Банкеръ Weekly

Съдби

ПИОНЕРИТЕ УМИРАТ РАЗОРЕНИ

Гари Килдал създава първата оперативна система за персонални компютри почти десет години преди Бил Гейтс да подпише епохалната сделка с Ай Би Ем (IBM) за програмата MS-DOS. Впоследствие Гейтс се превръща в най-богатия човек на планетата, а името на Килдал остава почти непознато извън границите на Силиконовата долина. В историята често се случва новаторите да умират бедни, а техните имитатори да постигат забележителни успехи. Естествено, има и изключения. Томас Едисън - изобретателен гений, но същевременно и хитър предприемач, е основател на компанията, която впоследствие се превръща в Дженеръл илектрик (General Electric). Когато през 1931 г. Едисън умира, той оставя състояние от 12 млн. щ. долара - достатъчно голямо, за да му осигури място в списъка на 400-те най-богати личности според американското сп. Форбс, ако по онова време този списък съществуваше.Неговият конкурент Никола Теслакойто според мнозина дори го превъзхождал интелектуално, прекарва последните години от живота си, хранейки гълъбите пред градската библиотека в Ню Йорк. Когато умира, той не притежава нищо. А на негово име са регистрирани 700 патента. Тесла е изобретател на първите радиоуправляеми устройства, на асинхронния двигател, флуоресцентната лампа и др. По отношение на бизнеснюха обаче той съвсем не бил толкова блестящ. Тесла вероятно е щял да натрупа приказно голямо богатство, ако не се бе отказал от патентните права върху своите изобретения.Историята на Америка е пълна с примери за мечтатели, които не успяват да превърнат гениалните си идеи в съответстващи по големина банкови сметки. Някои от тях просто не са родени да бъдат безскрупулни бизнесмени. Друга категория изобретатели пък, сред които например е Чарлз Гудиърсе оказват лесна плячка за мошениците. Историята доказва - пише той през 50-те години на XIX век - че който и да се опита да подобри живота на другите чрез изобретения, обикновено нанася вреда на самия себе си. Остава му единствено удовлетворението, че е направил някакво добро.Чарлз Гудиър е мечтател, който не се притеснява от външния си вид и e безразличен към парите. Неговата фикс-идея е каучукът. Веществото, познато на западния свят от пътуванията на Христофор Колумб, няма сериозно практическо приложение.Чак в началото на XIX век шотландецът Чарлз Макинтош, разработва схема за производството на непромокаема материя, поставяйки слой каучук между две парчета плат. Наред с полезните си качества обаче каучукът имал и недостатъци, които затруднявали неговото приложение. Един от тях - топенето при висока температура, бил поносим в умерения климат на Англия, но не и в САЩ. Това накарало Чарлз Гудиър да търси разрешение на проблема в продължение на десет години. Дори когато семейството му нямало какво да яде, Чарлз продължавал експериментите си. През 1839 г. една щастлива случайност най-сетне му дала дълго търсения отговор. Докато смесвал каучук с малко сяра и олово, Чарлз Гудиър изпуснал част от сместа върху кухненската печка. Вместо да се разтопи, тя се втвърдила. Само че Гудиър не бил химик и му трябвали още няколко години, за да открие оптималната комбинация от веществата и съответната температура за протичането на химическия процес.Докато мечтаел за богатството, което ще натрупа със своето откритие, Гудиър допуснал една-единствена фатална грешка. Той изпратил мостри на компанията на Чарлз Макинтош без да подаде молба за патентоване на продукта във Великобритания - страна, в която патент получавал човекът, който първи подаде заявление за него. В Чарлз Макинтош Ко се оказали доста по-проницателни и направили всичко необходимо, за да откраднат изобретението. През 1844 г. те успяват, изпреварвайки само с няколко месеца самия изобретател, който междувременно се сдобил с патенти за САЩ и Франция. Но най-важният пазар в света в средата на XIX век - британският, си останал недостъпен за него. Въпреки ефекта, който оказало неговото изобретение върху бъдещето на световната икономика, Чарлз Гудиър си спечелил единствено безсмъртие.Години наред американецътГари Килдал твърдял, че е бил измамен от Бил Гейтс. Като професор по компютърни науки в калифорнийски университет през 1972 г. той успял да се сдобие с прототип на чип. В резултат професорът създал първата оперативна система за микропроцесори, която продал на компютърни програмисти. Междувременно Бил Гейтс работел заедно с партньора си Пол Алън по лансирането на Майкрософт (Microsoft) и се опитвал да адаптира програмния език Бейсикс към устройството, което предшества днешния персонален компютър. През 1980 г. специалистите на Ай Би Ем обявили, че се нуждаят от оперативна система за разработвания от тях персонален компютър. Мениджърите на компанията потърсили Бил Гейтс, но той обяснил, че трябва да преговарят със самия Гари Килдал. Гейтс предложил да им уреди среща и съобщил на Килдал, че ще бъде посетен от важни клиенти, които трябвало да бъдат посрещнати подобаващо.По-късно Килдал обвинил Бил Гейтс, че е омаловажил значението на тази среща. Поради това той я пренебрегнал заради друг ангажимент и пратениците на Ай Би Ем напуснали офиса му обидени. След това се обърнали към Майкрософт. Фирмата не разполагала с търсения продукт, но Пол Алън познавал човек, който можел да помогне. Впоследствие Килдал бил шокиран, научавайки, че Майкрософт е продала оперативна система на Ай Би Ем. Професорът разчитал на джентълменското си споразумение с Бил Гейтс, за да продаде своя продукт. Историята имала горчив край за Килдал. Той заплашил да съди Ай Би Ем за използването на оперативната система на Майкрософт (наречена MS-DOS), защото вярвал, че тя е заимствана от неговото изобретение. За да спре съдебните спорове, Ай Би Ем предложила на потребителите да изберат кой от двата продукта да си купят. Заради твърде високата си цена обаче програмата на Килдал била обречена. През 1994 г. Гари Килдал умрял при пиянска свада. Когато през 1792 г. Ели Уитни изобретил уред за чистене на памук, той предизвикал истинска революция в текстилната индустрия. Но съоръжението така и не му донесло очакваното богатство, въпреки че никой не откраднал патента. Устройството се оказало толкова просто, че не се налагало да бъде лицензирано. В същото време благодарение на дървената ролка със забити в нея гвоздеи един работник можел да изчисти 25 килограма суров памук на ден. Това понижило значително цената на памучната материя, а търсенето нараснало. До март 1794 г., когато Уитни получил патент върху подобрена версия на устройството, то вече се използвало масово и се произвеждало от всеки способен дърводелец. Заедно със свой партньор Уитни отворил фабрика в американския щат Кънектикът, която по-късно фалирала. Едуин Армстронг вече имал две забележителни изобретения, когато получил патент за създаването на широкообхватната честотна лента (FM-frequency modulation). Той обаче прекарал остатъка от живота си в съдебни битки с хитър предприемач, който не успял да откупи правата върху изобретението и инсталирал FM-приемници в своите телевизионни апарати без лиценз. Разорен и отчаян, Армстронг сложил край на живота си, скачайки от 13-ия етаж на сграда в Ню Йорк.През 1876 г. роденият в Шотландия Александър Греъм Бел предложил да продаде патента върху изобретения от него телефон на Уестърн юниън (Western Union) срещу 100 000 щ. долара. Предложението му било отхвърлено - компанията не сметнала, че устройството има особено бъдеще. Но неговият тъст - Гардинър Хъбърд, се оказал доста по-голям късметлия и основал Ей Ти енд Ти (ATT), където използвал изобретението на Александър Бел.Щастливо изключение от поредицата гениални, но разорени изобретатели, е американският физикГордън ГулдПо повод изобретения от него лазер професор от университета в Аризона възкликнал: Все едно Господ е слязъл на земята, за да му прошепне тази идея.Когато описал и скицирал отделните компоненти на изобретението и неговите практически приложения, Гулд занесъл документите при нотариус, който ги заверил. Независимо че бил доста образован и имал достъп до богато оборудвани лаборатории, той допуснал неочаквана грешка. Бях абсолютно неграмотен по отношение на процедурите по патентоването. Мислех, че трябва да представя готов модел, за да получа патент, признава Гулд. Междувременно учени от лабораториите Бел също стигнали до изобретението. За късмет на физика американските патентни закони облагодетелстват изобретателя, а не този, който първи подаде заявление за патент. В крайна сметка, 30 години и няколко милиона долара били необходими на Гулд, за да докаже, че лазерът е негово изобретение. Наистина съдебните битки приключили едва през 1987 г., но това се оказало от полза за него. Точно заради закъснението той станал много богат. Ако патентите му бяха издадени бързо и безпрепятствено, техните срокове щяха да са изтекли много преди да се появят най-доходоносните продукти, използващи откритието - скенерите в магазините, CD-плейърите и DVD-устройствата.

Facebook logo
Бъдете с нас и във