Банкеръ Weekly

Съдби

ПЕТ СЕНКИ ОТ МУНДИАЛА НА ИЗГРЯВАЩОТО СЛЪНЦЕ

Съдийството Посредствено и обидно бе представянето на съдиите в доста от мачовете. Реферски гювечи от тъча и от центъра съпътстваха срещите на отборите домакини и на някои от фаворитите (Бразилия, Германия). Авантите особено към тима на Южна Корея дойдоха в повече от предвидения от ФИФА данък гостоприемство. Действията й да запази авторитета на арбитрите и в същото време да не си затвори съвсем очите пред тъпите им безобразия се оказаха палеативни и смешновати. Ощетени бяха в различи фази от шампионата съставите на Италия, Испания, Турция, Белгия и др., а бутафорните закани на шефа на световната централа Сеп Блатер изглеждат като харакири с картонен кинжал. Настояванията му за нова система за подбор на свирковците идват да замажат гафовете от нехайно (или умишлено) направената им селекция. Според швейцареца, реферската тройка трябва да е от една държава, защото слабата комуникация между главния и асистентите му била причина за многото грешки. Не е прав напълно президентът - не идват само оттам скандалите. Причините са по-дълбоки и по-финансови. Налага се да се подобри комуникацията не толкова между реферите, колкото между ФИФА и собствената й представа за география на играта. Видя се, че масовостта в съдийството (представители от всички континенти) не води до качество. А вопълът на генералния секретар на световната футболна централа Зен-Руфинен, че е нужно да се преразгледат някои основни правила на футбола - особено за засадата, издава безпомощност и инфантилност. Не играта трябва да бъде приспособявана към съдиите, а обратното. Ако съдийството на световните финали в началото бе просто съмнително слабо, то в края стана безсрамно слабо.ГеографиятаВ стремежа си да покаже кой е най-великият администратор на световния футбол победилият неотдавна в изборите за президент на ФИФА Блатер се престара до крайност. Толкова прозрачна бе неговата интифа за разправа с тимовете на страните, които не го подкрепиха на конгреса, че от това не само че не спечелиха кой знае колко побутнатите зорлем нагоре посредствени азиатски, африкански и северноамерикански тимове, но със сигурност не спечели и футболът. Загуби в дългосрочен план и чевръстият швейцарец, който тепърва ще трябва да преглъща обратно щедро раздадените дивиденти. С лихвите. Апенините и Иберия едва ли ще си оставят магаретата в калта, в която ги натика Блатер.Това едно. Другото е, че формулата за шампионат 32 отбора отново доказа негодността си. Нагледахме се на бледи и безсмислени мачове (ако изобщо сме ги гледали всичките). Какво от това, че в тимовете имаше футболисти с черна, бяла, жълта и т. н. кожа, като повечето от тях сами се чудеха какво правят на такова състезание. Не цветът на кожата или екзотичността на държавата прави силата на планетарното първенство. В този смисъл прокарваните нови идеи за привилегии в квалификациите за следващия шампионат за държави и райони е, меко казано, неуместен и вреден. От толерирането на географията страдат логиката и философията. На футбола и на спорта изобщо. А с намесата и на съдиите географията стана и аритметика. Може ли някой без замисляне да ни каже веднага резултатите например от двубоите Китай - Коста Рика, Саудитска Арабия - Ирландия, Япония - Тунис, Парагвай - ЮАР и други? За Германия - Саудитска Арабия допускаме, че ще се сетите заради конфузното за световни финали 8:0. Кому е нужно това разточителство на футболна немощ? Освен може би на онези с апетити за финансова мощ.КачествотоНищо ново в техническо и тактическо отношение не видяхме на първия азиатски шампионат. Дори усвоените от корейските футболисти уроци на холандския треньор Гус Хидинк са само в рамките на отдавна познатите стандарти. Гарнирани с азиатско себеотрицание и сепукизъм с плам в очите. Нищо ново като футбол - от откровените провали на Франция, Португалия, Полша, Русия до неблагополучията на Англия, Испания, Италия и дори на една Германия, която стигна толкова високо с безизразна, равна, скучна, монотонна, сива, механична игра в повечето мачове. Вярно, залогът бе много голям, за да се рискува в името на красотата, но тъкмо защото е толкова привлекателна, световната купа заслужава и естетичен подход към нея. Една от причините за некачествената продукция е, че голяма част от водещите изпълнители бяха преуморени. А спектакли с изчерпани физически и психически актьори не стават. Единствено бразилците си изиграха до голяма степен самбата и не ни принуждаваха да гасим телевизорите, дори когато играта им не вървеше особено. Най-малкото защото те упражняваха именно онази игра, която познаваме открай време. Не ни предложиха някакъв неин пресметлив и хладнокръвен сурогат, в който не сътворението, а грешките решават мачовете. От всичко това страдаше и средностатистическият зрител, чиито емоционални очаквания подло бяха пожертвани. ЗвездитеТози Мундиал по никой начин не може да бъде наречен Мундиал на звездите. Очаквахме много повече от големите асове. Особено от европейците. Не блеснаха в пълна степен по различни причини Зинедин Зидан, Луиш Фиго, Габриел Батистута, Давор Шукер, Хакан Шукур, Франческо Тоти. Не надхвърлиха боя си Майкъл Оуен, Дейвид Бекъм, Фернандо Мориентес. Не изгряха нови имена. Само младият бразилец Роналдиньо даде заявка за ярка светлина в бъдеще време. И донякъде германецът Мирослав Клозе и испанският вратар Икер Касиляс. Но и тяхното представяне не бе съвсем равномерно. Споменахме за умората, налегнала майсторите, и те като че ли си дадоха почивка по никое време. Дано паузата е само до европейското първенство, което в значителна степен дава световния тон на най-популярната игра. А тя без звезди е като манджа без сол. СпонсоритеНякои яки спонсори на отбори или на шампионата като Адидас понесоха разочарования главно от ранното отпадане на световния шампион Франция. Поради което трикольорите няма да могат да разчитат на добри пари при следващите рекламни договори. Адидас промени заради провалилите се французи телевизионните си клипове, опитвайки се да остане лоялна към 30-годишното партньорство с федерацията и не желаейки да отстъпва мястото си на конкурент. Кока-Кола направо загуби от договора с нападателя Тиери Анри. Бисквитите LU загорчаха на производителите си по подобни френски причини, но този финансов риск е част от играта. Телевизионната компания TF1 обаче определи загубата си от над 168 млн. евро като индустриална катастрофа, колкото и да се напъваха шефовете й да покажат толерантност. Крахът на златните медалисти все пак ще е от полза за някои. Корейската електронна компания LG обеща да възстанови парите на клиентите си от покупките им, ако Франция запази титлата си. Е, сега няма да връща нищо. И ФИФА едва ли ще плати на италианската държавна телевизия РАИ, която настоява чрез съда да получи обезщетение заради съдийските грешки в мачовете на скуадра адзура. Дори да се стигне до извода, че грешките са умишлени, колкото и да са пропуснатите ползи, каквито и да са загубите от избягалите рекламодатели, както и да се погледне на жалбите на запалянковците, италианските телевизионери май трябва да почнат да броят загубите си от онези 140 млн. щ. долара, които наляха на Кирх-Медиа за правата за предаване на първенството. В крайна сметка Азия показа, че обича световния футболен форум, но той някак не е съвсем на мястото си там.

Facebook logo
Бъдете с нас и във