Банкеръ Weekly

Съдби

ПАРИ ЗА СКАЧАНЕ НА ЛАСТИК

Познайте колко лева ще получи като награда от държавата спортният клуб, който подготви лекоатлет, класирал се, примерно, на осмо място в бягането на 100 м на световно първенство? Нито един! Сега познайте ще получи ли пари от държавата спортният клуб, чийто лекоатлет се е класирал на осмо място на областно първенство? Не познахте! Ще получи.Тази жалка аномалия идва от още по-жалкия правилник за разпределяне на парите за спорта. Той е на въоръжение от години, атакуван е постоянно заради многото си несъвършенства, но началниците на държавното ведомство, отговарящо за спорта, карат по инерция. Самото ведомство смени няколко пъти името си и шефовете си през последните десетина години, а правилникът оцелява.Най-недоволни от него са федерациите на водещите ни олимпийски спортове - лека атлетика, вдигане на тежести, борба, бокс, гимнастика, кану-каяк, биатлон, стрелба и др. Почти социалистическият принцип да се раздават пари от държавната хазна на всеки новопръкнал се клуб или федерация, шавнали един-два пъти в спортния мир, води единствено до комични ситуации.Ако някой реши да си направи, да речем, отбор по скачане на ластик и вземе лиценз от ДАМС (което не е чак толкова сложно), тозчас може да се нареди с паничката за пари в Спортната палата. И ще получи според споменатата демократична схема. Парите наистина няма да са много, но такива невзрачни клубове, клубчета и федерацийки има доста в страната, а парите за спорт не са чак толкова много. В същото време на водещите федерации, от които се надяваме на медали от престижните първенства, все не им достигат средствата. Справката показва, че спортовете, които ни носят отличия от последните олимпиади, са не повече от осем. Те за жалост и през идните години едва ли ще станат повече. Затова би следвало държавата не само да се опитва да ги съхрани, но и да ги стимулира да се развиват още по-добре. Прекалено великодушното, меко казано, финансиране в много посоки е несправедливо, опасно и вредно. Несправедливо е, защото получават пари формации, които с нищо не допринасят за развитието на спорта с бледото си и невзрачно живуркане. Опасно е, защото се създава практика за роенето на нови и нови структури, настроени към още по-мераклийско папане. Вредно, защото се разпиляват средства всуе и не остават пари за истинските неща.Очевидно е, че спортовете и у нас най-сетне трябва да се категоризират. Така е в напредналите в спортно, икономическо и във всяко друго отношение страни, където доларите също не растат по дърветата. Естествено в първата категория е необходимо да влязат именно онези осем-девет спорта, които ни носят медали от олимпиадите и световните и европейските първенства, и те да получават най-много от парите. Да не забравяме и премиите, които се дават на спортистите, спечелили медали и завоювали призови места. Сега държавата изпада в положението на беден роднина спрямо сумите, с които някои водещи федерации (борба, лека атлетика, вдигане на тежести) стимулират със собствени средства своите победители. С това, че еди-коя си федерация е спастрила някой и друг лев за награди, не означава, че държавата може да мине метър и да се скрие зад нечий щедър спонсорски гръб. За сравнение - Международната федерация по лека атлетика увеличи сумата за награди на медалистите и призьорите от световните първенства и раздава пари за класиралите се до осмо място, като се почва от 60 хил. долара за най-добрия на световно. Така се прави голям спорт.Задължение на държавата е и да насърчава развитието на спорта сред юношите и девойките. Един от най-елементарните, но и най-ефикасните начини е това да става, като се дава по нещо като награда за големи успехи на млади спортисти - на тях и на техните треньори. В прословутата схема и това го няма. Наш лекоатлет стана тази година световен шампион сред седемнайсетгодишните. В дисциплина от царицата на спортовете! федерацията намери пари и го награди, държавата в лицето на ДАМС обаче - не. Няма как, казаха бюрократите, схемата не позволява. Схемата не позволи да получи награда за призовото си място в бягането на 60 метра на европейско първенство в зала и Петя Пендарева, защото, видите ли, дисциплината не била олимпийска. Но дисциплината не е олимпийска, защото в зала не се бягат 100 метра.Ами щом схемата не дава, значи схемата просто не струва. И тя не само не струва, но и по-лошо - подхранва среднячеството и посредствеността. Не е ли разумно специално за леката атлетика тринайсетте хиляди долара, които идват като помощ от световната централа всяка година, да се отделят за насърчаване на постиженията само на младите спортисти? Не струва схемата и за разпределяне на парите от тотализатора: 21% от постъпленията - за спорта, 21% и за издръжка на тотото. Това също никъде го няма по света. Особено с размера на издръжката. Само 6% от нея да се прехвърлят към спорта и ще има пари и за олимпиадата в Атина, и за олимпиадата в махалата.Приходите на федерациите могат да скокнат нагоре, ако най-сетне се въведат законово и прословутите данъчни облекчения за фирмите, които искат да инвестират или рекламират във и чрез спорта. Пък и в този случай е нужна диференциация. Не е възможно, пък и не е необходимо България да хвърля пари и сили, за да надскочи света в спортове като кърлинг, хокей на трева, бобслей, бейзбол, голф, крикет, поло, кегелбан и други - повече или по-малко екзотични за нас дисциплини. Колкото и способна да е нацията ни, това би било излишно разточителство. Така че, както се казва, да си копаме там, където сме най-силни. Останалото - за здраве и емоции.

Facebook logo
Бъдете с нас и във