Банкеръ Weekly

Съдби

ПАРИТЕ НАТЕЖАХА И ПРИ ЩАНГИТЕ

В ТЪРСЕНЕТО НА ВИНОВНИЦИ ЗА СКАНДАЛА ВЪВ ВАНКУВЪР ТРЯБВА ДА ПОГЛЕДНЕМ И В СОБСТВЕНИЯ СИ ДВОРБългарската федерация по вдигане на тежести (БФВТ) с добре отработен рефлекс влезе в ролята на невинна жертва след поредния допинг-скандал в най-българския спорт. За отстраняването на Боевски, Марков и Ванев от първенството във Ванкувър обвинихме кого ли не: тираничния шеф на щангите Тамаш Аян, злодеите от антидопинговата агенция, некомпетентните домакини и дори, по стар навик, световния империализъм. Позиция, която удобно отклонява въпросите от хората, които би трябвало да отговарят. И далеч не тласка напред българския спорт. Няма съмнение, че едноличното решение на Тамаш Аян, взето без консултации с изпълкома на световната федерация, не е правно издържано. Впрочем не е и необходимо: то може да падне, защото вече изпълни целите си. Първо: България, лишена от трите си най-големи звезди, трудно би се преборила за пълна олимпийска квота. Второ: дори това да стане, подготовката за Атина ще е безвъзвратно нарушена. Трето: всеки нов скандал подкопава репутацията на българските щанги и ограничава възможностите за реакция на следващи подобни удари. Тези три последствия вече са факт. Когато през януари изпълнителният комитет най-сетне се заеме с българския случай, той спокойно може да оневини нашите и да им върне състезателните права. Най-вероятно точно така и ще стане. В противен случай Световната федерация (IWF) ще бъде изправена пред съда от българската страна, при това в доста уязвима позиция. Нека не ставаме обаче за смях, като твърдим, че българските щангисти не употребяват стимуланти. Всъщност от участниците във Ванкувър невинни са само отбори като Албания и Етиопия, които не могат да си позволят помощта на съвременната биохимия по чисто финансови причини. И съответно остават последни. В тежката атлетика, както и в повечето професионални спортове въпросът е не дали вземаш, а дали ще те хванат. Дали искат да те хванат. Което лека-полека ни отвежда и към истинските виновници за безобразието с Гълъбин Боевски, Георги Марков и Златан Ванев.Да се обяснява всичко с тираничния нрав на Аян и с патологичната му омраза към България е привлекателно и лесно, само че крайно неточно. Преди всичко унгарецът съвсем не е такъв абсолютен монарх, за какъвто побързахме да го представим. Нито пък взема решенията си под влиянието на емоциите. Омразата и любовта може и да са били движещи сили в спорта през 50-те години, но днес единствената движеща сила са парите. Преуспяването на България в щангите досега се дължеше както на отличната школа, така и на факта, че тежката атлетика оставаше извън списъка на най-комерсиалните спортове. Но и това се промени. Когато преди година иранецът Хосеин Резазаде спечели безапелационно световната титла при най-тежките, Наим Сюлейманоглу му предложи милион щатски долара годишно, ако склони да вдига за Турция, и още 10 милиона при олимпийска титла от Атина. Китайската федерация по вдигане на тежести има спонсорски договор за почти 4 милиона годишно с местна фармацевтична компания. Телевизионните права за световните първенства, предлагани доскоро почти безплатно, за Ванкувър достигнаха такива стойности, че дори Eurosport не можа да ги плати и излъчва само репортажи. Как при това положение да се позволи на една малка страна със сиромашка федерация да налага хегемонията си в спорта? Не отговаряйте на този въпрос. Именно парите защитават отбори като Гърция, Турция и Иран от допингскандалите, чиято жертва стават България и Румъния например. Гърците си гарантираха неприкосновеност от мига, в който Националната банка на Гърция стана генерален спонсор на ITF. Турция сама осигурява почти една трета от бюджета на Аян. Иран пък държи в здравата си хватка Азиатската федерация по вдигане на тежести: именно генсекът Али Моради е силният човек зад президента марионетка от Филипините, а всички финансови дела на централата минават през техеранската Мели банк. Българските делегати във Ванкувър в един глас увериха, че колегите от другите федерации ги подкрепяли и горещо съчувствали. Твърдение, което е очевидна и неубедителна лъжа. Единствените разстроени от решението на Аян са самите българи. Всички останали са много доволни от него. Включително и румънците, които се възползваха от отсъствието на нашите асове по същия начин, по който ние се възползвахме от отсъствието на Траян Чихарян в Сидни. После уличеният в употреба на допинг румънец обиколи всички инстанции, за да докаже, че е невинен. И го доказа, само че олимпийските медали си остават във витрините на Боевски и Марков. Сега идва времето за реванш. Румъния почти сигурно ще е една от шестте страни с пълна квота за Атина 2004, заедно с Турция и Китай. Ако обаче търсим корените на сегашната атака по българските щанги, трябва да погледнем малко по-северно от Букурещ. Към мястото, откъдето са идвали всички предишни удари: Москва. Не е тайна, че грандиозният допинг-скандал с нашия отбор в Сеул през 1986 г. бе предизвикан от няколко думи, подшушнати, където трябва от члена на съветската делегация Николай ПархоменкоЛогично бе да се досетим какво следва още през юли 2003-а, когато същият човек бе избран за шеф на Руската федерация по вдигане на тежести. Пархоменко, навършил вече 68, наследи поста от Юрий Захаревич, който за три години бе успял да се скара с Аян, със заместниците си, със състезателите и с руския спортен министър Фетисов. След европейското в Лутраки стана очевидно, че Русия бързо изпада от елита и трудно ще спечели пълна квота за олимпиадата. Именно с този проблем се зае новият шеф на руските щанги. Така не може да продължава, обидно е за Русия, заяви Пархоменко и обеща да върне времето, когато сънародниците му печелеха по пет-шест златни медала. Дните до Ванкувър бяха твърде малко, за да повишат показателите на руските щангисти, затова се наложи да се направи нещо за съперниците. Дали това има някаква връзка с армиите допинг-ченгета, които обсадиха отборите на Армения и Азербайджан и им провалиха подготовката, преценете сами. Колкото до връзката между Пархоменко и Тамаш Аян, тя е съвсем прозаична. Точно руснакът навремето вкара доктора по анатомия в управата на щангите. Аян се отплати на стария си приятел с поста първи вицепрезидент на IWF. А когато Пархоменко оглави руската федерация, унгарецът му прати поздравително писмо, което започваше с думите: Скъпи Коля...Така или иначе, ползата за Русия от елиминирането на българите вече е факт. При намалената конкуренция руснаците записаха сребро на Владислав Луканин и шесто място на Юрий Мишковец - постижения, което не изглеждат внушително, но са от решаващо значение за евентуалното класиране на отбора сред първите шест. От такава гледна точка Българската федерация по вдигане на тежести наистина изглежда жертва. Стига да пропуснем факта, че и ние имаме сериозни позиции в света на щангите и че ако ги бяхме използвали, трудно щеше да се стигне дотук. Пархоменко не е единственият вицепрезидент на IWF - същата длъжност заема и Нораир НурикянАнтон Коджабашев пък е вицешеф на европейската федерация. Как да си обясним тогава, че всяка атака ни заварва напълно неподготвени? Едно от възможните обяснения е конфликтът на интереси между Коджабашев и Нурикян - версия, която и двамата отрекоха, но която се потвърждава от други хора, близки до щангите. Неведението на Коджабашев доскоро можеше да се обясни и с изключителната му заетост: той се разкъсваше между бизнеса, поста на общински съветник в Бургас и задълженията към спортното подразделение на Нафтекс. За щастие поне единият ангажимент отпадна с последните местни избори, така че в бъдеще можем да очакваме от шефа на българските щанги да следи събитията малко по-отблизо. Иначе би изникнал въпросът каква е функцията на споменатия Коджабашев, щом всички атаки срещу нас за него са гръм от ясно небе и щом при всяка сложна ситуация трябва да се намесва Иван Славков? При това положение президентът на федерацията спокойно може да бъде заместен от една секретарка, която просто да буди Батето по-рано сутрин.

Facebook logo
Бъдете с нас и във