Банкеръ Weekly

Съдби

ПЕРСОНА НОН ГРАТИС

И след скандала с Би Би Си олимпийските агенти процъфтяватНавремето предположението на БАНКЕРЪ, че на Иван Славков е отредена ролята на жертвения агнец, който да изкупи греховете на всички останали в олимпийското движение, вероятно е прозвучало просто като поредната конспиративна теория. Сега, два месеца след изключването на Батето от Международния олимпийски комитет, вече изобщо не става дума за теории. По всичко личи, че Славков ще е единственият потърпевш от скандала, с който журналистите от Панорама се надяваха да разтърсят олимпийското движение и който същото това олимпийско движение сръчно потули. Безнаказани ще се отърват не само онези трийсетина члена на МОК, чиито имена са в списъка на репортерите с гласове за купуване, но дори и четиримата агенти, които предлагаха тези гласове. Ще припомним, че пред скритите камери на Панорама унгарецът Габор Комяти обеща двайсет гласа за Лондон на цена 200 000 евро за всеки; сърбинът Горан Такач поиска 4 млн. евро в замяна на 15 до 20 гласа; египтянинът Махмуд ел Фарнавани поиска 1.5 млн. долара и по 25 000 долара месечно за себе си в продължение на малко повече от година, за да осигури 14 гласа; и накрая кувейтецът Муталеб Ахмад увери, че може да осигури гласове за купуване, стига англичаните да не използват него за превода на парите. Тъкмо на тези гарантирани гласове и поискани суми се крепеше целият филм на Би Би Си. Но докато Славков, чието основно прегрешение бе, че е изслушал без възражения обещанията на Такач, изхвърча от МОК, четиримата агенти минаха между капките и дори има индикации, че смятат да продължат доходните си занимания в олимпийското движение. Всъщност единствената реална мярка, която МОК предприе срещу тях, е да отнеме акредитациите им за игрите в Атина миналото лято. Разбира се, след това изпълнителният борд на комитета ги обяви и за персони нон грата, но единствената последица от това е, че четиримата са задраскани от списъците на поканените за официалните тържества, вечери и коктейли на МОК. Само че тяхната работа в олимпийското движение никога не е била свързана с официалните вечери. Горан Такач Син на дългогодишния съветник на Самаранч Артур Такач, Горан е човекът, консултирал най-много олимпийски кандидатури - цели седемнайсет. София 2014 трябваше да е осемнайсетата, за целта сърбинът дори бе официално представен на тогавашния премиер Сакскобургготски. Базираната в Лозана негова компания IMS/Studio 6 се смяташе за толкова влиятелна, че неведнъж е била консултант едновременно на няколко съперничещи си града (какъвто бе случаят със София и Кортина д'Ампецо за 1992 г.). Някои от кандидатурите на Такач се оказа печеливши - например Нагано '98, за която той е получил от японците 363 000 евро (между другото тъкмо баща му Артур бе сред най-активните застъпници за Нагано по висшите етажи на олимпийското движение). Други по начало са били безнадеждни, като например тази на Санкт Петербург за 2004 година. Проведеното доста по-късно в Русия разследване показа, че комитетът по кандидатурата само за година и половина е похарчил над 75 млрд. тогавашни рубли, или 15 млн. долара. Една трета от сумата е отишла у IMS-Studio 6, включително 2 млн. долара за изработване на официалната Книга на кандидатурата. Интересното е, че тази книга така и не достигнала до членовете на комитета и те трябвало да разчитат само на думата на Такач, че 300 екземпляра са били разпратени до олимпийските дейци. IMS бе и официалната издателска компания на МОК в продължение на повече от десетилетие. Противно на публикациите у нас обаче компанията съвсем не е закрита след скандалите със Солт Лейк сити и филма на Би Би Си. Такач дори я разшири, като създаде една дъщерна фирма в Сърбия - IMS Management. И двете предлагат консултантски услуги, включително в областта на спортния маркетинг. Освен това IMS смята да се намести в още една олимпийска ниша - изграждането на спортните съоръжения. Тя дори спечели конкурса за строителството на хокейна зала в Рига за световното през 2006-а, но след поредица скандали се оттегли и сега се оглежда за други апетитни проекти. Габор КомятиВъв филма на Би Би Си той бе представен като унгарец, но всъщност Комяти още от 70-те години живее в Сан Диего, Калифорния. Твърди се, че е бил дясната ръка на Питър Юбърот, шефа на организационния комитет на Лос Анджелис '84 и човека, който въведе комерсиалния дух в олимпийските игри. Сам Комяти признава, че е играл ключова роля за победите на Сидни и Пекин. Комитетът по кандидатурата на Стокхолм за игрите през 1996-а го е ангажирал срещу 200 000 долара, установи разследването на шведския главен прокурор Кристер Ван Дер Кваст. По този договор Комяти поема ангажимента да изпълнява специални и конфиденциални задачи в полза на кандидатурата на Стокхолм. Дори и след миналогодишните събития унгарецът продължава да поддържа контактите си в олимпийските среди, както и офисите си в Сан Диего и Будапеща. Явно в очакване на нови кандидатури.Махмуд ел ФарнаваниЕгиптянинът, който от години живее в Канада, сам се хвали, че е спечелил ключови гласове за Сидни (срещу хонорар от 60 000 долара) и Солт Лейк Сити (148 260 долара). Преди това е работил и за кандидатурата на Торонто. Разследване на канадските власти показа, че по онова време Ел Фарнавани е получил 74 000 долара в брой като консултант на... голяма инфраструктурна компания от региона. В замяна египтянинът е изготвил 6-страничен доклад в област, в която не притежава абсолютно никаква квалификация. Предполага се, че всъщност през инфраструктурната компания са минали парите за купуване на гласове в МОК. След филма на Би Би Си Ел Фарнавани е почти неоткриваем. На домашния му телефон в градчето Оуквил отговаря жена, която се представя за негова роднина, и съобщава, че Махмуд се е върнал в Египет, установи проверка на Торонто Сън. Междувременно обаче малката канадска фабрика за производство на сувенири, собственост на Ел Фарнавани, се готви да изработва официалните артикули за игрите във Ванкувър през 2010-а.Муталеб Ахмад Най-яркото доказателство, че Славков ще е единствената жертва на Панорама, е Абдул Муталеб Ахмад. И до ден днешен той си остава генерален директор на Олимпийския съвет на Азия (ОСА) - организацията, която ръководи целия аматьорски спорт и организира най-голямото състезание на континента - Азиатските игри. След скандала миналото лято се чуха доста гневни призиви (главно от китайска страна) той да бъде отстранен, но вместо това на последния конгрес на ОСА през февруари Ахмад бе напълно оневинен. Изпълнителният комитет на организацията намери, че той не е извършил нищо нередно, и призова всички обвинения да бъдат свалени, за да може той да продължи да служи на олимпийското движение в Азия. Любопитното е, че този конгрес на ОСА се проведе в Кувейт, а негов главен организатор бе... Муталеб Ахмад. На практика кувейтецът е недосегаем в ОСА, която се финансира по равно от фонда Олимпийска солидарност на МОК и от правителството на родната му страна. Тъкмо това финансиране обяснява защо Ахмад получи специалния Олимпийски орден за заслуги. Дълги години той бе член на Комисията по солидарност на МОК. Всъщност изказванията му пред репортерите на Би Би Си са истинска дреболия в сравнение с някои разкрития около кандидатурата на Солт Лейк Сити, от която Ахмад получи 62 400 долара хонорари. В обвинителния акт срещу Уелш и Джонсън, шефовете на солтлейкския комитет, Ахмад е описан като консултант... нает да уточнява какви лични облаги биха искали и биха приели членовете на МОК. Тъкмо по негова препоръка американският организационен комитет започва да плаща по 1000 долара месечна издръжка на дъщерята на генерал Гадир, суданския член на МОК. Четири години по-късно се оказа, че генералът изобщо няма дъщеря и парите са отивали в собствената му банкова сметка. Гадир бе изхвърлен, но Ахмад си остана директор на ОСА. Явно така ще е и занапред.

Facebook logo
Бъдете с нас и във