Банкеръ Weekly

Съдби

ПАРКЪР - УБИЙСТВЕНИЯТ МЕНИДЖЪР НА ЕЛВИС

Елвис Пресли става Крал на рока благодарение на един авантюрист без паспорт. Мениджърът му Томас Паркър е гениален и безмилостен търгаш, изнамерил правилата на съвременния шоубизнес. Двамата печелят заедно милионите си и заедно летят към пропастта. Елвис Пресли приключва жизнения си път в банята на своето ранчо Грейсланд през август 1977 г., едва навършил 42 години. Сам.Изключителната история на Паркър и Пресли е описана от Алана Наш в излязлата неотдавна книга Полковникът (The Colonel), публикувана от нюйоркското издателство Саймън Шустър (Simon Schuster). Митът и мениджърът, мегазвездата и манипулаторът, триумфът и трагедията, една Шекспирова драма в света на рокендрола. Никоя друга фигура в шоубизнеса не е била толкова оспорвана и мистериозна, по-голяма от самия живот, както Том Паркър, пише Наш.Томас Андрю Паркър, наричан Полковника, не бил това, за което се представял. Военният чин, с който се кичел, не бил получен за служба в окопите или във военната академия - той му бил подарен навремето в Луизиана, когато всичко било възможно, стига да имаш приятелчета, които манипулират лостовете на властта.Преди 26 г. на 16 август авторката на Полковникът - Алана Наш, музикален критик, специалист по попмузиката, стояла край отворения, обкован с мед ковчег, в който почивала иконата Елвис Пресли: подпухнал, с бял костюм, синя риза, сребриста вратовръзка.Това вече не бил рокаджията, който майсторски извивал бедра и докарвал момичетата до истерия, щом изхълцвал в микрофона Обичай ме нежно (Love Me Tender). Елвис Пресли става жертва на собствените си ексцеси - но също и на всемогъщия си, затлъстял, безпардонен мениджър.За разлика от приятелите, които отдават последна почит към Елвис, облечени в черно, Паркър пристига издокаран в хавайски стил: копринена риза с щамповани по нея ярки палми и бейзболно кепе. Той не се приближава до ковчега, за да се сбогува със своята звезда, от чиито приходи е прибрал около 100 млн. долара, дори отказва да носи ковчега редом с приятели и близки. Том Паркър демонстрира и на погребението на своя питомник, че е изтъкан от противоречия, какъвто е открай време.Мениджърът на Елвис никога не е бил гражданин на САЩ. Роден е през 1909 г. в Бреда, Холандия. Казвал се Андреас Корнелиус ван Куик - така е записан в книгата за ражданията. Въпросният Андреас от малък бил свързан с цирка, пътувал с различни трупи.Полковникът - убиец?На 17 май 1929 г. той изчезва безследно. В същия ден е убита жената на един търговец на картофи, която се натъкнала на крадец в дома си. Изненаданият, уплашен младеж, за когото се твърди, че бил от странстващите циркаджии, набързо се отървал от свидетелката. Доказателства за тази теория липсват, но има редица странни обстоятелства и много намеци, които дават възможност за спекулации. Дали мениджърът на Елвис е бил този убиец?От какво се е страхувал, та никога не е напуснал своето убежище - Америка? Той, който иначе не се боял от нищо? Много изследователи, занимавали се с енигмата Том Паркър, си задават тези въпроси и до днес. Факт е, че Паркър никога не настоявал за ангажименти на Елвис в Европа или на други места по света извън Щатите. Когато Елвис отбива военната си служба през 1958 г. в американска база край Франкфурт на Майн, Паркър не го посещава нито веднъж. Обажда се няколко пъти по телефона, пише му рядко - и толкоз.Полковникът не мръдва от САЩ. Когато Елвис гастролира в Канада, той отказва да го придружи, уж поради заболяване. Не кандидатства за американско гражданство, следователно няма паспорт. Ако пък подаде молба за подновяване на холандските му документи, сам ще наведе властите в родината си на онази стара следа, на онази мътна история. Цял живот Паркър се бои от връзката с Холандия като дявол от тамян.Психози и емоционална лабилностВсемогъщият мениджър така и не успява да обясни как се е озовал в Щатите без документи за самоличност. Ясно е едно: служил е във въоръжените сили на САЩ, макар че е приключил военната си служба преждевременно - пратили го в психиатрична клиника.Медиците поставят диагнозата психотично състояние и емоционална лабилност. Заболявания, които, както пише подигравателно Ню Йорк Таймс, са си направо полезни в шоубизнеса. Паркър запазва мълчание за безславните си години в униформа.Той е майстор илюзионист в музикалния бизнес и в живота. Полковнишкият чин му е подарен от съветника на тогавашния губернатор на Луизиана Джими Дейвис, който преди това се занимавал с шоубизнес и е сред авторите на хита Ти си моето слънце (You Are My Sunshine). От този миг холандецът-беглец настоява всички да се обръщат към него с Полковник.Първият истински капиталист в шоубизнеса Преди това кръстосвал Щатите с товарни влакове и бил един от жп вагабонтите. Чистел слоновете в пътуващи циркове, разлепвал плакати, продавал билети за фокусниците - и се учел как се манипулират зрителите и как се продават шоута. Преходът от цирка към музикалното шоу е безпроблемен. Вместо магии започва да продава кънтри-музиканти.Ерзацполковникът, както го нарича Ню Йорк Таймс, съумява да пласира гениално себе си и своите клиенти, сред които бил Джин Остин - щатска звезда, която между 1924 и 1934 г. продава над 86 милиона плочи.През октомври 1954 г. негов довереник го информира за някакво момче от Мемфис, Южен Тенеси, което карало момичетата в местната кръчма да ридаят. Младежът се казвал Елвис Пресли. А плочата, която чул - Синята луна на Кентъки (Blue Moon of Kentucky), била направо върхът. Полковникът реагира светкавично - Елвис става неговата звезда.Никой друг артист не е блеснал на музикалната сцена с такава експлозивна сила, както Елвис през 1956 г., и никой мениджър не е бил толкова брилянтен, такъв капиталист до мозъка на костите, както Том Паркър, пише Наш. Паркър, който предпочитал кадифените тонове на бигбенда на Лорънс Уелк и се пръскал с одеколон 4711, искал да продава своя Елвис като комбинация между застрашителната чувственост на Марлон Брандо и объркващото сексуално напрежение, излъчвано от Джеймс Дийн. И той наистина дарява с глас мощното, разрастващо се младежко движение.Паркър и Елвис - едно цялоПрез 50-те и 60-те години на ХХ век Елвис символизира бунта, съпротивата, алтернативата. Най-голямата заслуга на Паркър към музиката се дължи на способността му да пренесе традициите на карнавала най-напред върху рокендрола и после върху модерния масов шоубизнес, при това сам-самичък - тоест да създаде онзи фундамент, върху който се градят и по който се ориентират мениджмънтът и маркетингът на днешната музикална индустрия.В своя договор с Елвис Паркър не само си осигурява 25% (по-късно 50%) от всички чисти приходи, той контролира имиджа и живота на младежката икона. Феновете на Елвис го обожават като бунтар - а всъщност певецът безропотно се подчинява на своя Полковник и излиза на сцената, където и когато му каже Том - само в Лас Вегас между 1969 и 1976 г. той е изнесъл 837 концерта.Благодарение на ловката маркетингова стратегия на Полковника Елвис още приживе се превръща в легенда, обвеяна от митове. Ту го възприемат като непорочен момък, който почита само майка си и Бога, ту като въплъщение на сексуалността, сластно кършещо бедра и лъщящо от чувствена пот. Паркър е Елвис, Елвис е Паркър. Заедно гребат милиони, заедно и потъват.Дроги и хазартЕдиният се саморазрушава с наркотици, другият - с хазарт. Полковникът, който единствен може да осигури личен достъп до Елвис, е ухажван от мафиотите в Лас Вегас. Те на драго сърце дават на холандеца неограничени кредити в своите казина. Докато Елвис се мята по сцената, мениджърът му е прикован към игралната маса. Загуби от порядъка на 100 000 долара - горе-долу колкото Елвис печели на вечер - са нещо нормално.Скоро тръгват слухове, че мениджърът урежда дълговете си към мафията, като преотстъпва на гангстерите процент от полагащите му се приходи на Елвис. Междувременно Пресли изпада във все по-тежки депресии, пропуска концерти, а когато успее да се покатери на сцената, се изявява като гротескно недоразумение. Затлъстяващата суперзвезда вече не може без инжекциите и хапчетата.Паркър постепенно губи контрол върху своето творение. През 1977 г. дълговете на Полковника само към казиното на хотел Хилтън в Лас Вегас достигат 30 млн. долара. Елвис е болен и нещастен, но Паркър го принуждава да изпълнява договорите си. Мнозина от приближените на Елвис и до днес смятат, че мениджърът е единственият виновник за трагичния край на младежкия идол. В книгата си Наш цитира приятел на звездата, който казвал: За Паркър е по-лесно да контролира мъртвия Елвис, отколкото живия.Все още работя за теб, ЕлвисПолковникът надживява Пресли с две десетилетия. Неговите дългове в размер на милиони - о, чудо! - бързо изчезват от тефтерите на кредиторите след смъртта на певеца. Занапред обаче на Паркър е позволено да играе в казината само като обикновен провинциален турист - на евтините едноръки бандити.През юни 1994 г., след втория му инфаркт, хотел Хилтън събира последните все още живи приятели на 85-ия рожден ден на Полковника. От Ел Ей долита и Присила Пресли, бившата съпруга на звездата, която свойски целува съмнителния мениджър по бузата. Паркър разчувствано сочи с пръст към небето и казва: Все още работя за теб, Елвис!Три години по-късно Андреас Корнелиус ван Куик или Томас Паркър, или който е да бил този човек - ефрейтор, полковник, шарлатанин, гений, убиец, умира. От богатството, което клетият Елвис Пресли му е донесъл с рок, чупки в бедрата, сърцераздирателни трели и незабравими мелодии, са му останали само 913 000 долара. Нито цент от завещанието не заминава за Холандия.

Facebook logo
Бъдете с нас и във