Банкеръ Weekly

Съдби

ПЛАЧ КАТО ЗА СВЕТОВНО ИЛИ МУНДИАЛ НЕ ВЯРВА НА СЪЛЗИ

Голямо реване падна на световното първенство по футбол в Япония и Южна Корея. На терена и извън него. В съблекалните и по трибуните. Рукваха сълзи от радост и от мъка, от очите на ярки звезди, на току-що блеснали звездички и на нормални играчи. Реваха нападатели, защитници, халфове. Не останаха по-назад и вратарите. Човешко. На световно като на световно. Един от първите, който се остави на мъката бе големият Зинедин ЗиданСлед загубата на французите от Дания (0:2) той се срути на тревата и дълго не вдигаше очи. Най-челният петел не можа да играе в първите мачове и завръщането му се очакваше с отчаяна надежда от всички на Шан-з-Елизе. Шампионите обаче се сгромолясаха, без дори да вкарат и гол, и чувствителният Зизу неутешимо зарида. Никакво успокоение за гениалния халф не можеше да бъде фактът, че бираджиите от Будвайзер го избраха за най-добър играч в мача срещу динамитите. И какво от това, че цял свят разбра, че на Зизу гледаха като на спасител, и той излезе с още неотшумяла контузия? Можеше ли роденият в Марсилия футболист в семейството на бедни алжирски имигранти да се потули в този сюблимен миг в съблекалнята? Не можеше - благородството задължава, както казват сънародниците му. Поради тази почти цугцванговата ситуация мъката на обявения за месия капитан стана десетократно по-жестока. Появи се и тъжен прецедент: мачът с Дания бе първият загубен официален двубой на бившите световни шампиони със Зидан в състава си. След 17 победи и 10 равни с него начело. Как да не заплачеш!По време на световното Зидан навърши 30 години. Беше планирал да празнува някъде в Южна Корея или Япония преди полуфиналите, но скромното тържество се състоя на по-тихо място и в обкръжението на съпругата Вероника и трите им момченца. Сълзите са изтрити. Животът продължава.Заплака иГабриел БатистутаАсистиран от цяла Аржентина. Сбогом на най-изявения фаворит за златото каза Швеция след 1:1 в групата. Трябваше победа и Габриел, облян в сълзи, промълви след срещата: Предадохме народа. Още по-мрачно: за Батигол това бе последният мач в националния отбор. Той започна шампионата с отлично попадение с глава срещу Нигерия, но после не можа да поведе своите, както се очакваше, срещу Англия и скандинавците. Капитанът на Аржентина е известен с достойнството си, с предаността си и с мъжкия си характер. Не се огъва лесно, но е безпомощен, когато отговорността, която е поел, го затисне. Същото се случи и сега. А това, което каза за потъналия в грижи свой народ, не е демагогия на разглезен милионер, а искрена болка. Всичко бе изписано върху лицето на Габриел, който отказа да играе за националния единствено когато честта му бе накърнена от тъпо решение на бивш треньор да го подстриже по свой вкус. Батигол не се подчини и от това загуби не само той, но и цяла обичаща го Аржентина. И той, и страната силно страдаха тогава. Страдат и сега - емоционално, по аржентински. Тридесет и три годишният нападател не може да си прости, че не е вкарал повече голове за сънародниците си - и те като нас във валутен борд и икономическа криза. Съкрушен е и от някои упреци, че парите, които взимат играчите, не съответстват на усилията, които трябва да влагат за успеха на селекцията. Въпреки че анализатори и журналисти обвиняват за провала на Аржентина главно треньора Марсело Биелса, Батистута не бяга от отговорност и това го прави още по-симпатичен. Признава, че му е чоглаво, че се разделя с националния тим по този начин - Аржентина изравни печалния си рекорд по най-малко вкарани голове на световни финали - два. Въпреки всички аржентинците остават верни на дългокосия майстор и вярват, че той ще продължи страстното си танго с футболната топка и с бяло-синята фланелка. Животът продължава.В сълзите на вратаря на англичаните Дейвид Сиймън освен дълбока покруса имаше и непреодолим срам. Да му вкарат толкова обиден гол! Нищо че го отбеляза малкият бразилски гений Роналдиньо. От това той не става по-малко изродски, както го определи в. Дейли Телеграф. Не помогна и фактът, че и германският му колега Оливер Кан сгреши фатално, и то на финала. Сиймън не може да си прости гафа и ще гони топката в десния горен ъгъл, без да я стига, до края на дните си. Големият мустакат мъж се помъчи да спре сълзите, но напразно. Остави ги да текат. После се извини на Англия. Искам да кажа сори на феновете, чиито мечти умряха днес, рече съсипан ветеранът след мача със селесао. Тези верни фенове заслужаваха извинението, защото не изоставиха своите до края. И най-вече в мъката. Радостта на бразилската торсида около стадиона на победата в Шизуока бе вече почти неуправляема, когато още можеха да се чуят несломимите викове на поданиците на Нейно величество: We lowe you, England, we do! (Обичаме те Англия, наистина те обичаме!) Велико тържество на духа! Така и горките сълзи на Сиймън придобиха друг смисъл. Думата чест в добрата стара Англия все още означава много. Сиймън определя гола, който пусна от 40 метра, като случаен. Нямаше начин това да е удар. Не се стреля от такава позиция, самоутешава се той. Тридесет и осем годишният страж се мъчи с всички сили да излезе от психодупката. Помагат му съименникът му и капитан Дейвид Бекъм, треньорът Свен-Горан Ериксон, но вратарят на шампиона Арсенал, който има 73 мача за националния тим, обмисля оттегляне от него. Признава, че светът се е срутил, когато видял след мача нещастните фенове, Сол Кембъл на колене, утешаващия го приятел от артилерията Мартин Киоун, полуделите от радост бразилци. Никога не съм мислил, че ще заплача, но това се оказа по-силно от мен, споделя Сиймън. Той и сега остава неутешим, когато се сети как дъщеричката му Джорджина тогава му казала тате. Сега, вече вкъщи, и двамата заспиват по-спокойно. Депресията започва да си отива, прогонвана и от спомена за великодушното посрещане на летище Хийтроу. Такава е ориста на вратарите и Сиймън го знае. Знае го и екзекуторът му Роналдиньо, който колегиално каза: Той е велик вратар. Не го упреквайте! Животът продължава.Михаел Балак заплака от друго. В неговата история имаше сълзи в очите и радост в сърцето. Четири минути, след като получи жълт картон на мача с Република Корея, германецът вкара гол. Този гол класира отбора му за финала, в който обаче поради прословутия картон Михаел не игра. Нападателят искаше да увенчае чудесното си представяне на Мундиала с участие и в заключителния мач. Но съдбата бе решила друго. Разплаканият голаджия написа писмо на феновете. Мечтаех за четири купи този сезон. Почти ги докосвах. Срути се и мечтата ми да играя на финал на световно първенство. Това е най-лошото нещо, което може да сполети един професионалист. Но никой не може да избира съдбата си... Знаех, че се жертвам, но съм удовлетворен...Двадесет и пет годишният халф имаше наистина трагичен сезон - игра великолепно, но загуби три финала с Байер заедно с нашия Митко Бербатов - в Бундеслигата, за Купата на Германия и в Шампионската лига. Изплъзна му се и Световната купа. Какво от това, че съдията на мача с корейците Урс Майер заяви, че му е станало жал за него? Какво от това, че швейцарецът видял отчаянието в очите му? Какво от това, че десният бек Торстен Фрингс изрази съжаление, че пропуснал паса към корееца, който после бе повален от Балак? Той още страда, макар и да признава, че вината за картона си е изцяло негова.Сега Михаел се теши с приятелката си Симоне, с момченцето им на една годинка - Луис, и с любимото куче Санчо. Поиграва тенис и голф и мечтае за реванш. Засега я предизвиква като не плаче, а пее. В... банята. Животът продължава.Сълзите от щастие потекоха по лицето на световния шампион Роналдоголмайстора на 17-ия Мундиал с осем гола от седем мача. И това явление във футбола не можа да овладее чувствата си. Заплака като дете на рамото на треньора след последната свирка на съдията Колина и сигурно в този момент си е спомнял финала преди четири лета в Париж, когато бе на прага на трагедията. После вероятно сълзите са белязали двете години на операция след операция заради свирепата контузия в коляното, на новото прохождане, на голямото завръщане... Едновременно с това 25-годишният феномен е принуждаван непрекъснато да отбива подли удари, нанасяни от знайни и незнайни доброжелатели, които го оплитат във всевъзможни истории с леки дами и зли магьосници, с полицаи и политици, с магистрати и мениджъри. За съжаление на злосторниците Луис Назарио да Лима не само оцеля, но и нанесе победен удар. Любопитно е, че преди световното Роналдо не фигурираше в прогнозите на повечето анализатори за гросмайстор на първенството. Всуе. Когато младеж като него само на 17 години става шампион на планетата, когато после забива със златистата фланелка с номер девет 47 гола, е глупаво да бъде подценяван. А още по-малко контузван с черни магии. Нищо не може да препъне талант като Роналдо, чиято цена хвръкна нагоре като хилядите балони на стадиона в Йокохама в чест на бразилската победа в първенството. Мундиал на сълзи не вярва. Животът продължава.

Facebook logo
Бъдете с нас и във