Банкеръ Weekly

Съдби

ПАРИТЕ ЗА ФИРМИТЕ СЕ СВИВАТ ЗА СМЕТКА НА ТЕЗИ ЗА БЮДЖЕТА

Красимир Славчев, управител и собственик на фирма Ротро ЕООД - Русе, пред в. БАНКЕРЪКрасимир Славчев е роден в с. Баниска, Русенско, на 4 март 1960 година. Баща му и майка му възпитават у него убеждението, че успехът се постига единствено с труд. През 1978 г. завършва средното си образование в математическата гимназия в Русе и е приет във Висшия институт за машиностроене и механизация на селското стопанство. Отказва се от следването след две години и през 1985-а завършва русенския строителен техникум. От 1985 до 1990 г. работи в българска строителна организация в Русия, след което се връща в България и започва собствен бизнес.Г-н Славчев, когато човек реши да прави собствен бизнес в България, нерядко перипетиите биха могли да го обезсърчат. Но все пак мнозина го правят. Кое ги мотивира?- Започнах собствен бизнес още през ноември 1990 г. и отначало работех като едноличен търговец. Еволюцията на бизнеса ми премина през фирмите Агро Комерс ООД, Евелин комерс ООД, Фосфати ООД, а сега вече е свързана и с дружеството за производство на текстолит и изделия от него Ротро ЕООД. В самото начало започнах да се занимавам с торове за селското стопанство съвместно с една варненска фирма - внасяхме амониева селитра, амофос, други торове и минерали. Торовете са крайно необходими на селските стопани, но събирането на парите за доставката им впоследствие ставаше много трудно и това ни принуждаваше да приемаме разплащане със селскостопанска продукция, така че почти въведохме натуралното стопанство. Въпреки това през 1992-1993 г. селското стопанство все още не беше така унищожено, както е сега, защото в момента то почти не съществува. Междувременно настъпиха и редица недоразумения с партньорите. Така че ние продължихме практически само с доставката на минерали за фуражната промишленост - и това е основното направление, в което работим и досега. Успоредно с това започнахме доставки на протеини, витамини, ензими, микроелементи и други - също за фуражната промишленост. Така че с годините си завоювахме популярност във фуражния бизнес - и с фирмата Агрокомерс, и с фирмата Евелин 99, като доставчик на макро- и микроелементите - добавки към фуражите.Но от търговец сега се превръщате в производител, и то в съвсем нова сфера?- Причините са много. Ако трябва да съм откровен, през 1992-1995 г., т.е. докато още съществуваше животновъдството в страната, ние продавахме на вътрешния пазар 1800-2000 т фуражни добавки месечно, а в момента продаваме 40-50 тона. Ето един косвен показател за това, какво е останало от селското стопанство в страната. Но това е едната причина. Другата е, липсата на оборотни средства. Междуфирмената задлъжнялост придоби огромни размери у нас и затова се наложи да търсим нови възможности. За нас това станаха текстолитовите изделия. Сега само ние ги произвеждаме в България - и машини, и съоръжения, и технология - всичко е само при нас. (б.р. Текстолитът е електроизолационен материал на базата на текстил и формалдехидни смоли, подложени на специална термична обработка. Използва се масово освен в енергетиката и в машиностроенето главно за изработка на втулки, плъзгащи лагери, оси и други детайли. Ротро ЕООД е наследник на Изома АД - Русе, което преди продажбата му е единственото предприятие за производство на текстолит на Балканския полуостров.) Съществува обаче сериозен проблем - потребителите не познават фирмата, а оттам и недоверието, че някой се е нагърбил в тези тежки години да възстанови това производство. Мнозина са ми казвали, че съм луд, защото съм се захванал да го правя. А как тръгнахте към него?- Още щом се роди идеята, създадохме фирма Ротро, която да се занимава само с това направление - текстолитови пръти и текстолитови тръби. Фирмата Изома в Русе от няколко години е в несъстоятелност, повечето от машините и съоръженията в нея бяха закупени от голям чуждестранен купувач и беше останала само тази линия - защото не бяха намерили техническа възможност да извадят машините от халето. Иначе цялото производство бе закупено, демонтирано и прехвърлено в Румъния, където то вече работи - за съжаление не в България, а в Румъния - в точно съответствие с обещанията на нашите управляващи да се грижат за развитието на родното производство и на българската икономика въобще. Създадохме предприятието много трудно, с кредити, с много труд, с преодоляване на много пречки, но след като се нагърбихме с тази работа, все пак успяхме да доведем делото докрай. Първият въпрос беше можем ли да го направим, или не можем, защото за нас това бе съвсем нова сфера, напълно непозната. И само благодарение на бивши работници на Изома, които много ни помогнаха за опазване на технологията (при спазването на нормативите, на стандартите...), успяхме. И полека-лека в средата на миналата година - в края на юни - началото на юли, се оказа, че ние можахме да пуснем първото производство.Вероятно сте получили обнадеждаващи резултати от проучването на пазара, за да хвърлите толкова усилия?- Създадохме фирмата през 2001 г. и това беше дълъг процес - изваждането и преместването на машините на новото място, монтирането им, настройките... Около година време ни отне, докато стигнем до пуск на производството. Сега вече дневно можем да произвеждаме по 2.5 тона, което при 20 работни дни прави 50 тона месечно. Най-изгодно е, ако процесът е непрекъснат. И тъй като става дума за пресоване, най-големите загуби на енергия са при подгряване на машините, докато влязат в работен режим. Що се отнася до пазара - убеден съм, че когато потребителите се убедят в преимуществата на продукт, който напълно отговаря и дори надвишава качествените изисквания на българския стандарт, ще го предпочетат пред вносните. Говоря най-вече за нашите клиенти от машиностроенето и енергетиката, много от които вече се убедиха, че с нашия текстолит печелят качество и пестят средства.По какво все пак се отличава вашият продукт от това, което предлагат чуждестранните производители?- Разликата е огромна. Тя произтича от различните технологии на производство. Например параметрите на внасяния у нас китайски текстолит не съответстват на българския държавен стандарт. Но нашият продукт е конкурентоспособен не само с много по-високите си качества, а и по отношение на цената. Например ние в момента работим с цени от 12 до 14 лв. на килограм без ДДС, в зависимост от количеството, а вносният текстолит, който има съпоставимо на нашето качество, струва от 34-35 до 70-80 лв. на килограм. Така че разликите са много сериозни, защото реално говорим за един и същи продукт.Едно такова сложно производство, което се прави въпреки условията в страната, а не благодарение на тях, очевидно се нуждае от кредити. Как ще характеризирате вашето сътрудничество с банките?- Много е трудно. Все още нашата система на кредитиране е много зле. Много тежка. За да започна производството, трябваше да тегля кредит за суровини, който е смешен - 25 хил. евро, и това само за първичните проби. Наложи се за този кредит да направя залог от порядъка на половин милион лева, на практика двадесетократен. Такава е картината и ходенето по мъките продължава с всеки нов кредит, за съжаление. В момента се опитвам да получа един инвестиционен кредит, но има много проблеми, които се надявам да уредя. Ако не успея, ще търся други варианти, но всъщност те не са толкова много...Добре, но кой все пак ви съдейства - държавата, общината или друг, кого да включим в краткия списък на тези, които са ви помогнали с нещо?- Нито държавата, нито общината подпомагат развитието на бизнеса. Ако държавата наистина се грижеше за предприемчивите българи, щеше да осигури наличието на оборотни пари поне за своите дружества, за да подпомогне разплащането между фирмите. Така че всичко се крепи на добрата воля на физическите лица и на дългогодишните ми контакти и познанства с хората. Само това ми помага да оцелявам до ден днешен. За щастие не са свършили хората, които мислят като търговци.Според вас бизнесът в България ще замени ли скоро далаверата с нормални партньорски отношения?- Трудно ми е да отговоря на този въпрос. Бизнесът на различните нива е различен и се ръководи от различни принципи. Предполагам, че на високо ниво нещата изглеждат по друг начин. Що се отнася до малкия и средния бизнес, те в момента са на ръба на оцеляването, защото тежката ни данъчна система, тромавият български механизъм за възстановяването на ДДС, тенденцията дори оборотни пари да бъдат блокирани в ДДС-сметките го унищожават. В същото време голямата междуфирмена задлъжнялост допълнително утежнява нещата. Ежемесечните стопански разходи не спират, а обемът на парите в държавата постепенно намалява - изземването им чрез данъци и по други подобни начини, ги изпраща направо в бюджета. И накрая се стига дотам, че колкото и да работи човек, едва смогва да покрие стопанските си разходи. Поради това не говорим за развитие, а само за оцеляване.0чевидно обаче въпреки трудностите имате основание да сте удовлетворен от личната си съдба?- Женен съм, имам дъщеря, която е студентка в Американския университет. Съпругата ми работи в Русенската община. Аз завърших математическа гимназия, след това - строителен техникум в Русе. Бях студент и във ВИММЕС, но видях, че е безперспективно и след две години прекъснах следването си. Ако някой ми беше казал, че някой ден ще работя в строителството, бих се усмихнал. Но по стечение на обстоятелствата започнах като работник, преминах по цялата стълбица и стигнах до заместник-началник на българска строителна група в Съветския съюз - там бях на работа от 1985 до 1990 година. Вторият преломен момент беше през 1990 г. - когато се върнах в България, и като много такива като мен се оказах с приключил трудов договор и без работа. Чудех се дали да не сменя държавата. Търговията за мен тогава беше човекът зад щанда, нищо друго. Но постепенно с помощта на мои близки разбрах какво е това и сега мога да кажа, че търговията е и изкуство, и наука. Така че от 1990 г. насам, без да съм предполагал, станах търговец. А ето, сега ме стигна и това - да се превърна в производител на текстолит...

Facebook logo
Бъдете с нас и във