Банкеръ Weekly

Съдби

ПАРИЖ И ЛОНДОН ОТНОВО ЗАБЕЛЯЗАХА КАМЕЛИЯ ТОДОРОВА

Още през 1999 г. Камелия Тодорова започна да чества 25-годишнината на своята артистична кариера, чието начало бе поставено в тийнейджърска възраст в театралния състав 4+4. Все пак по-голямата част от тази кариера е в територията на джаза и точно затова тя отбеляза годишнината на фестивала Банско'2002.Официално Камелия се появи на джазподиума в програмата на II национален преглед на джазовите оркестри в България през 1978 година. В зала Универсиада тя пя два пъти: с биг-бенда на Музикалната академия, воден от Йонко Татаров, и с комбото на Людмил Георгиев. Участието й се превърна в неочаквано свежо откритие за публиката. Камелия нахлу в музикалното пространство с репертоара на великите афроамерикански певици, с техния характерен и широко популярен изпълнителски маниер. Точно тя внесе у нас един непознат дотогава висок вкус, изтънчена естетика и чудесно сценично присъствие, което изведнъж се открои на фона на наложените стандарти. Още първата й поява бе толкова категорична, толкова различна и желана от публиката и музикантите, та бъдещата й кариера изглеждаше лесно предсказуема.Но и най-големите оптимисти не можеха да си представят шеметния скок на Камелия Тодорова в стратосферата на успеха през следващите четири години. Като всяка малка страна, а следователно и малък пазар, България не бе в състояние да представи на певицата цялостна изява само в полето на джаза. Налагаше се да навлезе и в попмузиката, да се възползва от шлагерната продукция. И това наистина се случи в сътрудничество с Александър Бръзицов. Чрез него, активен участник в живота на българската киногилдия, Камелия бързо стана любимка и на тези среди, за да се снима в няколко филма, главният сред които е Търновската царица. По това време, както и през 60-те години, киното ни бе много отзивчиво към личностите в българския джаз и сътрудничеството с тях преповтори жестовете от зората на звуковия филм и по-сетнешната американска и европейска практика. В тази тенденция, макар и не като певица, а като актриса, се намери интересно място и за Камелия Тодорова.Първата по-висока оценка за таланта й обаче дойде по стара традиция... отвън. През 1979 г. поляците я поканиха на конкурса за джазови вокалисти в Люблин, където спечели цели три награди: приза Дюк Елингтън, признанието на критиката и отличието на публиката. Е, наградата от 500 щ. долара така и не стигна до нейния джоб, но пък пътуването до джазфестивала в Бомбай, Индия се осъществи. Година по-късно Камелия прегърна статуетката Златния Орфей в конкурса за изпълнители, при това в конкуренция с друга отлична артистка, изкушена от джаза - полякинята Хана Банашек. Златният Орфей, който тогава имаше някакъв смисъл и име в Европа, катапултира Камелия Тодорова до подиума на авторитетния джазов фестивал - Джаз джембори във Варшава. Успехът й бе така недвусмислен, та в звукозаписната серия с избрани на живо изпълнения от този форум бяха включени и четири песни на оркестър София с Камелия Тодорова. Това стана през 1980-а и за втори път български имена влязоха в златния звукозаписен фонд на фестивала (първи бе квартетът на Веселин Николов през 1968 година). Други и до днес няма!През 1982 г. Камелия спечели и Гран при от фестивала в Дрезден, с който завърши четиригодишния си звезден цикъл. Предпоставките за една по-значима европейска кариера бяха налице, ако не броим двете солидни препятствия - ограниченията на тоталитарния режим и лекомислието на самата Камелия. Професионалното й развитие сякаш изведнъж спря и дори албумът й със Софийски диксиленд остана недовършен. Появи се звездната болест, която много бързо изпрати Камелия в емигрантските редици. Темата е деликатна и болезнена, поради което ще я заобиколим дискретно. Завръщането на певицата през 1991 г. бе нейна (по-скоро на съпруга й) артистична катастрофа!Окончателното прибиране на Камелия Тодорова у дома стана малко по-късно, вече в компанията на двете й деца. Джазът у нас бе получил друг обществен статут и внимание. Конюнктурата благоприятстваше светските прояви и клубната практика, където Камелия успя да се приюти. И едва през 2000-а г., благодарение на Радио Франс Интернасионал, София, и пианиста Живко Петров Камелия успя да издаде диска Перли - второто й раждане в джаза. Благодарение на него в Париж и Лондон се появи нов интерес към Камелия Тодорова, който - дай Боже - да се развие в нещо по-категорично и трайно.

Facebook logo
Бъдете с нас и във