Банкеръ Weekly

Съдби

ПЕШКИТЕ И ГЕНЕРАЛИТЕ ВЪВ ВОЙНАТА ЗА ЛЕВСКИ

СИНИТЕ ЗВЕЗДИ ПАДНАХА В КАПАНА НА ГЕОРГИ ВАСИЛЕВЗащо питате кой е виновен? Да не би да има невинни?!, възкликнал някога един от обвиняемите на Нюрнбергския процес. Нямаше как да не се сетим за тези думи покрай незапомнената криза в Левски. В търсенето на виновници се появиха най-разнообразни версии, обединени само от едно - от забележителната си наивност. Насочването на мерника към Гонзо, Гочето, Наско, Батков и така нататък само прикрива истинското обяснение на последните събития. А то е съвсем просто - в ход е война за собствеността върху клуба, и то война, в която участват повече от две страни. Ако се съди по анкетите, едва ли са останали много запалянковци, които да не вярват на обвинението в симулативна игра срещу Георги Иванов, Илиян Стоянов и Елин Топузаков. Това обвинение се оказа толкова убедително, че никой не се и сети да зададе някои съвсем естествени въпроси. Като например защо Василев започна да се лишава напоследък от онези, които със сигурност не са в противниковия лагер (Темиле, Букарев, Видолов, Головской) и върху които бе построил зимната си подготовка? И защо вместо тях изведнъж взеха да се появяват имена, в чиято лоялност той никога не е бил сигурен? Логиката подсказва само един възможен отговор - Генерала съзнателно е дал на размирните си войници въжето, с което да се обесятВасилев отдавна и отлично знае на кого не може да вярва. В списъка попадат доста повече хора от тримата, които бяха споменати публично. Обяснението е просто - вниманието сега е концентрирано върху най-нежеланите в Левски. Не е тайна, че и новият договор на Стоянов и най-вече връщането на Гонзо се осъществиха против желанията на сините шефове. Миналото лято Левски вече имаше комплектован състав и цели четирима централни нападатели. Един скъп, капризен и отдавна излязъл от форма голмайстор бе последното, от което се нуждаеха на Герена. Но публиката, а и лекият шантаж от страна на Гонзо, който намекна за преговори с ЦСКА, принудиха Батков да действа. По непотвърдени данни за месеците от август 2003-а до юни 2004 г. Георги Иванов ще получи от Левски само като заплата малко над 500 000 лева. Отделно на Рен трябваше да се платят 300 000 евро наем. На практика Гонзо отвори широка дупка в клубния бюджет и предварително обрече Демба-Нирен, който още от втората си седмица на Герена вече знаеше, че за него там няма нито пари, нито бъдеще. Днес същият този Демба-Нирен, обявен у нас по бързата процедура за комичен, недоразумение и бездарник, е основна фигура в Панатинайкос, като самият Емануел Олисадабе трябваше да му отстъпи титулярното си място. Което пак повдига въпроса дали чужденците не стават за България, или България не става за чужденци. Ситуацията с тримата набедени симуланти обаче е доста по-деликатна от онази с тъмнокожия швед. Левски с удоволствие би се отървал от най-скъпите си футболисти - само Гонзо, Стоянов и Топузаков биха намалили фонда работна заплата с една трета. Но пък евентуалното им отстраняване ще зачеркне многомилионната инвестиция, която клубът е направил в тях. Надеждите тази инвестиция да се изплати с трансфери се топи като снега по улиците - западните клубове нещо не са приритали да купуват футболисти от България. Гонзо отдавна вече не е в националния отбор, а и сегашната му форма с нищо не би оправдала евентуалното му връщане там. Вероятно помните и какво направи Стоянов при последния си шанс да се покаже пред света - срещу Ливърпул. Очевидно бъдещето на тези звезди пак ще е в царството на феърплея, на изненадващите резултати и на футболистите, които горят в играта. Тоест у нас. За Иванов и Стоянов най-вероятната посока е Локомотив (Пловдив) - един вид завръщане и за двамата, защото Гонзо тръгна именно от Локо, а Илиян проби в големия футбол в състава на висаджийския Велбъжд. Разбира се, този сценарий може и да не се сбъдне - особено ако Наско Сираков се завърне на бял конкакто злорадо бил казал един от футболистите в съблекалнята. А Наско умира да се върне. Сегашната криза не е плод само на неговите и на адютанта му Мъри Стоилов ходове, както вярват някои. Но при всички случаи двамата се опитват с всички сили да се въползват от ситуацията. Показателни за амбициите на Наско са медийните му изяви - когато след дълго затишие той изведнъж започне да се появява по най-различни поводи в ефира, бъдете сигурни,че в Левски нещо ще се случи. Така бе при идването и после при сбогуването с Абрамчик, така бе при кулминацията на атаките срещу Георги Тодоров, така бе и сега, в навечерието на злополучния мач в Смолян. Сираков никога не е криел целите си. За мен е най-естественото нещо да се върна в Левски, казва той, там ми е мястото, а пък Василев е само един наемник. Очаква се от тези думи душата на синия запалянко да се сгрее до юлски температури. Само дето и самият Наско не играеше безплатно навремето, а получаваше заплати и премии също като Гочето. Пък и самопрокламираната му лоялност към синята кауза малко противоречи на някои недотам далечни негови изяви: свалени гащи пред собствената агитка, скандално бягство от Левски при вражеския Ботев, радостта на Наско, когато Славия отне на Левски титлата и купата в първенството на бухалките... Никой наемник не си е позволявал това, което вършеше своят Сираков. Естествено, да се смята, че войната в Левски е Сираков срещу Василев и Желязков, ще е прекалено наивно опростяване. Сегашните проблеми на клуба започнаха не от болезнените амбиции на едните или другите, а от едно решение - за изгонването на Михаил Чорни от България. Още от онзи миг интересът на бившия съветски, а сега израелски гражданин към Левски закономерно взе да отмира. Сам Чорни многократно е повтарял, че е склонен и дори би искал да отстъпи клуба на друг -срещу известна компенсация за вложените средства. Очевидно днес битката е кой да бъде този друг и как да бъде намалена до минимум въпросната компенсация. Заинтересуваните от Левски не са чак толкова много. Навремето Томас Лафчис стори чудеса, за да не даде отбора на ВИС. Има доста индикации, че наследниците на бившата силова групировка все още имат интереси в тази посока. От другата страна е Сираков, за когото не е тайна, че е свързан с определени кръгове около някогашната СИК, и най-вече с Милчо Бонев - Бай Миле. Дълги години двамата бяха в основната на трансферната политика на Левски. Именно те уредиха продажбите на няколко сини играчи в Турция (Пажин, Марков, Станков), както и идването на Герена на цяла върволица от сръбски футболисти (Пантелич, Савич, Милованович, Симонович, Зимонич и пр.). Плод на доброто им разбирателство е и решението през 2002-ра точно Славия да влезе в плейофната шестица на мястото на плевенския Спартак - решение, които лиши сините от един верен партньор в А група и обрече плевенския футбол на гибел. А Славия се отплати за добрината с убедителни загуби срещу конкурентите на Левски и с една своя победа на Герена година по-късно. В спора за наследството на Чорни обаче има още една страна, която заслужава дори повече внимание. Това са хората, които и в момента ръководят клуба и най-вече Тодор Батков. Батков е и основен спонсор на Родопа. Само че в Смолян той дава парите от джоба си, а в София се разпорежда със средства, които под една или друга форма са свързани с Чорни. Ако това позатегнато напоследък кранче секне съвсем, мисията по издръжката на клуба става доста тежка. Дори изниква тревожният спомен за края на ерата ЛафчисЗа да избегне повторението на подобен сценарий, сегашната власт трябва да свърши две неща: да се отърве от вражеските агенти и да промени схемите на финансиране в отбора, които са наследство от едни далеч по-изобилни времена. Но и двете операции е необходимо да се извършат така, че да не се загуби благоразположението на публиката. Под публика разбираме онези, които се интересуват от Левски, а не хилядата души, които все още ходят по мачове, или шепата маниаци, които дежурят около стадиона и в делник. И ето че сега на Батков се предоставя случай с един удар да реши и трите проблема, също като шивача от приказката. Да се освободи от най-скъпо струващите си служители (дори симулантите да останат, тяхната позиция вече ще е съвсем отслабена, а за досегашното им заплащане и дума не може да става); да пресече пипалата на Сираков; и, най-накрая, да спечели горещото одобрение на публиката. Защото онова, в което и хиляда журналистически анализа не биха убедили хората, веднага достигна до тях, щом бе изречено от един скромен помощник-треньор в клуба. Заради това изпускане Георги Цветков - Цупето бе пратен в безсрочен отпуск. Като имаме предвид каква полза донесоха думите му на клубните началници, този отпуск би трябвало да е на Сейшелите или Хавай. За тяхна сметка.

Facebook logo
Бъдете с нас и във