Банкеръ Weekly

Съдби

ПЕРЛОВСКАТА РЕКА ОБРАСНА С КАМЪК И МЕТАЛ

Столичната община щедро предостави преди година зелените площи край Перловската река в отсечката между стадион Васил Левски и моста на улица Граф Игнатиев на Художествената академия. За временно ползване, което, както знаем, е най-устойчивото нещо в България. Там студенти от специалноста Скулптура, ръководени от преподавателите си, наредиха свои масивни произведения, мигом препикани от разхожданите от стопаните си кучета и временно катунуващите в тревата роми. За една година атмосферните условия и преливащата младежка енергия сториха своето - от първоначалния вид на пластиките остана твърде малко.Началото на културния сезон ни поднесе изненада. Въпреки съмнителната стойност на реализацията арт паркът, както го наричат в кметството и Художествената академия, се разпростря чак до Моста на влюбените зад НДК. Кураторът на проекта Татяна Янкова, директор на музея на академията, витиевато обясни позитивизма на намерението, желанието за провокация към любопитството на студентите и преминаващите граждани, натрупването на опит сред младите хора и изсипа още куп умни и купешки думи. Спомоществовател на начинанието е фирмата Седимент приват АД в Ябланица. Само че никой не пожела да попита самите граждани! А добре знаем, че градът това е колективната воля на неговите обитатели.Стефан Софиянски за два мандата доказа любовта си към скулптурата (по-точно към един конкретен скулптор) при пълно нехайство за правилата и нормите на подобна дейност. Окуражени от примера му, и други започнаха да прилагат модела, та околовръст стадион Васил Левски се появиха причудливи абстрактни дискове и колела, изпълнени в метал. В отговор на надпреварата кметството разшири предложението за арт парк и Перловската река се оказа блокирана от двете страни от масивни, несъобразени с даденостите на терена груби пластики - студентски, но и на известни ваятели. Към първоначалната подкрепа се присъединиха и други благодетели - постоянната Комисия за децата, младежта и спорта при СОС, фондацията Св.св.Кирил и Методий, очакват се и нови. Край миризливата река, чудесно представена от режисьора Андрей Слабаков в ироничен документален филм, кипи безмислен труд за почуда на минувачите и ужас на родителите на малките деца. Защото каменните и металните грамади освен всичко са и опасни.Такъв пример вече имаме - скулптурната експозиция в парка Оборище (бивш Генерал Владимир Заимов), която стопи 400 хил. лв. на данъкоплатците и остави след себе си ръжда и разпарчетосан камънак. Независимо от усилията ни не можахме да се доберем до цената на новия арт парк. Но от доста време наблюдаваме ефекта от умозрителната инициатива и откриваме не позитивна провокация, а негативно отношение. В разговори с мнозина живеещи в съседство граждани установихме, че те доста добре си дават сметка за все по-намаляващите зелени площи в централната градска част и все по-високомерното отношение към общественото мнение. В божем демократичната ни държава и столица вече никой не се интересува от санкцията на обитателите й, от реалните им потребности в благоустройството. Да не говорим за това, че след усвояването на средствата за проекта арт парк, поддържането му внезапно се прехвърля върху съвестността на гражданите. Намерена е чудесна форма за прикриване на безотговорността на чиновниците, към която много успешно се пришиват и културните дейци. Същите, дето опищяха до възбог публичното пространство със сиромахомилството си, апокалиптичните прогнози за смъртта на нашата култура, непрестанното искане за повече държава и пр. И всичко това преди да са се научили да бъдат граждани и истински демократи.

Facebook logo
Бъдете с нас и във