Банкеръ Daily

Съдби

Пилигримите създават първата английска колония в Америка

"Мейфлауър" в Плимутското пристанище" (картина от Уилям Холсол, 1882 г.)

На днешния ден през 1620 г. от Плимут (Англия) потегля корабът "Мейфлауър", чиито пътници създават в Плимут (щата Масачузетс), първата постоянна английска колония в Америка, на брега на Атлантическия океан.

"Мейфлауър" (Mayflower, буквално: "майско цвете") е известният кораб, използван от Пилигримите през 1620 г. за плаването им от Саутхемптън (Англия), до втората успешна английска колония в Северна Америка - Плимут в Масачузетс, която става по-късно част от Съединените щати. Пилигрими (мн.ч.) често се наричат ранните заселници от Плимутската колония (днес Плимут (Масачузетс)). Заселниците потеглят на 16 септември 1620 година от Плимут (Англия) с кораба "Мейфлауър" и след изтощително плаване на 21 ноември акостират близо до нос Кейп Код в Нова Англия. Пътуването отнема 66 дни. На борда на кораба има 102 пътници и около 25-30 души екипаж. "Мейфлауър" има голямо значение в ранното заселване на Америка и последвалото създаване на Съединените щати. Историята му е важна икона в културата и историята на САЩ и до наши дни.

Пътуването е вдъхновено от първата успешна английска колония в Северна Америка - Джеймстаун, през 1607 година. Джеймстаун е първото постоянно селище на колонията Вирджиния при английската колонизация на Америка. Според археолога Уилям Келсо "В Джеймстаун е началото на Британската империя ... това е нейната първа колония".
Плѝмут (на английски Plymouth) е град в Югозападна Англия, в церемониалното графство Девън (по-рядко и неофициално наричано Девъншър). Разположен е на полуостров Корнуол при вливането на реките Плим и Тамар в Ла Манш. Градът е основан е през 13 век.

Плимут е важно външнотърговско пристанище на протока Ла Манш. Днес е голям жп възел и военноморска база, със заводи, работещи в машиностроенето, корабостроенето, химическата и порцелановата промишленост. Градът е риболовна база и център на морски биологичен институт.

В Плимът се намира и един от най-големите университети във Великобритания - Плимутският университет (University of Plymouth) - най-големият по брой студенти в Югозападна Англия и петият във Великобритания. Има почти 30 000 студенти и повече от 3000 служители, а годишният му доход е 110 милиона лири. Университетът предлага голямо разнообразие от специалности, като е всепризнат за водещо висшо учебно заведение в областта на морски мениджмънт и логистика, морско инженерство, морска биология, океанология и екология. Добри са също така програмите по право, география, психология, изобразително изкуство и фотография.

В Плимът и околностите му са снимани по-голямата част от филмите по романите на английската писателка Роузамънд Пилчър (Rosamunde Pilcher). В България е издадена като Розамунде Пилхер.

В Плимут през 1927 г. е родена Мерсия Макдермот (Mercia McDermott) - британска историчка и писателка, чуждестранен член на БАН от 1987 година и доктор хонорис кауза на Софийския университет от 2007 година. От 1962 до 1989 г. с кратки прекъсвания, общественичката живее и твори в България. През 1963-1979 г. преподава в Английската гимназия в София. След това (до 1989 г.) води курс по "Национално-освободителното движение в Македония" към Историческия факултет на Софийския университет.

Дълги години писателката е председателка на Англо-българското дружество със седалище в Лондон. Тя, също така, е почетен гражданин на Карлово и Благоевград. Авторка е на книги за трима велики българи. Втората ѝ и най-известна книга, свързана с България, е за Засил Левски - "Апостолът на свободата" (издадена 1967 г.), посветена "на българския народ, който ми даде повече, отколкото мога да му се отблагодаря", преведена на български от Иван Градинаров през 1970 г. и преиздавана неколкократно. През 1978 г. излиза изследването ѝ за Гоце Делчев- "Свобода или смърт", с което тя става доктор на историческите науки. Следва трудът ѝ за Яне Сандански -"За свобода и съвършенство", Наука и изкуство, 1987 г. - преведен от Веселин Измирлиев.

В края на XX век Мерсия Макдермот издава "Български народни обичаи", в която обяснява популярно религиозни, семейно-битови, трудови и други празници и ритуали, включително народни музикални инструменти, вярвания, суеверия и прочее.

Facebook logo
Бъдете с нас и във