Банкеръ Weekly

Съдби

ПАРТНЬОРСТВОТО Е НАЙ-ГОЛЕМИЯТ НИ ПРОБЛЕМ

Явор Койнаков е изпълнителен директор на Евро-българския културен център, който вече навърши пет години. Хубаво е, че това интересно място на бул. Ал. Стамболийски №17 в София не само успя да просъществува без директната финансова помощ от държавата, но осигурява 25 работни места, а и се превърна в средище, където идват млади и не толкова млади хора по различни поводи. Дори и само за да изпият едно кафе или чай, да купят книга или да погледнат в ИНТЕРНЕТ центъра на път за някъде или в промеждутъка на две срещи. Често се случва там да се срещнат познати, без да са се уговаряли предварително. И в това е смисълът - да съществува място, където се установяват контакти и диалог между хора с подобна нагласа. Пък ако посетителите имат и малко повече време, могат да изгледат там и стойностен филм. Впрочем целта е да се подпомогнат и да се осъществи контакт между хората с идеи и тези с възможност и желание да ги реализират в проект, често и с европейско финансиране. Според Явор Койнаков това е въпрос на култура на партньорството - като че ли това е най-големият проблем за българите засега.Явор Койнаков е завършил театрознание във ВИТИЗ Кр. Сарафов през 1981 година. Работил е във вестник Пулс като редактор на театралната рубрика, а в началото на 90-те години на миналия век и в различни други издания. През 1993-а участва в създаването на Националния център за театър, където работи до 1999 г., след като е поканен да участва в изграждането на Евро-българския културен център, на който става изпълнителен директор от самото му начало. Центърът е създаден като сдружение с нестопанска цел с подкрепата на програма ФАР и на българското Министерство на културата. След 1994 Явор Койнаков участва в различни проекти и семинари, свързани с прехода в най-общ смисъл.По подобни проблеми е работил с колегите си и в Центъра за театър. Те опитват да преместят фокуса на държавната подкрепа в областта на културата - не автоматично да се изсипват пари върху голямо количество институции, а да се стимулира друг начин на опериране със средствата. Когато започват през 1993 г., идеята за проектно финансиране почти не съществува в българската култура, докато сега тя се приема като нещо съвсем нормално. Отделен е въпросът доколко театралите и кинодейците могат да разчитат на това финансиране и да живеят от тези редки във времето и ограничени във финансово отношение сесии, които са в зависимост от финансовото състояние на държавата. Още повече че и при самото разпределяне на парите действат обраснали във времето субективни взаимоотношения. Явор Койнаков се надява всичко това постепенно да се преодолее и с помощта на новосъздадената Асоциация на мениджърите на културата в България, на която и той е член.Пазар на изкуството очевидно имаи той е доста голям, след като паралелно с това, което е субсидирано и разчита на подкрепа на държава или на публични източници, има много възможности за развитие и на друг вид бизнес, твърди Явор Койнаков. Според него поне около 200 000 души в България изкарват прехраната си в дейности, които имат корена си в културата и културните умения. Старата мрежа на театрите, оперите, читалищата и други публични дейности съществува, но тя трябва да се модернизира и да се приведе в съответствие с новите условия. Държавата и общините би трябвало да вложат средства в техническата база, например на театрите, която е безнадеждно остаряла и това я прави опасна дори от гледна точка на противопожарната безопасност. Пример е театърът в Перник, а преди това сцената на Младежкия театър в Студентския дом. Добре е, смята Явор Койнаков, че се поувеличи бюджетът за култура, но вероятно трябва да се разработят цялостни програми за развитието на тези структури. Така, както стана с читалищата по проекта на ПРООН, с Министерството на културата и програма Матра на холандското правителство и с подкрепата на Американската агенция за развитие. Деветстотин от хората, работещи в тях, бяха селекционирани, обучавани и имаха възможност да кандидатстват с проекти за превръщането им в съвременни информационни и образователни центрове. И така да се превърнат в катализатор на промените сред хората в своите общности. От друга страна, много хора и сами реализират своите проекти - художници, издатели, бизнесът с медиите, рекламата, развлечението, музиката и ред други. Та този културен процес изобщо не зависи от добрата воля на един или друг администратор, не зависи от публично финансиране и без да има някакви специфични данъчни преференции се справя доста добре. Така че от изкуство и култура може да се живее, и то не само у нас. Това е световен феномен, твърди Явор Койнаков и казва, че т. нар. нова икономика не е икономиката на стоманата, въглищата или тютюна, сегасветовната икономика се опира на раждането на идеиИзкуството и културата са част от целия този процес. Те създават тази среда - креативна както я наричат - и в която могат да се случват всички тези неща. Светът на идеите е не само философия, софтуер или юпита в хубави офиси - това е цялата среда и хората на изкуството допринасят изключително много за създаването на такъв климат, твърди Явор Койнаков. Според него сега европейските проекти изобщо не са затворени за култура. Те приемат, че културата е много важен елемент от създаването на средата и развитието на отношенията. И когато говорим за пари и за европейско финансиране, не се има предвид само изграждането на еди колко си километра отсечка от магистрала или пречиствателна станция. Ние говорим за променящи се отношения на хората, които пътуват по тази магистрала или живеят край нея или се ползват от пречиствателната станция. В това отношение културата е изключително важна. Но условието е самите общности да решат кой е техният приоритет и какво е важно за тях, като го оформят в проекти, пояснява Явор Койнаков.Според него има няколко предизвикателства в културната област при влизането на България в ЕС: Те обикновено остават по-настрана, защото се говори за бизнес стандарти и квоти и общата оценка е, че бизнесът е горе-долу добре информиран и знае какво предстои да му се случи. За културата никой не споменава нищо, но там предизвикателствата са не по-малко сложни, твърди директорът на Евро-българския културен център и продължава: Първото от тях е мобилността, защото идеята на съюза е, че това е едно общо пространство, в което всеки може да работи, където има възможност, където му е интересно, където му харесва. Но се оказва, че културният сектор е нещо различно във всяка една от страните и се подчинява на различни норми. Другият проблем е социалният статус на артиста - и в това отношение нещата във всяка една от страните по традиции са много различни.Всъщност всичко е въпрос на диалог и баланс, смята директорът на Евро-българския културен център. Културата не е разковничето на този диалог, но без участието й в цялото, то става някак си сакато. Не можеш да разчиташ само на политика, само на бизнес. Има някакви баланси, за които културата и медиите могат да допринесат. И ако се вгледаш само в едното, някак си вървиш на един крак, твърди Явор Койнаков.

Facebook logo
Бъдете с нас и във