Банкеръ Weekly

Съдби

ПЕТРОЛНАТА ДЕСЕТКА НА РУСКИТЕ МИЛИАРДЕРИ

Терминът прозрачност се превърна в моден шлагер за руския бизнес през 2002 година. В предходното (но вече далечно време) на гласността и перестройката тогавашният кооператор Артьом Тарасов стана първият легален съветски милионер, изплащайки гигантски суми за членски внос към КПСС. Нещо подобно се случи в Русия и през лятото на 2002-а, но парите, за които вече става дума, са значително повече.На 19 юни миналата година нефтената компания ЮКОС публикува информация за точната структура на акционерния си капитал, като посочи имената и дяловете на най-големите си акционери - сред физическите лица. Двама от тях - Михаил Ходорковски и Леонид Невзлин, се оказаха официални милиардери в долари. В края на юли 2002-ра станаха известни също и най-големите акционери на ЛУКОЙЛ. Така стана ясно, че президентът на компанията Вагит Алекперов официално е най-богатият човек в Русия - с пакета си от акции на стойност 1.3 млрд. щ. долара от нефтодобивната компания.Но примерът на ЮКОС и ЛУКОЙЛ засега е по-скоро изключение, отколкото правило. Информацията за други компании и за най-богатите им акционери е все още недостъпна. И ако в САЩ, където действат съвсем различни стандарти за финансова прозрачност, не е трудно да се направи класация на петстотинте най-богати американци, в Русия е тъкмо обратното. Именно затова днес официално могат да се посочат само десет от най-богатите руснаци. Това са хората, оглавяващи руските компании с най-голяма печалба за 2002 година. Нещо повече, те са обявили официално тези данни.Михаил ХодорковскиПрез есента на 2002 г. списание Форчън (за одисеята на списанието четете на стр.34) публикува класацията на най-богатите хора на възраст до 40 години, които не са граждани на САЩ. Първо място в нея зае 39-годишният председател на управителния съвет на нефтената компания ЮКОС Михаил Ходорковски. Форчън оцени състоянието му на 7.2 млрд. долара. През 2003-а той обаче ще трябва да напусне тази рейтингова група... заради възрастта си. А в класацията на възрастните, с официално декларирания размер на богатството си, Ходорковски няма да успее да влезе дори в първата десетка. Впрочем това едва ли ще му попречи да е един от най-богатите, ако не и най-богатият гражданин на Русия, комуто пряко или косвено принадлежат 60% от акциите на ЮКОС - една от най-скъпо струващите и най-печеливши компании в Русия. Колегите на Ходорковски от руския нефтен бизнес го наричат главния нефтен теоретик на Русия, въпреки че в тези думи някои от тях влагат голяма доза ирония. По-любопитното е, че шефът на ЮКОС не се уморява да дава полезни съвети на законодателите и руското правителство. В някои от тях властите наистина се вслушват.Анатолий ЧубайсПрез изминалата 2002 г. председателят на ЕЭС Россия (Единна енергийна система Русия) продължи споровете си с миноритарните акционери на дружеството и работата по създаването на програми за преструктуриране на енергийния холдинг. На практика миноритарните акционери искат оставката на Чубайс и на всички членове от екипа му. Причината е, че техните действия водели до намаляване на капитализацията на холдинга и на активите му. Стъпките на примирие, предприети от Анатолий Чубайс, не донесоха мир между враждуващите страни. В края на септември 2002 г. той обяви мораториум върху продажбата на активите на холдинга, след който курсът на акциите му спря да пада, а после рязко тръгна нагоре. През ноември обаче миноритарните акционери на компанията отново поискаха да се свика извънредно общо събрание, на което да се гласува недоверие към Анатолий Чубайс. Сега вече те настояват да се въведе мораториум върху всякакъв вид покупко-продажба на акции от дъщерни и контролирани от дружеството ЕЭС Россия компании до 1 януари 2007 година. Изключение, според тях, може да се направи при евентуално преструктуриране с цел преразпределение на акциите сред досегашните съдружници.Владимир Богданов Стилът на генералния директор на нефтената компания Сургутнефтегаз е доста по-различен от този на топмениджърите на другите фирми в бранша. Богданов не посещава често Москва. А оглавяваното от сургутския затворник (както наричат Богданов) дружество изцяло подхожда на шефа си. Сургутнефтегаз не се стреми към съмнителни придобивки и се придържа към най-консервативните методи на добив на горива. За разлика от ЮКОС и Сибнефт, Сургутнефтегаз не рискува с прилагането на челни технологии, които осигуряват рязко увеличаване на обемите на добива на нефт, но водят до преждевременно изтощаване на находищата. Миноритарните акционери на Сургутнефтегаз смятат, че Богданов е не само консервативен, но и изключително стиснат. На всяко събрание на акционерите се оказва, че компанията е отделила минимална сума от печалбата си за дивиденти. Благодарение на тази политика през последните години Сургутнефтегаз е натрупала над 4 млрд. щ. долара. Алексей МилерСлед като през май 2001 г. оглави Газпром, Милер се зае да стопанисва добросъвестно имуществото на газовия гигант и подгони потребителите му да се издължат за доставения, но неизплатен от тях газ. През април 2002 г. Газпром успя да си върне на практика всички разпилени от Рем Вяхирев активи.Най-интересните събития около компанията обаче се развиха по-късно. В средата на октомври 2002 г. тя обяви, че белоруският Белтрансгаз превишава планираните обеми за потребление на гориво и че квотата на междудържавните доставки на Газпром за републиката ще бъде гласувана през ноември същата година. Така и стана. Избухна шумен скандал, в резултат на който Александър Лукашенко призова за увеличаване на цените за транзитиране на руски енергоносители през Беларус и анулира преференциите, дадени на Газпром за изграждането на газопровода Ямал-Европа.През цялото това време Алексей Милер си мълчеше. Мълчанието му продължи и по-късно, когато Газпром спря доставките на газ за Украйна, докато компанията доставчик не погаси всичките си дългове за транспортиране на суровината.Вагит АлекперовПрез пролетта на 2002 г. президентът на ЛУКойл обяви началото на дългосрочна програма за преструктуриране. От петролния гигант обещаха да намалят себестойността на нефтодобива, да продадат активите си извън отрасъла и да се разделят с две от големите си подразделения - за добив и за преработка на суровини.С две думи, г-н Алекперов се зае за няколко години да направи от ЛУКойл втората ЮКОС (която преди три години започна да реализира аналогична програма за преструктуриране).В края на ноември 2002 г. шефовете на ЛУКойл, ЮКОС, Сибнефт и Тюменската нефтена компания решиха да обединят усилията си и подписаха договор за изграждането на тръбопровода до Мурманск с дължина 1.5 хил. километра. Като инициатор на проекта Алекперов пръв подписа договора.Андрей КазминПрез пролетта на миналата година мнозина мислеха, че креслото на президента на Сбербанк Русия Казмин се клати. За това имаше достатъчно реални основания. През март 2002-ра председателят на руската Централна банка (притежаваща контролния пакет в Сбербанк) Виктор Герашченко бе освободен. А, според създадената вече традиция, след смяната на председателя на Централната банка се сменя и шефът на поне една от кредитните институции, намиращи се под неин контрол. Правилото и в този случай беше спазено - смяната на Герашченко струваше мястото на Сергей Игнатиев, председател на Внешторгбанк, която също принадлежи на Централната банка.На Андрей Казмин просто му се размина, при това за втори път. Той оглави Сбербанк (Руската спестовна банка) през януари 1996 г., след като Сергей Дубинин стана председател на Централната банка. След оставката на Дубинин обаче Казмин запази поста си.Въпреки рекордната си печалба, 2002 г. не беше особено успешна за Сбербанк. Тя запази монопола си на пазара на частните вложители, но делът й в него намаля от 75 на 70 процента. А подготвяният в момента закон за гарантиране на депозитите (какъвто България има от 1998 г.) заплашва да го намали още повече. Защото след няколко години спестяванията в Сбербанк и в останалите руски банки ще бъдат еднакво гарантирани от държавата.Семьон ВайнщокПрез 2002-ра се носеха упорити слухове, че правителството ще възложи на президента на Транснефть по-отговорна длъжност - да оглави Газпром. Но това не се случи и Семьон Вайнщок продължи да е шеф на най-голямата компания в света за транзит на нефт. Това очевидно бе и най-добрият вариант за Транснефть. Под ръководството на господин Вайнщок фирмата изгради няколко нови тръбопровода, а печалбата й нарасна дотолкова, че в края на 2002-ра Транснефть реши да не увеличава тарифите си за транзит на нефт през 2003 година.През миналата година Семьон Вайнщок се опита да прокара един изключително амбициозен проект за транзит на нефт до Далечния изток през пристанище Находка. Този маршрут се конкурира с друг, за който лобира конкурентът на Транснефть - ЮКОС, и предвижда доставката на петрол направо в Китай. Засега лобистките усилия на шефа на Транснефть не дават резултати. Но и ЮКОС все още не е успяла да се пребори за своя проект. Със сигурност обаче - ако Семьон Вайнщок не беше шеф на Транснефть, компанията на Ходорковски щеше да получи много по-лесно одобрение за своя вариант. Валерий ЯшинТой оглавява Связьинвест от октомври 1999 г. и е най-дългогодишният шеф на холдинга от основаването му през 1995 година.Яшин е една от ключовите фигури в петербургския отбор, чиито членове сега заемат важни постове в телекомуникационния отрасъл на Русия. Преди избирането му за генерален директор на Связьинвест той оглавяваше една от най-успелите компании в страната - Петербургская телефонная сеть, с която на практика е свързана цялата му трудова биография. Яшин започва кариерата си в тази компания през 1958 г. като обикновен електромонтьор. Основното му постижение като шеф на Связьинвест е уедряването на дъщерните й предприятия. От седемдесет и два регионални оператора в Русия Яшин успя да създаде седем големи компании. Новите формирования се управляват технически по-лесно от центъра, а и представляват по-голям интерес за инвеститорите. Юридическото сливане на дъщерните компании на Связьинвест завърши в началото на декември 2002 година. Днес бизнесът на предприятията от системата е в подем. През 2001 г. те разкриха 1.908 млн. телефонни постове в цялата страна, а през 2002 - 2.4 милиона. Плановете за 2003 г. предвиждат появата на три милиона нови телефонни номера. Андрей КостинДо 10 юни 2002 г. сегашният председател на Внешторгбанк оглавяваше руската държавна Внешэкономбанк. Така че печалбата на Внешторгбанк за 2002 г. до голяма степен се на дължи на предишния й шеф Юрий Пономарьов. Освен него през миналата година тя смени и своя собственик. Докато в началото на 2002-ра 99.95% от Внешторгбанк принадлежаха на Централната руска банка, през октомври (същата година) тези акции преминаха в ръцете на правителството. През втората половина на 2002 г. Внешторгбанк получи и търговските активи на Внешэкономбанк на СССР. След тази трансформация обаче руското правителството води преговори с Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР) за продажбата на част от акциите на Внешторгбанк. Интерес към покупката проявяват и други международни институции. Екипът на Путин планира да им продаде близо 25% от акциите си във Внешторгбанк за не по-малко от 500 млн. щ. долара.Михаил ПрохоровЗа минно-металургичната компания Норильский никель 2002 г. беше белязана с многобройни кадрови размествания, с конфликти с авторите на областния бюджет, но и с активизиране на бизнеса на пазара за скъпоценни метали. В средата на февруари 2002-ра губернаторът на Красноярска област Александър Лебед обвини компанията в занижаване на печалбата и петкратно намаляване на отчисленията й за местния бюджет. Повод за това дадоха обявените планове на холдинга Интеррос, собственик на Норильский никель. Холдингът настояваше минно-металургичната компания да не плаща данъци на Красноярска област и да премине под пряката юрисдикция на съседната Тамира, чийто губернатор пък е бившият топмениджър на Норильский никель Александър Хлопонин. Завързалият се конфликт, който лично президентът Путин се опита да разреши, продължи до гибелта на красноярския губернатор генерал Лебед след авиационна катастрофа. Впечатляващо е, че през септември 2002 г., с финансовата и политическа поддръжка на Норильский никель, наследник на генерала стана самият Хлопонин.Промените във висшето ръководство на компанията обаче започнаха още през пролетта на миналата година. От нея пръв си тръгна заместник генералният директор Дмитрий Зельонин. Говори се, че той е имал сериозни разногласия с шефа и съсобственик на минно-металургичното дружество Михаил Прохоров. Последва цяла поредица от оставки и назначения, а в началото на юли 2002 г. компанията официално обяви, че променя структурата си на управление. Дни преди това в състава на съвета на директорите й влезе шефът на Новолипецкия металургичен комбинат Владимир Лисин, който обяви, че е придобил акции от Норильский никель със собствени средства. Пак през юли 2002 г. Прохоров провъзгласи новата посока в дейността на компанията - производството на молибден, титан, волфрам и злато. Месец по-късно Норильский никель загърби единствения си чуждестранен проект - разработката на никеловото находище Нейкти - Богота (Nakety - Bogota) в Нова Каледония. В края на същата 2002 г. Норильский никель стана собственик на акционерното дружество Полюс и така се превърна в най-големия производител на злато в Русия, заемащ над 15% от този доходоносен бизнес. През ноември миналата година компанията купи и 51% от акциите на единствения производител на паладий в САЩ Стилуотър Майнинг Къмпани (Stillwater Mining Company) и отвори пътя си към американския пазар на този ценен метал. Последната, но неочаквана придобивка на Норильский никель за 2002 г. бе футболният отбор Торпедо ЗИЛ.

Facebook logo
Бъдете с нас и във