Банкеръ Weekly

Съдби

ПИЛЕШКИЯТ БИЗНЕС НЕ Е ЗА КОКОШКАРИ

Според братята Иван и Лука Ангелови, собственици на Градус ООД, Стара Загора - птицевъдството е изкуството да надбягаш времето - няма друго животно в природата, което само за 40 дни увеличава 50 пъти теглото си. Ако не владееш всяка минута от този период и ако позволиш моментните изкушения на пазара да вземат връх над законите в занаята, можеш да си легнеш богат, а да осъмнеш беден... При този бизнес бързата печалба и възможното пълно разорение вървят ръка за ръка.И макар че днес братя Ангелови се шегуват с авантюризма в началния период на бизнеса си - Бяхме виждали пиле само в чиния..., те са оцелялото българско доказателство, че при последователност и добра бизнесинтуиции, в България можеш да станеш легитимно богат, и то от производствена дейност. При това, без да се налага еснафски да се срамуваш от спечеленото. Педантично воденото счетоводство е защитата им пред закона, а поетапното и публично разрастване на фирмата са обществена легитимация за почтеността на бизнеса им.Не се притесняват от скептиците, които не им вярват. В България е възможно да успееш и да забогатееш от бизнес само при едно условие - да си поставяш достижими цели и да имаш волята да ги постигаш - признава Иван Ангелов. И продължава разказа си така: Твърде много хора преживяха краха на максимализма и въпреки че уж стъпиха на земята, пак тъпчат на едно място, защото продължават да очакват бърза печалба само от конюнктурата на времето. Без да влагат ефективни усилия или казано по-просто - искат да спечелят без труд. Вярно е, имаше такова време в България, но то свърши. Ето защо казвам, че в сериозния бизнес няма място за кокошкари. И това се отнася не само до птицевъдството. Ако имаш изострено обоняние, надушваш отдалече къде е печалбата и започваш да трасираш пътя към нея. Шансът случайно да се спънеш в торба с пари е 1:16 милиона. Нали толкова бяха възможните комбинации в тотото? Често си повтарям една мисъл на Дънов: Интуицията е по-важна от ума. И това е вярно, защото те поставя винаги на крачка пред другите. Спомням си зърнената криза през 1996 г. - връща се назад във времето Иван. - Още в края на август имаше индикации, че пшеницата е на изчерпване поради големия износ на дъмпингови цени. Първите симптоми за фуражен дефицит бяха налице. Не успяхме да купим пшеница и започнахме да купуваме царевица. Тогава всички ни мислеха за луди, защото предлагахме двойни цени, само и само да успеем да закупим нужните ни количества. Ако си спомняте, само за месец цената скочи от 9 на 36 лв., но ние вече имахме 5000 тона. Мога да ви кажа, че тогава фалираха много фирми в бранша - и държавни, и частни. Ние сме почти единствените оцелели и дори смятаме това за една от най-печелившите ни години. Еднодневното пиле стигна 1 марка при средна цена от 45 пфенига. Факт е, че тогава направихме големия си удар, което ни даде възможност вече да се замислим за един мащабен и модерен бизнес - признава Иван. - Беше дошло времето да инвестираме в такова птицепроизводство, което бяхме виждали в Дания и Холандия.Иван Ангелов не изпитва никакво притеснение от темата пари, но ме изненадва с отказа си да коментира системата на кредитиране в България. Оказва се, това не е конфликтна територия за него, защото фирмата винаги е работила единствено и само със собствени средства. И никога не е ползвала инвестиционни кредити. Явно не съм първата, която приема с недоверие това изявление, затова Иван вкарва в разговора малко статистика, която обяснява логиката на пазарния успех на фирма Градус.Най важно за мен винаги е било да се простирам точно толкова, колкото мога да покрия с наличните пари в джоба си. В България все още няма икономическа среда, която може да гарантира такива правила и такава стабилност, че човек да разчита на равенство между планираното и реализираното от един бизнес. Аз съм производител и за мен е по-важно да реагирам адекватно на ситуацията, така че да спечеля при тези условия - такива, каквито са. Ще се върна малко назад във времето, за да разберете как в България е възможно да се работи и без кредити - само с разумно и последователно планиране на всяка една крачка и всяка една инвестиция.Когато през 1992 г. се върнахме с брат ми от седемгодишен гурбет в Либия, единственият разумен бизнес беше хранителният. Разбира се, че започнахме с търговия, склад на едро и проучване на пазарните дефицити. Когато през 1994 г. се получи криза за пилешко месо, направихме по-сериозен анализ и установихме, че това е перспективен бизнес, защото хората все повече ще се ориентират към консумацията на пилешки продукти, а на второ място държавата вече видимо абдикираше от ангажимента си към изградените големи бази и мащабни производства. Предстоеше тяхната приватизация. Имаше тогава един период на вакуум, в който най-много се печелеше от т.нар. междинен бизнес - изкупувахме угоени птици, колехме ги на ишлеме в птицекланицата в Стара Загора и за само за няколко дни печелехме толкова, колко самите производители..., че и повече. Но хората се усетиха и спряха да продават. Тогава инвестирахме спечеленото в собствена птицеферма. В началото взехме под наем 11 помещения в птицекомбината в Чирпан и заредихме първите 13 500 пилета. Беше 12 юли 1994 година. Ако някой от хората около мен ви каже, че нещо разбирах от пилета тогава, да знаете, че ме ласкае - хал хабер си нямахме нито аз, нито брат ми. Но знаехме, че искаме и трябва да станем най-добрите.Когато за първи път братя Ангелови посещават съвременни птицеферми в Холандия, даже не споменават, че са от този бранш, защото това, което виждат там - халета от 1200 кв м, в които един човек сам гледа 150 000 бройлера, е несъизмеримо с мизерията и примитивизма на отглеждането им в България в момента. Но те вече имат оформена представа за това, което им предстои. Инвестицията за оборудване на едно хале е 70 000 г. марки?! Но Иван и Лука знаят, че ще им трябват много по 70 000, ако искат да останат сериозно в този бизнес. Нещо повече, трябва да станат лидери. Всички оборотни пари се изцеждат до последно, за да бъдат пренасочени веднага в инвестиция за оборудване. Неотдавна представителят на ROXELL, световният лидер в производството на оборудване за животновъдството, си припомня, че в началото на съвместната им работа двамата братя са оставили странно впечатление у него. Купуват екипировка за милион марки, а нямат приличен офис и предлагат кафе в пластмасова чаша. Странни, странни, ама покрай тях ROXELL стъпва на българския пазар и работи вече с почти всички български фирми от бранша. Колкото до офиса - едва преди година идва ред и на него. Лука още е в жилище под наем, а общото BMW им върши добра работа чак до 1998 година. Днес вече би било демагогия да се твърди, че при продажби от 40 млн. г. марки годишно не могат да отделят пари за малко лукс в личния им бит. Просто досега приоритетите са били други. Когато на 2 юни 2001 г. бъдещият премиер Симеон Сакскобургготски открива фуражния им завод в Нова Загора, собствениците на Градус вече имат самочувствието да съобщят публично, че с тази инвестиция от 2 млн. г. марки затварят производствения си цикъл и приключват основния етап от инвестиционната си програма - 144 дка закрити площи с 15 км газопроводна инсталация и пълно компютризиране на цялата палитра от производствени дейности, която позволява отглеждането на 200 000 пилета от един човек. Братя Ангелови вече имат птицеферми в Ямбол, Чирпан, Хасково и Кортенски минерални бани, птицекланица и колбасарско производство в Стара Загора, фуражен завод в Нова Загора. Месечните производствени обеми от 2 млн. яйца за бройлери и 1000 т месо индикират водеща позиция не само на българския пазар, но и амбиция за съизмерване с европейските лидери в бранша.Братя Ангелови вече могат да си позволят и по-агресивна пазарна стратегия, като предлагат странни на пръв поглед продукти - сух шпек, пастърма и деликатесен салам изцяло от пилешко месо. Но както се казва във фолклора, когато палтото е готово, експерименти с копчетата могат да се правят всякакви. И тук вече е гъделът на натрупания професионален опит. А междувременно консумацията на пилешко месо през последните две-три години се е увеличила с повече от 25%, което означава пазарна ниша за нови продукти.Знаете ли кое е за мен най-добрата новина в последно време - продължава Иван Ангелов - това, че забелязвам невероятен бум на интереса към нашата производствена дейност. Съдя по собствените ни продажби на малки пилета. Хората усетиха, че могат да планират бизнеса си, че могат да направят някакви сметки за бъдещето, че могат да съществуват на един относително стабилен пазар. И всичко това успя да направи само за няколко седмици новият шеф на митниците Емил Димитров. Колко малко усилие е било необходимо, за да се извади сладкото кюфте от устата на няколко души и да се разпредели между далеч повече хора. Знаете ли каква е чистата печалба от спекулативния внос на пилешки бутчета - 20-22 млн. г. марки годишно! И викнаха в един глас, че сега ние, българските производители, сме щели да вдигнем спекулативно цените, защото ще се получи пазарен дефицит. Сигурно и самите те не вярват на тази инсинуация. Кой е луд да реже клона, на който седи? Пък и за какъв дефицит може да става дума, когато почти никой от българските производители до момента не си е позволил да работи с пълния си производствен капацитет! За първи път имаме такъв спокоен и стабилен пазар. И тук не става въпрос за рестриктивни или протекционистични действия. Става дума просто за ред и законност, за лоялна конкуренция и равния условия. Нищо повече. Ние нямаме нужда от привилегии, преференциални условия и извънредни данъчни облекчения. Аз съм реалист и съм наясно, че в момента е рано да очакваме приоритетно субсидиране в селското стопанство, но и това време ще дойде, ако сами създадем икономически растеж, който ще направи това възможно. И не бива да забравяме, че сигурността на един дом зависи от входната врата. Същото е и с държавата - каквато ни е границата, такава ни е и държавата. А оттам не влизат само пилешки бутчета...

Четете още

Банкеръ Weekly

Шивачите въртят близо 2 млрд. евро

В износа доминира облеклото и е незначително присъствието на останалите артикули. Още »
Банкеръ Weekly
криза

Банковите заплати се сриват

Текучеството е огромно, заплатите - 700 лева. Още »
Банкеръ Daily

Плевнелиев назначи свои хора за посланици

Съветничката на президента Деяна Костадинова ще бъде постоянен представител на България към Службата на ООН в Женева, а служебният министър Мартин Иванов отива във... Още »
Facebook logo
Бъдете с нас и във