Банкеръ Weekly

Съдби

ПАПАРАКЪТ ОТ ЛОВЕЦ ЛЕСНО СТАВА ДИВЕЧ

Воайорството не е занаят. То дори не е и хоби. Във всички учебници по психиатрия на воайорството обикновено е отредено място между психичните отклонения. Наред с ексхибиционизма, мазохизма, садизма, содомията... Е, перде киризът сигурно е най-безобидното растение в психопатологичната флора, защото за вкореняването му е достатъчно малко повече любопитство и две-три зърна сексуален комплекс. И все пак то си е заболяване. Затова е доста странна инициативата на в. 24 часа, наречена Стани папарак, да превърне воайорството в доходоносен занаят. Примамката от 1500 лв. за най-неглиже фотография на нашите любимци на народа обаче много прилича на обещанията за работа в чужбина - може да са атрактивни, но крият немалко рискове. И обикновено в примката им попадат наивниците.
Целият проблем на папарашкия занаят е, че фотографът авантюрист обикновено няма усет за

границата между публичния скандал и интимните тайни.
Наистина не е излишно избирателят да види, че избранникът му дреме на депутатската банка или че премиерът му играе хоро след поредното масово убийство. Той също така има интерес да види как главният му прокурор пее хайдушки песни на една маса с някой от кръстниците на родната мафия или как вътрешният му министър се забавлява в нежна компания, докато бандити разстрелват от упор подчинените му. Но какво доказва фактът, че над банските на синия депутат Димитър Абаджиев виси бирено коремче? Или пък как се отнасяше цветът на бельото на ексвъншната министърка Надежда Михайлова към нейните функции? Нито депутатите гласуват в пленарната зала с коремчетата си, нито пък външните министри приемат чуждите дипломати по бельо. А какво отношение имаше голият труп на Андрей Луканов върху масата за аутопсии към неговото номенклатурно минало или към причините за убийството му? Някой може и да се удиви на снимките на Елена Костова или на Антонина Стоянова по бански. В края на краищата логично е експремиерската съпруга да не изглежда като Летисия Каста, нито сегашната първа дама - като Клаудия Шифър. Когато една топманекенка изкарва милиони с фигурата си, оправдано е да се види как изглежда тази фигура без дрехи. Но такова ли значение има телосложението на нежните половинки на бившите или сегашните ни първи мъже?
Накратко, надничането в спалнята или банята на публичните личности никога не е било и едва ли някога ще стане престижно занимание. Макар понякога да е доходоносно. Разбира се, в един, общо взето, демократично устроен свят, решението да направиш публично достояние някои по-тъмни страни от собствената си психика е въпрос на личен избор. Естествено и отговорността, че с подобно поведение си засегнал чуждото достойнство, също си остава лична. Но нещата тотално се преобръщат, когато към папарашко воайорство призовава открито и публично един от най-тиражните вестници. И при това поканата е подплатена със солидна парична премия. Оттук нататък не е необходимо човек да има развинтена фантазия, за да си представи как от всеки храст проблясва телеобектив или как от тоалетната чиния се подава ръка с фотоапарат. Сега около по-първите хора в държавата. А в бъдеще... кой знае.
И все пак под стръвта с паричната премия за най-скандална снимка във в.24 часа има една кукичка. Същата, каквато връзват рибарите, когато тръгнат да ловят шарани. И за която във въпросната обява не се казва нищо. Става дума за това,
кой ще пострада, ако засегнатите лица решат да защитят правата си
по съдебен ред.

Според чл. 32, ал.2 от конституцията ни, никой не може да бъде следен, фотографиран, филмиран, записван или подлаган на други подобни действия без негово знание или въпреки неговото изрично несъгласие, освен в предвидените от закона случаи. Папарашкият занаят обаче се основава точно на факта, че сниманите обекти не само че не желаят да бъдат снимани в конкретния момент и вид, но и не знаят за това. Според чл.5, ал.2 от конституцията, разпоредбите й имат непосредствено действие. Следователно засегнатите лица може да се позоват на тази разпоредба и да заведат дело срещу този, който ги е снимал и срещу вестника, който е тиражирал снимката им, дори само на основание че са нарушени техните основни граждански права. Не е необходимо да се търсят други законови текстове, за да се подаде иск и да се потърси съответното обезщетение от виновните. Със сигурност подобно обезщетение би надвишавало десетки пъти обещаните 1500 лева премия за подсъдимия папарак, особено ако находката му е по-пикантна. Целият въпрос е, че у нас все още липсва съдебна практика, която да се основава на дела за нарушение на конституцията. Затова

по-сигурно е, ако подобен иск бъде основан на
чл. 45 от ЗЗД,
за търсене на деликтна отговорност. Фотографирането и тиражирането на снимки на лица без тяхното знание в уронващи честа или достойнството им пози и вид е по същността си нанасяне на вреда на доброто име, с което се ползват те пред обществото. Накърняването на името и авторитета са реални, макар и нематериални, щети, които подлежат на обезщетение и за тях съдът се произнася по своя преценка, след като разгледа всички доказателства по делото. В нашия случая потърпевшият може да призове като ответник или този, който го е снимал без негово съгласие, или вестника, който е тиражирал снимката, или и двамата. И отново тук сумата на обезщетението вероятно ще е многократно по-висока от премията. Нещо повече, когато има присъдено обезщетение за непозволено увреждане, имуществото на ответника не се ползва от защитните разпоредби на чл.339 от ГПК. Ще рече: ако се стигне до принудително изпълнение, според чл.340, буква б, на публична продан може да се изнесе дори и несеквестируемото според друг закон имущество на длъжника - единственото му жилище и земеделските му земи, дори ако са под минималните размери, фиксирани в закона. Така че евентуалните кандидат-папараци, когато тръгват на лов за премията на в.24 часа трябва добре да пресметнат какво рискуват.
В момента

няма текстове в Наказателния кодекс,
които конкретно да предвиждат наказателна отговорност за този, който фотографира друго лице без негово знание и разрешение и с това урони честта или достойнството му. Ако обаче папаракът направи фотомонтаж, който без очевидно да е такъв, разкрива някакво позорно обстоятелство за фотографирания, той може да бъде подведен под отговорност по чл. 147, ал.1 от НК за клевета. Ако снимката, например, представя публична личност в хомосексуална ситуация и тя бъде публикувана, това би могло да се тълкува като разгласяване на позорно обстоятелство. И съответно пострадалият може да подаде тъжба до председателя на районния съд и въз основа на нея да се образува наказателно дело от частен характер.Но в този случай върху пострадалия лежи тежестта от доказването на клеветата. Трудността тук произтича от това, дали съдът ще приеме, че разгласяването на позорни обстоятелства може да стане не само с думи, но и със снимки. И в тази област засега няма достатъчно съдебна практика.
Единственият случай, в който
едно лице може да бъде снимано без негово знание
е, ако се спази

процедурата по Закона за специалните разузнавателни средства
Всъщност възможността да се ограничи временно неприкосновеността на личността е предвидена в разпоредбата на вече цитирания чл.32, ал.2 от конституцията чрез израза освен в изрично предвидените от закона случаи. Именно Законът за специалните разузнавателни средства предвижда тези случаи - когато това се налага за предотвратяване и разкриване на тежки престъпления по реда на Наказателно-процесуалния кодекс и когато необходимите данни не могат да бъдат събрани по друг начин. Фотоснимките са едно от специалните разузнавателни средства, които могат да се използват от националните и териториалните оперативни служби на МВР, от ЦСБОП, от службите Военна информация и Сигурност, военната полиция и военното контраразузнаване, националната разузнавателна служба, следствените служби и прокуратурата от ниво окръжна прокуратура нагоре. Никъде не е предвидено подобно право за вестници или за папараци. Освен това процедурата за получаване на разрешение за заснимане е точно определена. Може да го даде само председателят на съответния окръжен съд или от специално упълномощен от него заместник-председател, и то по мотивирано писмено искане на посочените по-горе органи. Ако има писмено разрешение от съда, министърът на вътрешните работи или писмено упълномощен от него заместник-министър в МВР пак писмено издава разпореждане до съответната служба. Няма никакъв шанс поне по закон в тази утежнена процедура разрешение да получат лица извън системата на МВР. Нещо повече, съществува текст в Наказателния кодекс, който предвижда наказание до три години лишаване от свобода и глоба до петстотин лева за този, който използва информация, събрана чрез специалните разузнавателни средства извън нейното предназначение за опазване на националната сигурност или за целите на наказателното производство. Това е разпоредбата на чл.145а от НК. Така че ловците на скандални пози, трябва много добре да си помислят дали искат да влязат в папарашката гора. Там наистина има мечки и шансът да срещнат някоя от тях никак не е за пренебрегване.
А що се отнася до този, който вика на помощ воайорските страсти, нека не забравя, че това не е добрият дух от бутилката. Пусне ли го днес, утре може да го намери под леглото си. Или на някое още по-интимно място.


Бел. ред. Редакцията на в. Банкеръ е готова да публикува и други мнения по темата.

Facebook logo
Бъдете с нас и във