Банкеръ Weekly

Съдби

ПЕТТЕ ГРЕШКИ НА СТОИЧКОВ

Националните селекционери винаги са се радвали на всеобща подкрепа в началото на мандата си, но Стоичков е рекордьор в това отношение. Дори юнското фиаско с Швеция и Унгария не промени положителните настроения към треньора. Но изиграните оттогава срещи само затвърдиха една очевидна вече тенденция - откакто Христо пое отбора през 2004-а, всеки следващ мач е стъпка надолу за отбора. Няма да се занимаваме с медийните и обществените изяви на Камата. Нито с тактическите слабости на тима (макар че за една година работа бихме очаквали поне едно-две заучени положения, вместо апатично губене на топката при всеки фаул или корнер). Но дори и само като селекционер Стоичков допусна няколко основни грешки:1. Без дори и секунда размисъл се отказа от Пажин и Янкович, ключови фигури в единствените успешни за България квалификации в последните десетина години. После сам потъпка железния си принцип никакви чужденци, и то не заради близките ни по език и характер сърби, а заради един бразилец. Положителният резултат от експеримента с Тиаго Силва все пак е, че Стоичков и колегите му от щаба най-сетне научиха част от правилника на ФИФА за националните играчи. 2. Изгонването на сърбите бе направено с цел да пооправи отровената атмосфера в отбора. В същото време обаче Стоичков реабилитира един от главните виновници за тази атмосфера - Радостин Кишишев. Христо вероятно е прав, че заради обиди и детински постъпки не си струва отборът да се лишава от един от малкото си грамотни футболисти. Защо обаче той не приложи тези възгледи и към Георги Пеев, друга ключова фигура от победите над Белгия и Хърватия?3. Днешните недоразумения в отбраната са резултат изцяло на нерешителността на Стоичков. След като се отказа от Пажин, той заложи на Георги Марков в центъра на защитата. Ветеранът направи силни мачове, а червеният картон срещу Швеция бе резултат на неадекватността на колегите му. Стоичков обаче обвини само него и го зачеркна от плановете си. Резултатът се видя още в Будапеща, където унгарците ни вкараха гол, без да направят и една прилична атака. После Стоичков се отказа и от Илиян Стоянов, от собствените си открития Караславов и Венков, а ако му остане време, вероятно ще се отърве и от Топузаков и Валентин Илиев. Да се готвят Тунчев и Ибрахима Гай. 4. Лишен от ключовата фигура Мариян Христов, Стоичков реши да заложи всичко в халфовата линия на младите Чавдар Янков и Благой Георгиев (отписвайки напълно футболисти като Милен Петков например). По-опитните му колеги в треньорската професия обаче добре знаят защо младите играчи се налагат постепенно, вместо да се хвърлят веднага в най-тежките изпитания. На Янков след ентусиазма от първите един-два мача отговорността му дойде в повече и той прекара следващите в криене по терена и поемане на топката с лице към собствената врата. Колкото до Благой Георгиев, той се представяше добре единствено когато срещу него на фланга нямаше никого. 5. Недоумение буди защо Стоичков се отказа от Владо Манчев, който го спаси от безславно поражение още миналата есен в Хърватия. Във форма или не, Манчев има опит в две от петте най-силни първенства в Европа. После дойде и раздялата с Божинов - наистина странна трансформация у селекционера, който навремето звънеше денонощно на Валери по телефона и го канеше на интимни вечери за трима с Лъчезар Танев. Каквито и да са мотивите на Христо да се откаже от тези играчи, прекият резултат се видя в Стокхолм - там просто нямаше с кого да бъде заменен умореният Гонзо. Да оставим настрана факта, че да извадиш централния си нападател, когато отборът ти е натикан в глуха отбрана, и да го замениш със 160-сантиметров халф, си е чисто футболно самоубийство.

Facebook logo
Бъдете с нас и във