Банкеръ Weekly

Съдби

ПАЗАРЪТ НА ИЗКУСТВОТО У НАС СЕ ДИКТУВА ОТ РАЗМИТИ ПРАВИЛА

Споделя галеристката Ирина Баткова, която смята, че трябва да има облекчения за колекционеритеИрина Баткова е художествен експерт в столичната галерия Витоша. Въпреки че е завършила българска филология в Софийския университет Св. Климент Охридски, има шест самостоятелни изложби, две от които в Лос Анджелис, САЩ, както и участие в ред други изложби. Издала е две поетични книги и един роман за деца със свои илюстрации. Сътрудничила е на редица периодични издания, била е уредник в Софийската градска художествена галерия и директор на галерията на СБХ на ул. Шипка 6 в София. Има фирма за графичен дизайн и твърди, че заниманията й са насочени към оцеляване на свободния пазар. Г-жо Баткова, заместник-министърът на културата Бисера Йосифова заяви в предаването Въпреки всичко по Инфорадио, че Министерството на културата е направило постъпки за спиране приватизацията на галерия Витоша, на която вие сте художествен експерт. Аргументът бил, че държавата няма достатъчно галерии, за да провежда своята културна политика. Според вас, трябва ли да бъде отложена приватизацията на галерията?- Нямам представа дали това е възможно, след като процесът вече е започнал. Мисля обаче, че има достатъчно държавни галерии, друг въпрос е, че те са в много окаяно състояние. Достатъчно е да погледнем Националната художествена галерия и някои други, и особено депата им, защото става дума за опазване на национално богатство. Галерия Витоша също се нуждае от много голям ремонт. Това е галерия, която се е наложила като свободно съществуваща икономически структура. Никога не е разчитала на никакви пари от министерството - то дори не знае примерно какво ни е струвало да опазим този имот. Ние сме се явявали на дела за реституция и не сме имали не само икономическа, но дори и юридическа подкрепа от тях, за да опазим тяхната собственост. Нашата позиция при приватизацията е предметът на дейност на галерията да се запази за десет години напред, което да влезе в съответните документи. Според вас има ли пазар на изкуството у нас?- Пазарът на изкуството в България се диктува от едни много размити правила. В един момент хората започнаха да колекционират страшно много старо изкуство, което пък се продава по най-разнообразни критерии. Един и същи автор може да се намери на четири или пет различни цени в зависимост от това, кой го предлага и през колко посредници минава. И нещата са малко измислени - като цени и като критерии - кой автор да е скъп и кой да е евтин, което би могло да се урегулира със създаването на някакви ясни правила, както и на нормални търгове. Новият проектозакон за паметниците на културата, който вече срещна много възражения, помага ли, или пречи на пазара на изкуство у нас?- Не съм юрист, но мисля, че законът би трябвало да помага на пазара. Да създава облекчения за изнасянето на съвременно изкуство зад граница, тъй като например нашите клиенти в галерията до голяма степен са чужденци. В момента това става така - в понеделник, сряда и петък има комисия в Националната художествена галерия, която трябва да сложи печат. Ако човекът мине вечерта (както много пъти се е случвало) и много хареса някаква творба, ние трябва веднага да реагираме, но е невъзможно да й се сложи печат за износ! А галерията все пак е с име и аз не мога да посъветвам клиента да не изпълни всички предписания на митницата, които са необходими за изнасяне на една картина. Според новия проект, вместо облекчения всички разрешения вече ще се дават само от Дирекцията за галерии, музеи и изобразителни изкуства при Министерството на културата. Излиза, че един човек ще дава тези разрешения. Изобщо не ми е ясно как се справят с тези условия колегите от провинцията?! Може би сега всички ще трябва да чакат на опашка пред кабинета на шефа на тази дирекция? От друга страна, няма никакъв стимул за българските колекционери да купуват картини, които те често реставрират, склонни са и да направят частни музеи, в които да ги изложат. Освен това обзавеждането на офиси и доставката на консумативи влизат като отчисления, докато това не се отнася за колекциите от картини, които правят фирми и банки. В момента галериите се третират като магазини и предполагам, че в един момент сигурно ще бъдем задължени освен всичко друго да слагаме и ДДС на картините, което ще вдигне на практика цените със съответния процент. Това ще се отрази особено на младите художници, за които продажбите са жизненоважни за работа и оцеляване. От младите творци, с които работим, само трима или четирима се занимават единствено с изкуство, останалите се опитват да оцеляват и по други начини.Оптимист ли сте за развитието на пазара на изкуството у нас?- Оптимистка съм за развитието изобщо на пазара в България, не само на изкуството. Мисля, че нещата ще си дойдат по местата. Ние поддържаме контакт с колегите галеристи, имаме комуникация помежду си. Мисля, че в България ще почнат да се правят вече и нормални търгове на изкуство. Може би от нас ще се заинтересуват и големите тръжни къщи в някакъв момент, защото тук на пазара излизат най-различни творби. Не само класици, има и западноевропейско изкуство, за което у нас съвсем няма критерии за оценка. Веднага се търсят каталози на Сотби'с и Кристи'с, за да се разбере как е продаван въпросният художник. Така че възможно е чуждестранни фирми и инвеститори също да се явят на този пазар. Иначе българското изкуство зависи изцяло от добрия мениджмънт, както е с всяко друго нещо. Истината е, че налагането на един художник струва много пари. Трябва да има много добри материали, да се поддържа постоянно контакт с медиите, а това са доста усилия и средства. Колкото до таланта, аз съм оптимистично настроена, защото смятам, че в България има страшно много талантливи хора. Но въпросът вече не опира само до талант, а и до представяне. Различна е схемата - времето на самобитните артистични таланти като Димитър Казаков, които сами можеха да предизвикат интерес към себе си и изкуството си, вече отмина. И в това е смисълът на нашата работа.

Facebook logo
Бъдете с нас и във