Банкеръ Weekly

Съдби

ПИТАНКИ ОКОЛО ИДЕЯТА ЗА ЕДИН БАРТЕР

За по-малко от един месец президентът Георги Първанов обяви две инициативи за запазване на културното ни наследство. Първата бе движението Българска памет, за която вестник БАНКЕРЪ писа (бр.45 от 13.11.2004). Втората бе оповестена след посещението на г-н Първанов в Гърция - той предлага да бъдат разменени някои гръцки светини, съхранявани в български музеи, срещу История славяноболгарская на отец Паисий. Повечето от изказаните вече мнения на различни специалисти са против подобна сделка. Аргументите им са: гръцките светини юридически са собственост на България и Гърция не е предявила претенции към тях. Историята на отец Паисий и сега е българска, тъй като се съхранява в българския Светогорски манастир Св. Георгий Зограф. Подобни оценки на инициативата съдържа и специално откритият президентски сайт, който трябва да оформи окончателното обществено мнение по въпроса. Покрай президентската идея обаче намериха повод да влязат в лъчите на прожекторите и един държавен историк, известен с яростната си компетентност по всички въпроси на битието, неколцина политиканстващи патриотари, които от това се прехранват, и бивш шеф на разузнаването, зажаднял за обществено внимание. С което шумът стана опустошителен.Впрочем, известно е, че донесената в завит с вестници пакет Паисиева История е акция тъкмо на някогашните специални служби. Както се знае, сам Паисий е пожелал трудът му да се съхранява Зографския манастир, където е и писан. В автентичната манастирска атмосфера тя се превръща в нещо повече от светска книга - става сакрален документ. Такова преживяване не е в състояние да предложи никой български музей. Връщането на Историята в София е акт на провинциално мислене във време на масови интеграционни процеси.Има и друго - като говорим толкова за отца Паисия, защо досега не отворихме дума за Спиридон Йеромонах, чиято История во кратце о болгарском народе славенском, макар и втора (предполага се, че е и трета след тази на Стефан Святогорец, заведена под № 47 в Зографската библиотека), е не по-малко ценна. Вярно е, че тя се появява три десетилетия след Паисиевата. Но пък е първата, станала известна на света чрез руския славист Хилфердинг, завещал книжовната си сбирка на Императорската публична библиотека в Петербург. Този оригинал е там и мнението на В. Н. Златарски, обнародвано на 9 май 1900 г., той разширява и допълва с нови източници книжицата на отец Паисий. И историята на Спиридон Йеромонах, както и най-ранната, ползвана от отец Паисий История на Мавро Орбини не се радват на публичен и издателски интерес в България. Защо ли?

Facebook logo
Бъдете с нас и във