Банкеръ Weekly

Съдби

ПАРАЛЕЛНИТЕ СВЕТОВЕ НА БИЛ КЛИНТЪН

От 22 юни, минута след полунощ, на пазара са мемоарите на 42-ия президент на САЩ Бил Клинтън. От книгата се очаква да се превърне в бестселър не само за тази година, но и на десетилетието. От Моят живот американската нация очаква отговорите на редица въпроси - защо например президентът не е приел предложението на Судан Осама бин Ладен да бъде предаден на Съединените щати и по този начин е позволил на терорист номер едно да се прехвърли в Афганистан и оттам да започне подготовка за нападение срещу Америка. Или защо администрацията на Бил Клинтън през 1994 г. е накарала ООН да изведе миротворческите си войски от Руанда, след което разразилата се гражданска война отне живота на 800 хил. души? Или пък защо по времето на президентството на Клинтън огромни компании като Енрон например са можели спокойно да крадат, дори от собствените си акционери, и никой не е знаел за това. Нацията и светът очакват и да научат повече и за най-пикантната част от президентстването на Бил Клинтън - аферата Моника Люински, която преди всичко подгрява интереса на масовата публика. На романа със стажантката в Белия дом в книгата от 957 страници са отделени 70. Както пише Клинтън, жена ми узна за измамата с Моника няколко дни преди публично да призная това. Събудих Хилари късно през нощта и й разказах всичко. Нейната реакция беше ужасяваща. (В своята мемоарна книга Живата история Хилари Клинтън признава, че в този момент е искала да го удуши.) Бил Клинтън пише: Хилари ме накара да спя на дивана в съседната стая около два месеца, а обяснението с дъщеря му било още по-драматично. Тогава той разбрал, че най-тъмната страница в неговия живот е можела да доведе не само до загуба на семейството, но и до загуба на любовта на единственото му дете. След това обаче, по думите на президента, семейството се е сплотило заради намерението на републиканския Конгрес да го свали от поста. Обяснявайки този епизод от живота си пред най-рейтинговата политическа програма в САЩ - 60 минути на Си Би ЕС с прочутия водещ Дан Радър, Клинтън казва: Аз не се предадох. Никога не съм и помислял за оставка. Напротив, приемах ударите и им отговарях. Разглеждах битката с Конгреса като почетна мисия. Не виждам върху себе си никакви петна, защото от самото начало смятах процедурата по импийчмънт за незаконна. Към служебните неприятности се прибавила и необходимостта всяка седмица в продължение на година да ходи заедна с жена си при специалист по семейните отношения, който е уговарял Хилари да не започва дело за развод. Самата Хилари пише, че дълго време за Бил единственият другар в семейството е било кучето. Бил Клинтън дава две обяснения за своята изневяра. Първото звучи така: Направих го, защото имах такава възможност, и самият той съзнава, че това е най-лошото обяснение и не е никакво оправдание. Второто, видимо формулирано от психоаналитика, когото са посещавали Клинтънови, е съвсем по Фройд. То идва от тежкото детство. Клинтън пише, че още в ранна възраст се е научил да живее в паралелни светове. Пред публиката е лидер, пламенен и завладяващ оратор. Вътре в себе си обаче нерядко чувствал слабост, страх и безпокойствоКлинтън си спомня, че като малък е изпитал разочарованието да бъде единственото дете, което не е получило като награда великденско яйце, защото е бил най-тромав и неповратлив по време на традиционното за празника търкаляне на яйца. Той признава, че най-неадекватните си постъпки е вършил в моментите, когато е силно разстроен, разгневен или когато се чувства самотен. Напълно в духа на психоанализата Клинтън признава, че от ранно детство се е научил да крие тайните си. Отивал на училище, сякаш нищо те се случило, след като е бил свидетел на побой над майка му от доведения му баща. И цялата тази двойнственост се е проявила с всичка сила през 1998 г., когато старите демони са го изкушили да лъже дълго време собствената си жена, пък и цялата нация. В титаническата битка спечелил на политическото поле, но загубил в личен план, признава авторът. Бившият президент обвинява независимия прокурор Кенет Стар в провеждане на широкомащабни военни действия с една-единствена цел - да го лиши от президентството. Клинтън подробно разказва и защо се е отклонил от военна служба във Виетнам. Бившият президент упорито се е опитвал през всичките години и не е успял да си отговори на въпроса каква е причината - лично убеждение или страх. Експрезидентът на САЩ смята, че е разказал за себе си много повече и по-откровено от всички политици преди и вероятно след него. Сред най-големите провали във външната политика Клинтън причислява неуспеха си да постигне примирие в израелско-палестинския конфликт и това, че Осама бин Ладен не е бил заловенЗа главно свое постижение Клинтън определя отстраняването от власт на Слободан Милошевич. Денят, когато свърши войната в Косово, аз разбрах, че дните на Милошевич са преброени и това беше велик ден. Но най-голямата му гордост е в областта на икономиката: значителното увеличаване на работните места и на собствениците на недвижими имоти. Книгата се състои от две части - първата е посветена на живота на Бил Клинтън от раждането му до 1992 г., когато е избран за президент. Втората част е за пребиваването му в Белия дом. Бившият американски президент си спомня, че при един от разговорите с новоизбрания държавен глава той е споменал името на Осама бин Ладен като един от най-опасните врагове на Съединените щати и е назовал Ал Кайда като главна заплаха за националната сигурност, но не забелязал някаква особена реакция. Буш слушал разсеяно, почти не проявил интерес и бързо отклонил разговора в друга посока. Клинтън оправдава грешката си за Бин Ладин с проблемите, които е имал през лятото и есента на 1998 година. Тогава трябвало да решава едновременно две суперсложни задачи - да събере парчетата от разбитото си семейство и да реши какво да прави с Ал Кайда, която взриви две посолства в Африка. Съветниците го предупреждавали, че съкрушителен удар срещу терористичната мрежа може да бъде възприет като опит на президента да отклони общественото внимание от скандала с Моника.Рекламната кампания на мемоарите беше мащабна, а Клинтън разказваше почти разплакан навсякъде за голямата си морална грешка. Продажбите започнаха точно една минута след полунощ на 22 юни, а търговците на книги смятат, че автобиографията на експрезидента ще удари всички рекорди. Точно затова книжарниците решиха да продават още през нощта, а не от сутринта. Във Вашингтон на служителите в най-голямата триетажна книжарница Барнс и Ноубъл беше разпоредено да пазят в тайна точното количество на доставените книги. Без разрешение на главния мениджър на работниците беше забранено да се приближават до кашоните с Животът на президента Бил Клинтън заради случая, когато изчезнаха книги за Хари Потър. Издателството Bertelsmann AG Random House пусна невиждан за подобен род книги първи тираж от 1.5 милиона екземпляра. Предишният рекорд от 1.2 милиона броя със спомените на Папа Йоан Павел Втори е от 1994 година. Сега един от най-обсъжданите въпроси в Съединените щати е в чия мелница налива вода Клинтън с публикуването на мемоарите си точно сега, в разгара на набиращата скорост президентска кампания. Според бившия секретар на експрезидента Диди Майерс това е реална възможност да бъде оценено случилото се в неговия живот. А сегашният прессекретар на Клинтън Джеймс Кенеди предполага, че неговият бос е написал книга със значителна историческа, политическа и литературна стойност. Влиятелният вестник Ню Йорк таймс обаче окачестви труда на бившия президент като сантиментална и на места твърде скучна книга. Един от най-популярните радиокоментатори предложи заглавие на книгата Моята лъжа - My Lie , вместо Моят живот - My Life. Представители на Републиканската партия, които веднага приеха мемоарите на нож, напомниха, че Клинтън е лъгал под клетва, не е предприел достатъчни мерки за предотватяване на събитията от 11 септември, а сега се опитва да прехвърли своите провали в борбата срещу Ал Кайда и Осама бин Ладен на настоящия президент Буш. Някои анализатори вече правят извода, че с книгата си Клинтън по-скоро ще навреди на кандидата на неговата Демократическа партия Джон Кери, чийто имидж и без това се оценява като малко безцветен и неособено убедителен. Петдесет и седем годишният бивш президент може да хвърли сянка върху 60-годишния Кери. Политическият наблюдател Стивън Хес обаче е на мнение, че Клинтън може да се превърне и в коз, да предизвика искра и да даде тонус на прекалено равната кампания на демократите. Още повече че каквато и да е сянката над Кери, това е без особено значение, тъй като изборите се очертават като референдум за управлението на Буш, смята Хес. От творението на Бил Клинтън се очаква и един друг магически ефект. С книгата в ръка пред погледа на редовия американец може би ще се заредят спомените за спокойствието на 90-те години, когато Осама е никому неизвестен, когато няма войни, а денят 10 септември 2001 г. никога не свършва!

Facebook logo
Бъдете с нас и във