Банкеръ Weekly

Съдби

ПИРУЕТ НА 360 ГРАДУСА КЪМ НАЧАЛОТО

Сравнително тихо отмина 35-годишнината от създаването на балетната трупа Арабеск, отбелязана със спектакъл на открито на площад Батенберг. За целта от редица страни на Европа и от САЩ пристигнаха бивши нейни членове, които работят и живеят в странство. Балетното студио Арабеск бе създадено от 21 балетни артисти и педагози от Софийската народна опера с намерението да се поощри съвременната хореография. Балетният конкурс във Варна вече бе получил солидно международно признание и точно от морския бряг задуха вятърът на съвремието. От друга страна, държавата имаше нужда и от по-мобилна танцова трупа, която да може да пътува и да носи конвертируема валута. Онова, което остана малко известно, бе драстичното по онова време прекрояване на театралната сфера у нас.Първата театрална реформа на практика бе дело на Политбюро на ЦК на БКП от 11 май 1966 година. Тогава с широк замах се закриха и откриха нови театри, разформироваха се и се пръснаха съществуващите трупи, отне се възможността за нормална работа на най-опасните режисьори: Юлия Огнянова, Леон Даниел и Вили Цанков. Еуфорията от Хрушчовото размразяване (по Еренбург) и командата свободно (по Радой Ралин) в началото на шестото десетилетие бе отминала и БКП отново затягаше корсета на художественото творчество. Пък и неотдавна бе проведен процесът срещу хомосексуалистите (1964 г.), сред които и голям брой артисти, балетисти и пр.В такава атмосфера се появи и Арабеск, за чийто директор бе назначен услужливият партиен работник Любомир Горанов. Но нещата не се развиха според плановете: трупата внесе допълнителна свежест в тягостния театрален живот, чуждестранните гост-хореографи отвориха солидна пукнатина в желязната завеса, съвременната музика намери нов подиум, а директорът Горанов си разпаса пояса в обслужване на най-висши партийни кадри. Ропотът се надигна отдолу-нагоре и стигна до пресата. Горанов бе уволнен.За директор на Арабеск от Минск дойде Маргарита Арнаудова, която обнови и стегна трупата, продължавайки личните си търсения в съвременната хореография. Тя запази задълго интереса на балета към съвременната музика и хереографския й образ, в това число и чрез произведения на български композитори и постановчици. Така Арабеск успя да се измъкне от предварителното предначертание и след първия трус продължи да работи като сериозна творческа лаборатория с извънпартийни критерии.В другия театрален сектор, драматичния, нещата бяха далеч по-сложни, поради което след две-три години театралната реформа бе ревизирана: Софийският драматичен театър се превърна в Сълза и смях, Държавният естраден театър - в театър София, театър Народна сцена премина изцяло към военните, а театърът в Перник възкръсна за нов живот.

Facebook logo
Бъдете с нас и във