Банкеръ Weekly

Съдби

Питър Кениън: СЛЕД 10 ГОДИНИ ЧЕЛСИ ЩЕ Е НОМЕР ЕДНО ВЪВ ФУТБОЛА

ПОВЕЧЕ МАЩАБНИ ТРАНСФЕРНИ КАМПАНИИ НЯМА ДА ПРАВИМ, УВЕРЯВА ДЯСНАТА РЪКА НА АБРАМОВИЧЧовекът, който превърна футбола в бизнес, писа преди време Файненшъл таймс по адрес на Питър Кениън. Макар и явно преувеличено, подобно определение не е лишено от истина - тъкмо под управлението на Кениън Манчестър Юнайтед се превърна от обикновен клуб в най-успешното и печелившо предприятие в световния спорт. Заради него маркетинговите умения започнаха да се ценят наравно с футболните. Но Кениън в никакъв случай не е склонен да лежи върху старата си слава. В новата си роля - дясна ръка на Абрамович в Челси - той подготвя нова икономическа революция в най-популярния спорт на планетата. Финансовият отчет на Челси за първата година от управлението на Абрамович показа най-голямата загуба в цялата футболна история - 88 млн. лири. - За мен това не беше изненада, разбира се. Нито пък ме учуди с какъв ентусиазъм се заеха да го предъвкват журналистите и анализаторите. А всъщност е достатъчно само да се погледнат таблиците, за да се види, че тези пари далеч не са прахосани на вятъра. Двайсет и четири милиона отидоха за реконструкция и разширяване на тренировъчната база. Това бе изпълнението на една скъпа, но много важна и задължителна за клуба стратегия. Според мен доста повече внимание заслужаваше друга графа в отчета - тази за брутните приходи, които достигнаха 152 млн. лири, или с 40% повече от предната година. И имайте предвид, че в Челси още не сме задействали изпълнението на основните си бизнес планове. Можете да си представите колко голям е финансовият потенциал на нашия проект, щом още преди реалния му старт той генерира такива приходи. Впрочем не забравяйте, че и преди Абрамович клубът никога не е имал положителен баланс. Но след четири-пет години, благодарение на нашата програма, вече ще има. Вицепрезидентът на Байерн Ули Хьонес, като научи тези цифри, коментира, че Абрамович явно си печата парите вкъщи. Треньорът на Арсенал Венгер ви упрекна в отсъствие на всякаква логика при харченето. Обиждат ли ви подобни коментари?- Не. Сигурен съм, че колкото повече успехи имаме, толкова повече подобни думи ще слушаме. Ако спечелим титлата, ще кажат: Победиха парите. Никой няма да ни похвали, че сме развили таланта на Ариен Робен и Петер Чех, че сме създали футболисти като Джон Тери и Франк Лампард. Никой няма да каже добра дума за невероятния професионализъм на Моуриньо. Но пък ние сме вече големи момчета, ще го преживеем някак. Отбори като Байерн и Арсенал негодуват най-вече от това, че вие, за разлика от тях, нямате никакъв лимит за трансферите. - Напротив, имаме лимит, и това е очевидно. Затова миналото лято, когато разполагахме с общо 18 играчи, взехме едва седмина нови. Арсенал има двойно повече играчи от нас и плаща двойно повече заплати. Докато ние разчитаме на едно вече изградено ядро. Повече мащабни трансферни кампании в Челси няма да има. Какво по-конкретно се крие зад новата стратегия за развитие на клуба?- Още миналото лято приехме десетгодишна програма, доста агресивна от гледна точка на заложените цели. Основната ни амбиция е в края на този десетгодишен период, през 2014-а, Челси да е най-успешният футболен клуб в света. През 2009-а вече трябва да имаме положителен финансов баланс - цел, която изисква превръщането на Челси в глобална марка, увеличаването на зрителския интерес и броя на нашите почитатели по целия свят. До момента това като че ли е валидно само за два клуба - Манчестър Юнайтед и Реал. Можете ли да се конкурирате с техните утвърдени позиции на пазара и с техните стотици трофеи? - Смятам, че пазарът не е толкова пренаселен, че да няма ниша и за нас. Нямаме никакво намерение да се превръщаме във втори Реал или Юнайтед. Ние сме си Челси - свеж, интригуващ отбор, който има с какво да привлече нови почитатели. По отношение на историята отстъпваме на другите, но си имаме и своите предимства. За разлика от Реал играем в английската Висша лига, тоест в най-популярното първенство на планетата. За разлика от Юнайтед ние сме отбор от Лондон, от столицата, от един град, който е много моден навсякъде по света. Искаме да превърнем Челси във футболния символ на Лондон. А какво остава тогава за Арсенал, Тотнъм, Фулъм, Уест Хем... Какво прави вас по-лондонски клуб от тях?- Първо, имаме повече играчи от националния отбор на Англия, отколкото всички тези клубове, взети заедно. И второ, самият квартал Челси е истинското сърце на Лондон, носителят на онзи романтичен заряд, който привлича хората. Колкото до Арсенал, въпреки всичките им усилия тяхната популярност в световен мащаб не е нараснала особено в последните години. Което доказва, че за да се харесаш, са нужни не само резултати, но и идея, послание. Като стана дума за квартала Челси, с вас често се шегуват, че ако марката Реал се опира на Ди Стефано и Зидан, Манчестър Юнайтед - на Боби Чарлтън и Кантона, то Челси се крепи на модела Туиги и моделиерката Вивиън Уестууд. - Не забравяйте и Кайли Миноуг, тя често идва на нашите мачове. Мик Джагър също, а него не го бяха забелязвали на Стамфорд бридж от началото на 70-те. Освен това планираме и да включим нашия стадион като една от основните сцени за Лондонската седмица на модата. И защо не? Поначало Челси винаги е бил предпочитаният отбор за хората на изкуството и шоубизнеса. Вероятно тъкмо идеята за младия, амбициозен и моден клуб е довела и до поканата към Жозе Моуриньо?- Моуриньо е треньор от новото поколение, той не само се вписва в нашата идеология, но до известна степен и я определя. Ако трябва да отлича четирите най-ценни качества на Жозе, това са неговата организираност, самодисциплина, широк поглед върху нещата и увереност в собствените сили. Той разпространява тези качества върху всички около себе си - футболисти, треньори, ръководители. Ако Раниери например никога не се интересуваше от юношеската ни академия, Жозе всеки ден се среща с треньорите в нея и се стреми да координира работата на всички структури на клуба. Разбира се, че не сме го поканили, защото добре му стоят костюмите. Което впрочем също е чудесно качество. Подходът на Моуриньо не предполага да се залага на суперзвезди, но от гледна точка на маркетинга не ви ли е нужен футболист от типа на Роналдиньо или Тиери Анри?- Не. Винаги основни си остават чисто футболните критерии. А онова, което е добре за отбора, е добре и за бизнеса ни. Пък и вече има какви лица да отпечатаме върху календара си, дори и без Роналдиньо. По-лесно ли се работи в Челси в сравнение с Манчестър Юнайтед?- Мисля, че във всяка професия е най-добре да работиш на върха. Така ще имаш по-големи възможности. Основната разлика между Челси и Юнайтед е, че тук собственикът е един, а не група акционери, всеки със свои собствени схващания. Естествено това облекчава работата. Един приятел на Абрамович сравни неговата поява във футбола с онова, което изпитва дете в магазин за бонбони.- Помня добре първата си среща с Роман, беше след мача Манчестър Юнайтед - Реал през 2003-а. Той наистина ми се стори искрено увлечен от играта и до ден днешен си остава истински футболен ентусиаст. Имате ли все пак резервен план, ако този ентусиазъм пресъхне? В края на краищата за момента Челси се крепи само на неговите пари. - Преди всичко за Абрамович Челси не е мимолетно увлечение, а дългосрочна инвестиция. Иначе щеше ли да инвестира толкова пари за база, за юношеска школа? Засега вашият клуб остава извън Г-14, групировката на най-големите световни клубове. - Просто в момента тази групировка разработва собствената си идеология, принципите на съществуването си. Когато този процес напредне, и Челси ще получи покана. Според вас може ли да се сбъдне мечтата на Г-14 за европейска суперлига?- За мен тя вече съществува и се нарича Шампионска лига. Те говорят по-скоро за алтернативен турнир, който да замести за най-големите клубове националните първенства.- Мисля, че това е изключено. Националните първенства не могат да бъдат заместени, те са неотделима част от структурата на европейския футбол. Годините, през които работихте в САЩ, не разколебаха ли тази увереност у вас?- Разбира се, аз черпя много от опита на НБА и НХЛ. Но самите основополагащи принципи на европейския спорт са различни от тези на американския. В САЩ от самото начало спортът се е зародил като бизнес и се е развивал като такъв. Но в Европа спортът си е спорт, а бизнесът е само средство той да оцелява. Освен това националните футболни първенства могат да бъдат и много печеливши. Нима Висшата лига на Англия отстъпва в нещо на НБА? Не мисля.

Facebook logo
Бъдете с нас и във