Банкеръ Weekly

Съдби

ПАПАРИНОВ ПЕЧЕЛИ МЕДАЛИ И ПОЧИТАТЕЛИ В САЩ

Рафаел Папаринов спечели през септември тази година на Олимпиадата за възрастни в Кентъки, САЩ, 23 златни, 8 сребърни и 1 бронзов медал в надпреварата по плуване, колоездене, лека атлетика и други. Отличията от такива състезания на железния българин, както го наричат оттатък океана, станаха 350. Осемдесет и две годишният нашенец е номиниран за поредното издание на Книгата на рекордите Гинес. Историята на този мъж е изумителна. Роден е в Русе. Майка му е художничка, учила във Флоренция, дъщеря на дипломат и политик, завършил Роберт колеж в Цариград. Баща му е индустриалец - построява първата фабрика за глюкоза на Балканите и още три - за оцет, нишесте, олио. Семейството живее в триетажна къща във виенски стил с петнайсет стаи и салони. Рафаел учи в Немското училище, свири на пиано; завършва Кавалерийската школа като отличник на випуска, става адютант на цар Борис Трети. През Втората световна война, едва 25-годишен, води щурмови ескадрон. Произвеждат го в чин капитан, раняват го тежко три пъти, шрапнел раздробява крака му, куршуми разкъсват лявата му ръка, която остава по-къса с четири сантиметра. Идва си от фронта инвалид, с три ордена за храброст. После героят от войната е изхвърлен на улицата. Национализират фабриките, вземат всичко. Бяга от Русе, където го сочат като мръсен капиталист, опитва занаятчилък в София. Властите му разбиват точиларската работилничка на Мария Луиза и му показват, че мястото му не е в столицата. В началото на 60-те години Папаринов става спасител на варненския плаж. Увлича се по източните бойни изкуства, йога, дзен-философията, усъвършенства тялото и психиката си. След завоя към демокрация у нас, през 1990 г., когато е вече на 71 години, бившият офицер тръгва за Америка. С една чанта с ордени от войната, две-три любими философски книги, снимката на сина и внучката. Никой не го чака с хляб и сол край Статуята на свободата. Никой не го чака изобщо.Папаринов работи всичко: секач, пазач, чистач, мияч... Четири години живее с дзенбудисти край Сан Франциско. Там се запознава с внучката на Хемингуей - Тес, която е съмишленичка. Взема шофьорска книжка на 73 години, купува си кола и обикаля страната. После живее абсолютно сам четири месеца в Скалистите планини. Издържа и това изпитание за изумление на американците. Захваща книгоиздателски бизнес, прописва стихове. Дава уроци по езда и бойни техники. После направо скрива топката на наперените янки, когато, вече 74-годишен, отива на спортна олимпиада за възрастни (над 50 години) и триумфира като победител. Спечелва първите си медали. И така - почти всяка година из цял свят - Австралия, Нова Зеландия, Канада. Участва в над 20 олимпиади! Печели 350 медала, от които повече от половината златни. Трикратен световен рекордьор по плуване за възрастта си. На 82 години той е в състояние да пробяга класическото маратонско разстояние от 42 км и 195 м, после да преплува 4 километра и да върти педалите на велосипеда 180 километра. Има атлетична фигура - висок е 170 см, тежи 64 кг, от които губи по време на състезания по 5-6. Не спазва хранителен режим, набляга на суровите зеленчуци, на плодовете и овесените ядки. Диша по специален начин, който е научил от японец по време на дзен-приключенията си. Преди три години, когато тръгва за поредната олимпиада в Оукланд, Нова Зеландия, контузва рамото си при злополука със самолет. Да се откаже или да продължи? Излиза от болницата и отива на... пистата. Съдбата обаче не забравя стария си клиент и го спъва отново. Папаринов пада по време на колоездачен пробег, получава мозъчно състресение, чупи крайници. Сглобяват го някак и коравият русенец отива да... гони медали и рекорди в Аризона. На две хиляди километра, през шест щата на запад от мястото, където живее. Тогавашната му аризонска мечта е да закръгли медалите на 250. Успява. Връща се от Аризона с 55(!) приза. Миналата година пак идва ред на злата орисница, която го изпраща в операционната. Присаждат му клапи на сърцето. Вече не е трудно да отгатнем какво прави Папаринов, след като докторите му казват, че всичко е окей - отива на състезания. Надминава кота 300 медала след олимпиадите във Флорида и Кентъки. Поздравяват го с писма президентите Клинтън, Буш, шефът на националния олимпийски комитет на САЩ, пишат му почитатели от цял свят. Американският печат го нарича в дописките си супермен, железен, невероятен, уникален. Този българин, гражданин на САЩ, но и в известен смисъл гражданин на света, живее в градчето Елизабеттаун, в щата Кентъки. Там всички го познават и на всеки празник е сред първенците на трибуната. Позаинтересувахме се по телефона единствено откъде идва неизчерпаемата му воля за живот и стремеж към съвършенство. Той отговори лаконично: Гледам само напред, мисля позитивно. Радвам се и влагам страст и в най-обикновените неща. Научих тялото си да служи на духа ми, а духът ми е просто български. Толкоз. Сега Папаринов пише книга за живота си, поръчана му от американски издатели.

Facebook logo
Бъдете с нас и във