлно. Ако заключителният доклад не съответства на основните документи, съставителите му биват подлагани на мъчения. Според думите на Вафик Самараи, Саддам може да бъде безкрайно обаятелен човек. В такива моменти той седи на коженото си кресло и полага ръце на бюрото си. Общуването с него изглежда почти умиротворяващо. Ако разглежданият въпрос е от голяма важност (например позицията на САЩ или Израел), той слуша много внимателно и изведнъж може да стане напрегнат. В такива случаи най-важното е да решиш дали се опитва да те изплаши, или можеш да продължиш доклада си? Грешната преценка може да се окаже фатална. Най-странната черта от характера на диктатора е склонността му към насилие. Саддам посвещава безкрайни часове, за да гледа видеозаписи на мъчения и убийства на негови врагове. В иракските затвори се прилагат най-различни изтезания - от заравянето на живи хора в земята до един зловещ метод, който Саддам е научил от талибаните - забиването на дълъг пирон в ухото на нещастника, докато той проникне в мозъка му. Казват че в залите за мъчения има железни саркофази, в чиито стени са забити шипове, които се впиват в тялото на затворения вътре човек.Плачещият тиранинНо понякога Саддам плаче. Например когато произнасят присъдата срещу негов приятел или роднина. През 1979 г. по време на партийните чистки в БААС - партията, която го доведе на власт, Саддам се качва на трибуната и не престава да хлипа, докато осъждат на смърт членовете на партията. Всеки път, когато охранителите извеждат някой от осъдените, в заседателната зала се разнасят риданията на диктатора, усилвани от микрофоните. Известно е, че често Саддам лично присъства при извършването на екзекуциите. Говори се, че през миналата година няколко офицери от неговата армия са помогнали на въстаналите кюрди в северната част на страната. Те са арестувани, но срещу тях няма никакви доказателства. Въпреки това офицерите просто били изведени от килиите си на двора, където имало няколко бесилки. Там под охрана ги чакали съпругите и децата им. През цялото време Саддам наблюдавал безстрастно от прозореца случващото се. Той изслушал невъзмутимо молбите на арестуваните семействата им да не присъстват на екзекуцията. Офицерите били обесени по трима, а труповете отнесени в неизвестна посока. Едва тогава Саддам излязъл на двора, придружен от синовете си Удай и Кусай. Тримата се насочили към уплашените роднини на убитите. Саддам протегнал ръка, погалил децата по главите и с ласкав глас ги помолил да растат като добри и верни граждани на страната си. На жените тиранинът казал, че трябва да го разберат - той не могъл да понесе предателството на мъжете им. След което започнал да плаче. Удай и Кусай извели ридаещия Саддам от двора.Привечер диктаторът обича да гледа канала Дискавъри Ченъл, защото по него показват документални филми за Втората световна война и войната в Персийския залив. Той се интересува от тактиката на тези сражения.Когато падне нощта, Саддам напуска двореца, за да се отправи към поредната резиденция. Цялата му охрана носи тъмнозелени униформи и черни барети. Някои от бодигардовете имат мустаци. Това е отличителен знак за тяхното положение, който се обяснява с чисто практически съображения. В случай на покушение, убийците бихамогли да ги сбъркат с диктатора.

Facebook logo
Бъдете с нас и във