Банкеръ Weekly

Съдби

ПЕТЪР СТОЙЧЕВ ГОНИ АКУЛИТЕ, ДРЕБНИ ДУШИЦИ МУ БРОЯТ ПАРИТЕ

Доста развинтено и сатанинско въображение трябва да имаш, за да допуснеш, че някъде се организират плувания по реки и езера, в които хищни риби всеки миг могат да те оглозгат, пали се най-добрият в света по маратонско плуване българинът Петър Стойчев. И добавя: У нас все ме питат каква ми е банковата сметка и кога ще ме изядат пираниите. Не се интересуват как съм стигнал до върха, колко и какво ми е струвало това. Истината е, че супердългото плуване в свободни води е невероятно предизвикателство заради волята, която трябва да бъде употребена, за да издържиш на жестоките натоварвания. На Петър се налага да издържа и натоварванията заради липсата на финанси. До него няма спонсори, няма богати клубове, няма държава. Въпреки това 24-годишният родопчанин направи за три години чудеса и преобърна с хастара нагоре представите ни за пробив в световния спорт.Успехите: 1999 г. - втори за Световната купа, 2000 г. - трети. 2001-ва - носител на купата. Ефектна, но семпла статистика, зад която се крият здрави тренировки, десетки хиляди преплувани километри във всякакви водоеми, десетки хиляди преминати километри по въздух, суша, и вода. И всичко смолянчанинът прави на собствени разноски.Началото е преди осем години, когато младият плувец, току-що спечелил сребро и бронз на европейското първенство за юноши на 1500 и 400 м свободен стил, решава да се пробва на маратона в Охридското езеро. Дава татко му някой и друг лев и нашият финишира... втори. Купата Стойчев оставя във витрината вкъщи, а паричната премия скатава за следващото състезание. То е в Аржентина и парите не стигат за нищо. Тогава му помага русенецът Илиян Пенев, който му взема билет за самолета. Там, на другия край на света, по река Парана и по други реки и езера Петър се класира последователно на осмо, шесто и първо място. И повторя упражнението: купите - във витрината, париците от награди - за самолетни билети и за най-елементарни възстановителни средства. След това се зареждат стартове в Бразилия, Канада, САЩ, Англия, Египет, пак в Охрид...Състезанията за Световната купа са единайсет на брой в различни места по света. По река между два града, в езера от бряг до бряг; в Лондон е по успореден на Темза канал... Красиви и даже романтични са тези места, но да не трябва да бъхтиш в студените води (често под 20 градуса). До теб е само една лодка. До нея (невинаги) треньорът с подкрепителните напитки и въглехидрати. И така 20, 30, 50, 60 километра - разказва Петър. - Усещането обаче е страхотно. Не мислете, че докато плувам, си представям тлъсти пачки с банкноти. Не мислете и че това е монотонна и скучна гимнастика. Когато ти работи главата, работи по-добре и тялото ти. Мисля си за темпото, за загребванията, за начина, по който да преодолявам вълните, така че да не ми остава време да заспя по разстоянието.Един най-добрите в плуването на дълги разстояние - австралиецът Стив Холанд, признава, че плува толкова бързо, защото си представял, че го гони акула. Е, аз пък си представям, че аз гоня акула - смее се Стойчев. - По-добре гониш, когато си тренирал пълноценно, когато не мислиш откъде ще намериш пари за витамини и други необходими неща.На този въпрос държавната агенция по спорта продължава да гледа отвисоко, бюрократично и тесногръдо. Не се полагали на Петър Стойчев премии за световните му постижения според правилника, защото, видите ли, дисциплината плувен маратон не била олимпийска. Като че ли чак толкова много шампиони на планетата имаме... За за второто място на шампионата на планетата по плувен маратон в Хавай през миналата година Стойчев е поощрен от шефовете на спорта ни с 800 (словом: осемстотин!) лева. Казват ми: нали ти дават премии на маратоните. Дават. И те ми стигат, за да преживея в чуждата страна до следващия старт. Освен това, за да получиш тези пари, има малко условие - трябва да си сред първите. А конкуренцията от французи, испанци, аржентинци, американци е страшна. Те пътуват с многобройни лични кохорти от треньори, лекари, масажисти, мениджъри, диетолози - по двайсет-трийсет души. Аз съм сам, често и без треньора си Красимир Туманов. Ако не успея в състезанието, се превръщам в екскурзиант. За радост, Стойчев се справя засега превъзходно, при това, за сведение на чиновниците от спорта, носейки герба на България. А онези, които броят спечеленото от него, могат да опитат и сами да изкарат тези пари. Не е кой знае какво, тренирате по три пъти на ден по три часа - плуване, кросове, щанги; после правите двайсетдневен лагер в планината, в Белмекен, и чак след това се пускате в студените канадски езера Магог и Робервал, в соления океан край Атлантик сити, в Суецкия канал или в изкуственото езеро в град Бразилия. Ако стигнете до другия бряг, наистина ще има чек. Наградният фонд стига и до 25 хиляди щ. долара. Сега Стойчев тръгва за Египет. В страната на фараоните ще му връчат официално световната купа. Преди тържеството обаче, както е обичаят, в Червено море ще има 20-километров маратон. Поредният. После идва Маратон де маестрос в Санта Фе за най-добрите осем в света и т. н. Петър не се отказва да гони акулите, въпреки че някои смятат, че всъщност гони Михаля. Да си мисли кой каквото ще. Важното е, че аз се забавлявам и карам света да не забравя къде се намира България. Това ми стига.

Facebook logo
Бъдете с нас и във