Банкеръ Weekly

Съдби

ПИЯН ХЛЯБ ИЛИ СОЛЕНА ГЛОБА

След края на жътвата фермерите ще трябва да решат кое е по-малкото зло за тях - да запалят ожънатите стърнища и да попаднат под санкциите на два закона или да рискуват да изгубят цялата си следваща реколта. Обилните дъждове и високата влажност на почвата през тази година са причината за заразяването на пшеницата с токсичен фузариум. Специалистите по растителна защита предупреждават, че това е гъба, която съдържа няколко опасни вещества, едното от които поразява хора и животни, консумирали от заразеното зърно. Отровата може да засегне черния дроб, бъбреците, храносмилателната и кръвоносната система, да предизвика алергии. Токсините преминават от брашното в хляба, а заразеният фураж прави отровни месото и млякото на животните. Първите признаци при хората са световъртеж, като при алкохолно опиянение, затова наричат такъв хляб пиян. Експертите твърдят, че от 35 г. насам заразата не се е появявала в такива размери. Потвърждават го и направените самолетни снимки на засетите с жито площи. Най-засегнати са нивите в Ямболско, Великотърновско, Шуменско, Търговищко и Силистренско. От Добруджа също пристигат вести, че заразата с фузариум надминава допустимите 0.5 процента.В България няма подходящ препарат, чрез който да се обеззаразява реколтата. Най-ефикасният метод за унищожението на фузариума е подгряването на зърното до 80 градуса в продължение на 2 часа. А иначе класовете на пшеницата, заразени с отровната гъба, остават непълни и са по-леки от останалите. Обикновено при жътва те се издухват от комбайните и падат на земята. Чрез почвата заразата се предава на следващата реколта и може напълно да я унищожи. В такива случаи фермерите предпочитат да прекрачат съществуващите наредби и да запалят стърнищата. Всеки обаче, който предприеме тази стъпка, може да бъде подведен под отговорност по Закона за опазване на земеделските земи и на Закона за опазване на околната среда. Агроминистерството заплашва с глоба от 120 до 2000 лв. при първо нарушение, а при повторно - санкцията е от 240 до 4000 лева. Контролните органи на Министерството на околната среда и водите също наказват виновните лица с два вида глоби. При първо нарушение - от 50 до 3550 лв., а при повторно - от 100 до 7000 лева. Тези драконовски мерки бяха наложени през 1999 г. и оттогава преди настъпването на жътвената кампания земеделските производители са задължени да подписват протоколи, че са запознати с всички предвидени глоби, в случай че палят стърнищата. Най-малкото основание за въвеждането на такива строги санкции е, че след наводненията може да пострадаме и от пожари. При паленето на стърнищата се изгаря и повърхностният слой на почвата, съдържащ органични съставки, които подхранват растенията, рязко намаляват и водните й запаси, а, от друга страна, се създават условия за ерозия на земята, предупреждават еколозите. Горящите стърнищата водят и до големи загуби на кислород във въздуха.В земеделското министерство са разработили шест стандарта, чието изпълнение е задължително при отпускането на европомощи. Стандарт №5 например гласи: Да не се изгарят стърнища и други растителни отпадъци в земеделските земи. В условията по програма САПАРД също е отбелязано, че паленето на стърнища, дори и да бъде допуснато по изключение, може да стане пречка за бъдещо подпомагане на фермерите.Поискахме становище от Министерството на околната среда и водите при какви условия е възможно паленето на стърнищата, казва Ивайло Тодоров, председател на Асоциацията на земеделските производители в България. От сдружението предлагат да се допусне контролирано палене след жътвата, като се предприемат необходимите противопожарни мерки. Фермерите смятат, че само така могат да се справят с опасната болест по пшеницата и да се преборят с мишата напаст, която ги нападна тази пролет. От обещаните на зърнопроизводителите 4 млн. лв. земеделското министерство им отпусна едва 500 хил. лв., с които можеха да се обработят с препарати срещу мишки само 50 хил. декара. Между другото, отровата, поглъщана от почвата след такова третиране, също представлява екологичен проблем, но за това никой не говори.Екологичното министерство е подготвило специална брошура, в която подробно са описани последиците от изгарянето на стърнищата и най-вече - предвидените глоби. Като единствена алтернатива се предлага растителните остатъци след жътва да се заорават обратно в почвата. Нищо не се споменава обаче какво трябва да се направи, при положение че зърното е засегнато от болест, за която няма химически лек. Така че земеделските стопани ще трябва на своя отговорност да решат - дали да поемат риска да палят стърнищата, за да се преборят с болести и вредители, или да следват добрите фермерски практики на европейските си колеги, които получават достатъчно и навременно субсидиране.

Facebook logo
Бъдете с нас и във