Банкеръ Weekly

Съдби

ПАСКИН - ХУДОЖНИКЪТ С КОРЕН В НЕБЕТО

Юлиус Пинкас, известен името Жул Паскин (31.03.1885, Видин-02.06.1930, Париж), е художникът, когото би трябвало по-добре да познаваме. Не само защото е роден и живял до седмата си година във Видин, нито пък само заради колекцията от негови произведения, която страната ни притежава. Това познание ни е нужно като опора на собственото ни самочувствие и на общовалидната ценностна система, която доброволно и малко изоставихме напоследък.Юлиус е седмото дете в семейството на сефарадските евреи Марко Пинкас и София Русо. Дядо му се установява във Видин през XIX в. и бързо става голям търговец на зърнени храни. Назначен е и за консул на Австрия в дунавското пристанище. Баща му разширява предприятието и готви сина си за наследник на фамилния бизнес. Средното си образование Юлиус получава във Виена и след завършването му през 1901 г. се завръща у дома - вече в Букурещ, където бащата се е преселил заради интересите на фирмата. Но артистичният дух на младия Пинкас не хваща корен сред сметководните книги, а в допълнение избухва и семеен скандал, в който, както вярно отбелязват французите, е замесена и жена. Художникът напуска фамилията и започват странстванията му по света.Виена, Мюнхен, Париж, Брюксел, Лондон, Северна Африка, Ню Йорк, Хавана, Мексико и отново Париж - това са само част от спирките на художника в неговия непродължителен номадски живот. Във френската столица той се установява през 1920 г. и наема някогашното ателие на Оноре Домие. На 2 юни 1930 г. точно тук, на булевард Клиши 36, той слага край на живота си, а тялото му е открито няколко дни по-късно от друг голям български художник -Жорж Папазов. Много интересно - и до днес тези двама артисти, свързани трайно с България, не могат да бъдат присъединени към никое от съществуващите направления и изми в изкуството. Формално те присъстват навсякъде, но ярката им индивидуалност и самобитност не ги закотвят никъде с категоричност.Вдъхновението на Жул Паскин е жената, тя населява по-голямата част от творчеството му. На пръв поглед това изглежда естествено - художникът е бил бохем, подобно на мнозина от своите съвременници от т.нар. бел епок и лудите години след Първата световна война. По-дълбокото вглеждане в нещата обаче ще открие в картините на Паскин, особено в последните, голямо и чисто човешко страдание и състрадаване. И един свободен дух!Най-голямата част от наследството на Паскин се намира, естествено, във Франция - в парижките и провинциалните музеи. Друга голяма сбирка е собственост на швейцареца Жозефович - около 50 платна и много офорти, литографии и рисунки. От държавните музейни сбирки най-цялостна е тази на Тел Авив (с дарение на брат му Йосиф) и включва 13 платна, 20 акварела и над 70 рисунки. Творби на Жул Паскин се пазят в държавни, местни или частни колекции в Ню Йорк, Филаделфия, Копенхаген, Амстердам и дори София, където Националната галерия за чуждестранно изкуство получи дарение от фамилията Делчеви. Впрочем темата за присъствието на Паскин в нашия художествен живот не е сред най-представителните. По-скоро можем да говорим за обратното. След няколко спорадични и неосмислени достатъчно добре опити за негово представяне още през 1935 г. едва през 1975 г. Комитетът за култура и Френската асоциация за артистична дейност уреждат в Националната художествена галерия голяма изложба на Паскин с 95 живописни, графични и скулптурни произведения. Най-непосредствен документ и до днес са книгата на Жорж Папазов Паскин!..Паскин!..Това съм аз! и главата в очерка Париж на същия автор. Десетина реда в своята История на изкуството му отделя и Николай Райнов, а Николай Шмиргела го включва в изданието 50 репродукции - голотата в изкуството. Толкоз! Едва през 1986 г. Богомил Райнов издава своята книга Паскин, в която не крие субективизма на оценките си.На международния пазар на изкуството, дори в най-големите тръжни къщи на Лондон, Париж и Ню Йорк, произведенията на Жул Паскин продължават да се радват на добър прием. Вярно е, че отсъствието на постоянен надзор над творчеството му и на добра търговска стратегия водят до неравностойност на предложенията. Което задържа продажбите в един осреднен ценови пояс между 8-10 хил. щ. долара, без видими тенденции за нарастване. Обяснението можем да открием в няколко посоки, първата от които е непринадлежността на Жул Паскин към нито едно от популярните направления в изкуството от началото на ХХ в. Дори нарастването на публичното внимание към холокоста и темата за еврейството слабо засягат интереса към изкуството на значимите художници от еврейски произход. Но съществуват и други бариери пред повишаването на вниманието - отсъствие на авторитетен артдилър, на солидна и системна държавна политика (все едно от коя страна!), на допълнителни регулиращи инструменти и пазарни тактики. България не прави изключение, продължавайки да дава най-типичния пример за провинциално мислене. Тук дори не се сетихме да отбележим 120-годишнината от рождението на художника. Стори го единствено Видин, родният му град, който пък още не може да реши проблема с дома на фамилията Паскин и превръщането му в международен културен център.

Facebook logo
Бъдете с нас и във