Банкеръ Weekly

Съдби

ПАРКЪР-МЛАДШИ - ДИКТАТОРЪТ НА ВИНОТО

Да бъдеш чут, да имаш влияние - за това мечтаят всички публицисти. А най-големите идеалисти сред тях мечтаят за още нещо - да направят света по-добър чрез силата на печатното слово. В живота обаче постиженията им са доста по-скромни - най-много да успеят да изпратят някой политик в пенсия или да помогнат на друг да спечели избори. Светът така и не се променя, а могъщото печатно слово, както и да го усукваме, не е нищо повече от информационен шум в сравнение с вечността. Оказва се обаче, че човек, чието слово има по-осезаемо въздействие, все пак съществува. Неговите разсъждения очакват със затаен дъх хиляди хора. Присъдата му може да за нула време да разори някого или да го направи богат. Нито един жив публицист не влияе така непосредствено и безусловно върху процесите, както Робърт Паркър-младши. Макар и само в света на виното. Мнозина твърдят, че той буквално е спасил френското винопроизводство. Други смятат, че американецът безотговорно загробва многовековна култура, прикривайки се зад грижата за потребителите. Адвокатът на винотоБъдещият изтънчен експерт бил обикновен 20-годишен американски младеж, когато за първи път опитал вкуса на хубавото вино. През 1967 г. Паркър заминал с любимото си момиче на пътешествие във Франция. По време на пътуването той не само спечелил окончателно сърцето на своята дама (двамата са женени вече над 30 години), но на свой ред бил покорен от френските вина. Те се различавали от разпространените тогава в Америка буламачи от винен концентрат, както деня от нощта. Днес Паркър, бивш адвокат на малка банка в Балтимор, е цар и бог за винопроизводителите. Човекът, комуто на времето не разрешили да танцува с дамата си в парижкия ресторант Максим, защото бил с кафяви, а не с черни обувки, отдавна се е превърнал в главен световен експерт по вината. Всъщност житейската история на Паркър е типично американска. След като се завърнал в Америка, той се оженил, заживял във ферма и се заел със скучна юридическа работа. Двамата със съпругата му обаче продължили да прекарват летните си отпуски във Франция и да опитват евтините и хубави местни вина. През 1978 г. Паркър най-после не издържал и започнал да издава веднъж на два месеца списанието-пътеводител Винен адвокат, което било замислено като справочник за купувачите. То съдържало описание на различни вина с приемливо съотношение между цени и качества. След като Паркър изпратил първия брой безплатно на вносителите на вино, за изданието се абонирали едва около 600 човека (днес броят на неговите получатели в целия свят надхвърля 40 хиляди души).Преломът настъпил след известната реколта Бордо от 1982 г., която в началото не предизвикала ентусиазъм сред професионалистите. Но лятото в Бордо се случило горещо, затова гроздето, от което правели виното, станало зряло и сочно, а виното вкусно и щедро с богат аромат и вкус. Скептиците, които вече били отвикнали от добри реколти (70-те години се оказали най-ужасното десетилетие на ХХ век за вината, произвеждани в Бордо), твърдели че става въпрос за временно очарование, което ще изчезне след бутилирането и че виното дори няма да може достойно да остарее заради прекалено ниската си киселинност. Паркър обаче, който бил направо потресен от качеството на младото вино, се разровил в архивите и установил, че най-известните реколти от Бордо са получени в топло и сухо лято. Така че той препоръчал на своите читатели да изкупят колкото могат по-бързо вината от 1982 г., докато цената им не е скочила до небето - нещо, което непременно щяло да се случи, щом винопроизводителите разберели за каква реколта става въпрос. И читателите го послушали. След известно време цените се вдигнали толкова много, че мнозина от тях спечелили от тези покупки внушителни суми. Междувременно да се достави вино от Бордо - реколта 1982 г., станало практически невъзможно. Така Робърт Паркър-младши, станал звезда и през 1984 г., вече можел да си позволи да зареже скучната си юридическа работа заради кариерата си на независим винен журналист.Цар МидасПрез 1985 г. Паркър издал първата си книга за вината от Бордо, две години по-късно написал справочник за потребителите на вино от долината на Рона, а заедно с това продължил да издава сам независимото си списание. Междувременно той получил голямо признание и много награди, но най-важното било, че все повече хора - обикновени ценители и професионалисти - започнали да разчитат на неговите оценки не само за френските вина, но и за произведените в други страни. Така се затворил един порочен кръг. С великолепния си нос Паркър (тази част от тялото му е застрахована, макар и за по-малка сума, отколкото краката и някои други части на кинозвездите), се стремял да открие за потребителите вина, които не само са с великолепно качество, но имат и по-скромна цена. Щом обаче ги представел на широката публика, цените им моментално се покачвали, дори когато ставало дума за неизвестни собственици на малки лозя и за вино, произведено в твърде ограничени обеми. Така Паркър се оказал в положението на митичния цар Мидас, който превръщал всичко, до което се докосне в злато.От друга страна, репутацията на някои от прочутите вина, които не покривали паркъровия стандарт, след неговите коментари преставали да се радват на търсене и съответно цените им рязко падали.Героят на ФранцияПрез 1999 г. президентът Ширак наградил Паркър за заслуги към френското винопроизводство, което е невероятно признание за един чужденец. Още повече че американецът не е сред най-обичаните във Франция. Особено предпазливо гледат на него в Бордо - консервативна област, в която живеят собственици на винарски имения и търговци на едро с богати традиции. Въпреки това дори те не се отказват от преценките на Паркър. През пролетта, когато започнат прочутите разпродажби на млади вина, производителите отварят избите си за търговците на едро и за медиите и организират дегустация на още неотлежалите вина от предходната година. След известно време се провеждат търгове, където стоката получава този, който предложи най-висока сума за нея. Парите се превеждат в сметките на винопроизводителите, а виното отлежава в избите още около година, преди да бъде бутилирано и изпратено на клиента. На тези събития се стичат журналисти, познавачи на виното от цял свят, но истината е, че думата само на един от тях има значение. Търговците на едро от Бордо с трепет очакват какво ще каже Паркър и едва тогава назовават цените. Най-равен сред равнитеМакар че френските експерти по вината се ползват с изключително уважение в родината си, те влияят твърде слабо на ценообразуването на местните вина. Дори прочутият Мишел Бетан, известен с феноменалната си памет за гроздовите еликсири и с легендарните си дегустаторски способности, е слабо известен извън пределите на Франция. Бетан е консултант на най-уважаваното френско периодично издание за вина Обзор на френското вино и съавтор на годишния справочник за най-добрите вина на Франция.За разлика от него, Паркър изглежда по-интернационален, защото, макар да отделя специално внимание на френските продукти (най-вече от Бордо, долината на Рона и Бургундия), оценява вина от цял свят. Същото обаче може да се каже и за британските му колеги Хю Джонсън и Дженис Робинсън, които неотдавна отпечатаха поредното издание на своя Атлас на виното. Въпреки това тяхното мнение далеч не е закон за продавачите и техните клиенти. Силата на Паркър е в неговия произход - той е американец до мозъка на костите си. За него виното е продукт, а не някаква културна ценност. Това го прави по-разбираем за потребителите, защото клиентите се интересуват не толкова от историята на определено марка вино, а оценяват предложената на пазара стока по обективни показатели. Паркър например не смята, че при равни други условия фактът, че едно вино се произвежда в определено имение от 300 години, а друго от 30, може да бъде аргумент за предпочитание към първото.ЦенителятСкалата, по която Паркър оценява вината, е пределно проста. В неговата класация от 100 точки оценките от 100 до 96 са запазени само за рядко използваното определение превъзходно, от 95 до 90 виното е отлично, от 90 до 80 е добро, а от 79 надолу става дума за посредствен продукт. От 70 до 50 посредственото качество максимално се приближава до несполучливото, а за вината, оценени под 50 точки, Паркър изобщо не пише.Американецът често разбива на пух и прах финансовите очаквания на мнозина френски винопроизводители, ако класира продукцията им дори с една точка по-ниско от 90, или, не дай си Боже - от 80. Търговците на едро веднага се хващат за тази оценка и съобразяват с нея собствените си цени, които повече не могат да растат. По такъв начин паркъризацията на вината както от Стария, така и от Новия свят добива все по-големи мащаби. При цялата изтънченост на своя нос Паркър има своите предпочитания. Най-много му харесват наситените, силни и пищни вина. В резултат на това винарите се стремят да произвеждат все повече продукти с такива качества, за да увеличат продажбите си. Благодарение на Паркър тези вина се ползват с най-голямо търсене. Тънките, ненатрапчиви еликсири, изпълнени със скрито очарование стават все по-малко.Страничният ефект от този процес е нарастващата популярност на т. нар. дегустационни вина, които са прекалено гъсти и наситени както на аромат, така и на вкус, за които усещането е, че могат да се ядат с лъжица. Те се разпознават прекрасно при дегустиране. За да се получи впечатление за тяхната сила и богатство, са необходими само една-две глътки. Казват, че през последните 20 години, благодарение на неуморната работа на Паркър, количеството на лошите вина в света е намаляло силно за сметка на количеството на добрите. И макар че в Бордо оскърбените винопроизводители насъскват кучетата си срещу американеца (и в преносен, и в буквален смисъл) - едно нещо не може да се промени. Паркър вече олицетворява световното обществено мнение във винарския бизнес и тъкмо въз основа на оценките му се сключват и развалят хиляди сделки. Самият той продължава да живее във фермата си в щата Мериленд и да дегустира по 20 образеца вина дневно за своя Винен адвокат.

Facebook logo
Бъдете с нас и във