Банкеръ Weekly

Съдби

ПИРАТИТЕ НА ХХІ ВЕК

Според неумолимата статистика морските разбойници далеч не са само в приключенските романи. Нещо повече, този занаят днес от екзотика се превръща в сериозна заплаха за глобалната сигурност. По данни на Международното морско бюро броят на моряците, загинали от пиратска ръка през първите шест месеца на тази година, е 30 души, или два пъти повече в сравнение със същия период на 2003-а. Това е най-високият показател за активността на морските разбойници през последното десетилетие.Двата бермудски триъгълника, където редовно изчезват кораби, са крайбрежните води на Нигерия и Малакският пролив. Последният е най-тясното място, от гледна точка на безопасността, в Световния океан. Западните специални служби дори смятат, че терористичната организация Ал Кайда разполага със собствена пиратска флотилия във водите на Югоизточна Азия. Раят на корсаритеАко на света има точка, където един сериозен терористичен акт би могъл да дезорганизира цялата световна търговия, това несъмнено е Малакският пролив. Всяка година от Индийския в Тихия океан и обратно през него минават от 50 до 300 хиляди кораба. Само превозваният суров нефт по този маршрут представлява не по-малко от половината от световния експорт на черното злато. В случай че терористите успеят дори за кратко да парализират корабоплаването в пролива, огромните икономики на Япония и Китай ще бъдат заплашени от енергийна криза. Водите около Югоизточна Азия отдавна са повод за международно безпокойство. За това напомни и министърът на отбраната на САЩ Доналд Ръмсфелд. През юни, на срещата на военни и политици от 20 азиатски и западни държави в Сингапур, Ръмсфелд настоятелно призова за осигуряване на по-голяма безопасност в Малакския пролив и пресичане на пиратските нападения срещу преминаващите кораби.През последните 20-25 години особено привлекателни за съвременните морски разбойници се определени райони в Южнокитайско море: на север непосредствено до континентален Китай; на юг - в триъгълника между островите Калимантан, Суматра и полуостров Малака; и на североизток - край Филипинския архипелаг. Малакският пролив заема 550 мили между Малайзия и Индонезия. Общо взето, той е доста просторен, с изключение на един къс отрязък, където на места се стеснява до жалките 2-3 мили и става доста плитък. Теснотията принуждава капитаните значително да намалят скоростта, което прави корабите уязвими за нападения. Разпръснатите наоколо множество необитаеми острови са прекрасни естествени укрития за скоростните пиратски катери и площадки за пренатоварване на заграбената плячка. Хората са склонни да мислят за пиратите като за нещо отдавна забравено, като за герои от увлекателни книги - казва експертът от Сингапурската асоциация за водно спасяване Джордж Слос. - Това обаче далеч не е така. Получаваните от нас почти всеки ден сигнали за помощ говорят за жизнеността на този жесток занаят. През 2003-а нападенията срещу кораби са нараснали с 20% в сравнение с предишната година. Половината от тях са извършени в Малакския пролив. Убити са 21 човека, а ранените са осемдесет и осем. Седемдесет и един пътници или членове на екипажа се водят за безследно изчезнали, а 359 са взети за заложници.Същността на занаятаЕстествено, днешните морски разбойници далеч не са толкова колоритни, колкото историческите им прототипи. Те не издигат на бързоходните си лодки флага Веселият Роджър (с черепа и кръстосаните кости). Вместо кинжали и саби предпочитат да държат в ръцете си автомати, портативни ракетни комплекси или гранатомети. В миналото са останали и прословутите червени и черни кърпи за глава. Днес се използват маски, които закриват лицата на нападателите. Затова пък същността на занаята не се е променила. Под завесата на нощта пиратите се прокрадват до бавно плаващия или закотвен кораб, завладяват капитанския мостик, прекъсват радиовръзката, изваждат от строя другата навигационна апаратура, изолират екипажа и пристъпват към грабежа. Обикновено едни от разбойниците взимат парите и всички ценни вещи, които се намират на борда - както от членовете на екипажа, така и от пътниците. Други отмъкват всякаква малогабаритна техника и прибори. Трети прибират товара, какъвто и да е той. Особено популярни са леснопродаваеми стоки - като течни горива, ориз и захар. Впрочем мнозина от пострадалите изпитват силни подозрения за прякото съучастие на пристанищни служители, митничари и граничари в такива реквизиции. Английският капитан Алън Макдоуъл бил много учуден, когато танкерът му, спрян на стотици мили от бреговете, бил нападнат от хора, пристигнали с надуваеми лодки. Лицата им били закрити от качулки и наметала, изпод които се виждали униформите на индонезийски морски пехотинци. По думите на капитана, той знаел за присъствието наблизо на индонезийски военен кораб, тъй като на танкера се улавяли чуждите разговори по радиовръзката. И макар че инцидентът с Макдоуъл далеч не е единствен, оплакването до властите в Джакарта не дало никакъв резултат.Най-изтъкнатите морски разбойници обаче изобщо не се занимават с прехвърляне на откраднатото на друг съд. Те качват екипажа на спасителни лодки и го оставят на произвола на съдбата. След това бързо пребоядисват плячкосания кораб, сменят името му и го снабдяват със съответните документи. Когато пристигнат в пристанището (най-често за тази цел се използва южнокитайският порт Бейхай), продават на място и кораба, и стоката. По правило вероятността да ги заловят на местопрестъплението е минимална благодарение на тесните връзки между този вид бизнес и организираната престъпност в лицето на китайските триади. Освен това корабите често плават под флаговете на страни като Панама, Либерия или Хондурас, които и при най-голямо желание не биха могли да помогнат на пострадалите. За законните собственици на съда пък е много по-просто да забравят за него, отколкото да изчакат края на точещото се с години разследване, по време на което всеки ден пристанищно обслужване струва минимум 10 хиляди долара.Корсарите на Ал КайдаАнализаторите от центъра за изучаване на Азия във вашингтонската Херитидж фаундейшън Дана Дилън и Лусия Салваджи подчертават, че проявите на традиционното пиратство изглеждат невинни глупости в сравнение с една друга заплаха. Става въпрос за евентуален терористичен акт в Малакския пролив. Според тях Ал Кайда, близката до нея групировка Абу Саяф от Филипините и индонезийската Джемаа Исламия вече предприемат конкретни стъпки в тази насока. Генералният секретар на Международната морска организация Ефтимиос Митропулос твърди, че съвременните пирати все по-често отвличат от корабите специалисти по навигация и други свързани с мореплаването области. На азиатския форум на корабопритежателите в края на май Митропулос заяви, че впоследствие тези хора били принуждавани да стават инструктори на терористични групировки. Във всеки случай е факт, че членове на Абу Саяф са карали инженера на един от завладените съдове да им дава уроци по дълбоководно гмуркане, поставяне на мини и подводно обслужване на корабните корпуси. Тъкмо тази групировка пое отговорност за взривяването на голям филипински кораб. Възможно е то да е било извършено като практическо упражнение.Не по-малко красноречива е откритата от американски военни в Афганистан видеокасета, от която става ясно, че още през 2002 г. Ал Кайда е наблюдавала детайлно работата на полицията в Малайзия. Нападението срещу американския самолетоносач Коул и последвалата атака срещу френския нефтен супертанкер Лимбур са само върхът на айсберга, смята експертът по тероризъм Рохан Гунаратна. Той е сигурен, че групировката на Бин Ладен вече е направила значителни инвестиции в морските технологии, организирала е школа за водолази или е изпратила свои хора да се обучават за такива, и разработва нови варианти за диверсия по море и под вода. По изчисленията на Куейлан Кимелман от вашингтонския изследователски център Маритим интелиджънс груп, под разпореждането на пиратите от Ал Кайда са от 15 до 25 кораба, които се използват за транспортиране на оръжие и хора в Средиземно море, Индийския и Атлантическия океан. Голямата опасност от терористични актове в района на Малакския пролив срещу слабо защитени цели, каквито са пътническите лайнери и танкерите, се потвърждава и от американски официални лица. Атентатите на остров Бали, в Джакарта и в Мадрид показаха, че сега терористите фокусират вниманието си върху лесно уязвими обекти - изтъква представителят на антитерористичния център към държавния департамент на САЩ Уйлям Поуп. - Ето защо имаме всички основания да предполагаме, че те няма да оставят без внимание една от най-достъпните цели, каквато е търговското корабоплаване. Тъкмо такива опасения накараха Доналд Ръмсфелд да се обърне към ръководствата на азиатските държави, и най-вече на Малайзия, Индонезия и Сингапур, с молба да засилят мерките за безопасност в района на Малакския пролив. Шефът на Пентагона предупреди, че, ако се наложи, САЩ са готови да изпратят в района патрулни кораби от тихоокеанския си флот.Засега единствено Сингапур е склонен да допусне редовен американски военен патрул в Малакския пролив и граничещите с него зони. Основните регионални играчи - Малайзия и Индонезия, са категорично против такова присъствие. Мисля, че ние сме в състояние да се грижим сами за сигурността на териториалните си води, заяви премиерът на Малайзия Абдула Бадави. В изявлението на представителя на индонезийското външно министерство пък се казва, че САЩ може и да са готови да извършат добро дело, каквото е борбата с международния тероризъм, но все пак съществуват закони и конвенции, от които Америка трябва да се ръководи, а не просто да прави декларации, без да отчита чувствата и настроенията на крайбрежните държави. В края на краищата страните се съгласиха в бъдеще Съединените щати да ги снабдяват по-активно с информация за движението на корабите в регионалната акватория, получени чрез спътници шпиони, и да провеждат редовни консултации за съвместна борба с пиратството.На този етап от едната страна на Малакския пролив патрулират 18 катера на малайзийската морска полиция. За другата се грижи индонезийската брегова охрана. Официално й се числят 20 съда и няколко военни кораба. Те обаче са износени и поради честите повреди на дежурство рядко излизат повече от десет едновременно. Няма съмнение, че при такова разположение на силите борбата срещу съвременните морски разбойници не обещава да е лесна.

Facebook logo
Бъдете с нас и във