Банкеръ Weekly

Съдби

ПАРАЗИТИ В КНИЖАРНИЦАТА

Двадесетият Панаир на книгата в НДК бе най-бедният в последните години. Както откъм участници, така и откъм нови заглавия. И неслучайно най-силно, образно казано, бе присъствието на неизменния Йоло Денев. Дългогодишните оплаквания на издателите, че няма български автори и книги, които единодушно да получат читателското признание, очевидно са факт. Но се забелязва и друго - всички вкупом все още не са достигнали до истината, че книгата е и медия, т.е. че литературата нон фикшън има по-висока относителна тежест на пазара. Интересно за сравнение е посрещането на IV Международен панаир на интелектуалната книга (без масовите жанрове) в Москва по същото време, потвърдено и от присъствието на голям брой от организаторите на Франкфуртското книжно изложение. Точно нон фикшън бе акцентът на този панаир, макар щедро да бе отпуснато място и на сериозната проза и поезия.В този смисъл 20-ият Панаир на книгата в НДК се превърна по-скоро в копие под покрив на пазара на пл. Славейков, отколкото в делови форум за срещи, проучване, сключване на сделки, изработване на рекламни стратегии и пр. Което ни препраща към доста нерадостното битие на сергийните търговци на пл. Славейков.Това цветно петно в центъра на столицата се роди спонтанно, като резултат от романтичната представа за сполетялата ни свобода. Прикрепиха му названието най-голямата книжарница на България в момент, в който бързешком се рушеше добре изградената, действаща и поддържана система за търговия с книги. И въпреки поникналите като гъби след дъжд малки книжарнички в София пазарът на пл. Славейков продължава да оправдава названието си. Но с все по-висока цена! По Закона за местните данъци и такси 2 кв. м сергийна площ струва 50 лв. месечно. Прякото договаряне с община Средец, каквото бе в първите години на деветото десетилетие, унищожаваше т.нар. тротоарно право плавно - около 10 щ. долара до 1994 г., 20 щ. долара през 1995 г., 35 щ. долара през 1997 г. и т.н. докато не бе поощрено създаването на общински фирми посредници, всичките с имена на нежни цветя. Стопаните на пл. Славейков фактически са от фирмата Пазари Теменуга ЕАД, която работи по много проста формула. Тя откупува площта от община Средец по 50 лв., а я предлага на търг на дребните книготърговци с начална цена 200 лв. (или 100 щ. долара). Но след козметичния градски дизайн на площада, дело на арх. Станислав Константинов, работните места се съкратиха от 135 на 60, което пък превърна тържното наддаване в битка за оцеляване. Така през 2002 г. средният месечен наем за сергия достигна 1000 лева. Без ДДС от 20%, без наемите за мазетата - складови помещения околовръст площада (които подпомагат десетки пенсионери), без общинската зимна такса за почистване от 20 лв. и т.н. Срещу тези наеми фирмата Пазари Теменуга предлага единствено задължителните метални конструкции, които във виждането на арх. Константинов трябва да култивират пазарното пространство и да му придадат по-европейски вид. Като капак на всичко договорите за ползване от тригодишни станаха двугодишни, т.е. отвори се още една възможност за рекетиране на търговците.Към фирмите с нежни имена се прибавиха и обикновените спекуланти, които закупуват по няколко маси (най-голямото частно (!) издателство у нас притежава цели десет) и сетне боравят с придобитата площ според случая и монополните амбиции - или ги отдават на закъсали книжари срещу по-висок наем, или пък ги ползват за оказване на търговски натиск върху пазара. Независимо от скрепения с договор ангажимент да не предоставят спечеленото място на други книгопродавци. Така се оформя и вторият паразитиращ пояс в най-голямата българска книжарница.Студуващите продавачи са изчислили, че нежната Теменуга събира само от пл. Славейков над 350 хил. лв. годишно, без да предоставя срещу тази сума от наеми почти никакви подобрения и облекчения за търговците. Така очертаната картина насочва предположенията само в една посока - бавно, но сигурно и целенасочено унищожаване на този книжен пазар, който единствен в столицата предлага по-широк обзор върху българската книжна продукция, та дори и на звукозаписното производство. При това е известно, че твърде голям процент от продадените книги се реализира именно на пл. Славейков, към чийто придатък все повече, уви, се превръщат пролетният и зимният панаир на книгата.

Facebook logo
Бъдете с нас и във