Банкеръ Weekly

Съдби

ПИТОМНИ ЖИВОТНИ В ДИВАТА ДЖУНГЛА

Така изглеждат българските фирми, които държавата е изоставила на самотек, казва русенският бизнесмен Илиян Обрешков, и ни препоръчва да си помогнем сами, та дано и Господ ни помогнеЗа да намериш успеха, трябва да имаш вярната нагласа, но тя няма нищо общо с празните мечтания и с намеренията въобще. Илиян Обрешков е усвоил тази истина отдавна, още в социалистическите времена, когато започва да работи за собствена сметка по тогавашния Указ 56 - вратичката за предприемчивия частник в дувара на плановата икономика. Това е важнарепетиция за времената на свободния пазарТой никога не се е съмнявал, че те ще настъпят и у нас. И така - от строителството към млекопреработването, хотелиерството и ресторантьорството, поле към други дейности - вече 22 години фирмите на Илиян Обрешков успешно действат в най-различни, макар понякога на пръв поглед - и несъвместими области.Самият той все още не нарича път посоката, която е избрал, ограничава се с определението пътека. Но е убеден, че е много добре изяснена. Тезата му е следната - когато в една държава се залага на много пера и на разнообразен бизнес, и при това бизнесът няма традиция, всичко е неустановено и човек се лута. В България е именно така - днес правиш сирене, утре можеш да се занимаваш с металургия, а вдругиден да произвеждаш автомобили... Пазарът в момента е луд и докато се профилират секторите в бизнеса, можеш да си позволиш да заложиш на различни сектори, но те задължително трябва да се котират на пазара. Това е като състезание с коне - на онзи кон, който тегли напред и се очаква да бъде победител, се отделят повече грижи. Но не се забравя и другият, който тича в по-задните редици, защото се чака звездният миг, когато и той ще набере сили... Туризмът е стратегическа посокаи за мен е ясно - казва Илиян Обрешков - че България ще се развива в сферата на туризма, в селското стопанство, в хранително-вкусовата и леката промишленост. Така че и ние работим точно в тази посока. Наистина, не сме строго профилирани в ресторанти и хотели, но имаме и две малки фабрики за млекопреработване, месарски цех, други производства... Участваме с проекти в програма на Министерството на туризма за възстановяване на туристически обекти по поречието на река Русенски Лом. Имаме мотел, който е на магистралата за Варна. А благодарение на сътрудничеството ни с Трол, един град в Германия, чакаме туристи по сключен договор. Мотелът е на 6 км по поречието на Русенски Лом - там са Ивановските скални църкви, там са пещерата Орлова чука, крепостта Червен и т.н. От мотела ще тръгват с велосипеди на поход до тези места. В момента сме възстановили къщичките в мотела, имаме база за около 30 души, имаме къде да ги храним, имаме какво да им покажем като селски туризъм. Така че тази пролет стартираме с първите германски туристи. Имаме хубав басейн, лятна дискотека с 1500 места и всичко това на 15 км от Русе... Друга база имаме в Балчик и там всяка година приемаме туристи. И в Букурещ ще отваряме наш център за приемане на гости. Много добре си сътрудничим с италиански туроператори, вече десета година приемаме италиански туристи. Купихме автобуси, с които да им дадем възможност да посетят по-далечни обекти в България или в съседни страни. В армията знаят, че състоянието нафронта зависи от тилаи ако тази максима се съчетае с поговорката за вълка, на когото вратът му е дебел, защото си върши работата сам, ще получим впечатление от деловите принципи на Илиян Обрешков, които той прилага в Национал ЕООД и в другите си фирми. Ето примери:В едната фабрика всеки ден се преработват 8 т мляко и се произвеждат около 1.5 тона сирене. В другата, която сега реконструират, ще започне производство на кашкавали, топени и пушени сирена и на други млечни деликатеси. Тя ще произвежда около 1 тон дневно. Намира се до с. Бъзън, където е и споменатият вече мотел. При това всичко, което се прави, е по програма за екологично производство на Европейския съюз. Освен това фирмата има стадо с племенни животни. Гледат ги и ги хранят по традиционния начин, както са ги отглеждали навремето, без каквито и да е химии. За това стадо се полагат изключителни грижи, защото Илиян Обрешков му е отредил то да бъде основата на бъдещото напълно екологично производство. Фирмата притежава и земеделски земи, където се произвежда фураж за животните, разбира се, без торене с изкуствени торове и без обработки с каквито и да са други препарати. Освен това със суроватката от млекопреработката се хранят и около 500 свине. На пазара фирмата предлага малки прасенца и в същото време напълно задоволява с месо собствената си верига от десетина обекта за обществено хранене. Месото от собственото стопанство също се преработва в собствен цех.Осъществяваме затворен цикъл на производство - разказва Илиян Обрешков - в който продуктът минава само през структури на фирмата, докато се продаде. Например във веригата ресторанти - основната идея в нашите заведения е от салатите до месата, през млечните продукти и всичко друго -да бъде продукт на нашето стопанство и това да представлява един затворен във фирмата цикъл. Искаме да можем да отговаряме пред клиента за качеството на предлаганото. Дори сега изграждаме малка спиртоварна с най-модерни съоръжения. Ракиите, които сме правили и които ще правим, са изцяло от плод, няма никакъв спирт вътре, и те също ще бъдат предлагани в нашите заведения. След това ще мислим и за вината. Тенденцията е такава - всичко да се затвори в един цикъл - зърно - животновъдство - месопреработване... Например прасетата тази година ги храним 100% със зърно, което е произведено от нас, и с този чист продукт - суроватката, която също е от нас. И затова месото има съвсем друг вкус. В България все още има много ниши.Пазарът не е разпределена процесът на разпределение и процесът на фирмена специализация вървят ръка за ръка, според Илиян Обрешков. Но до завършването им има още много време. Не толкова теорията и икономическите прогнози, колкото здравият разум и личните наблюдения стават основа за неговия проспериращ бизнес. Създаването на допълнителни звена - разказва той - се наложи поради това, че отиваш за сирене - то всеки ден е с различно качество, отиваш за колбаси - и те с различно качество, транспорт - единия ден го има, на другия - не, и т.н., и т.н. И като се захванахме с хотели и ресторанти, естествено ни се наложи да навлизаме и в други сфери, за да обезпечим собствената си дейност на най-високо равнище.Във фирмата работят около 150 човека и самите те определят екипа като много здрав. Не е чудно - някои от тях са работили с Илиян Обрешков още през 80-те години по прословутия Указ 56, други са били с него в Германия от 1985 до 1990 година. Сега те ръководят фирми под общата шапка на Национал. Но са не само ръководители, а и съсобственици с конкретни дялове в дъщерните фирми - около 20-25 процента. Между другото строителството също не е забравено покрай новите дейности - доказателство например е цехът за алуминиева дограма, един от първите в България, чиито стъклопакети фирмата е монтирала и на Златни пясъци, и на хотел Дунав в Русе, и на повече от 600 други сгради.И всичко, което съм направил, е без лев кредит от банките - казва Илиян Обрешков. - Всичко, което заработих навремето в чужбина, а тогава имах възможност да заработя добри пари, бе вложено да се развива в България.Българинът е луд - той иска да работи денонощно, иска да се обърнат нещата. Гърците навремето идвали да търсят работа в България, сега нещата се повтарят наопаки - българите отиват да работят в Гърция. Но все пак да не забравяме, че показателите ни за темп на развитие сега са по-добри от гръцките. А след 20-30 години ще ги изпреварим...Лошото е, че държавата ни в момента всичко е оставила на самотек. Частните фирми, които са се решили да излязат на пазара, се чувстват точно като питомни животни, пуснати в джунглата. За тях никой не се грижи и те трябва сами да намерят начина за своето оцеляване, за продължаване на бизнеса си. Държавата я няма в момента, няма какво да се заблуждаваме. А с това, че сме инвестирали парите си тук, в България, и осъществяваме строителство и производство, ние сме казали да на България. А държавата - какво да чакаме от нея? Има една приказка - помогни си сам, та и Господ да ти помогне. Е, ако пък и държавата помогне с малко дотации за селското стопанство, с някои преференции я за промишленост, я за туризъм... Защото в България има хора, които са решили 100% да работят на чисто, да правят каквото трябва, да инвестират, да се борят, но на тях не им се помага. Всичко е изложено на прекомерно голям риск, всеки, който се е захванал с производство, може моментално да фалира. Поне 55 на сто от хората, които са тръгнали с лични средства, са съсипани.

Facebook logo
Бъдете с нас и във