Банкеръ Weekly

Съдби

Панто Колев: И АРХИВИТЕ СА НАЦИОНАЛНО БОГАТСТВО

Панто Колев е роден на 9 януари 1948 г. в Плевен. Завършил е история в СУ Кл. Охридски. От 1974 г. неговата професионална страст са документите, доказващи българското наследство в чужбина. През 1991 г. Колев става заместник-председател на Главно управление на архивите към Министерския съвет. Две години по-късно е уволнен, а от 1997 г. се връща отново на работа в управлението като негов председател, какъвто е и досега. Женен е и има син и дъщеря.Г-н Колев, известно е, че професор Александър Фол ви е насочил към изследване на историческото наследство. Кое обаче ви задържа през всичките тези години работа в архивите?- Преди години ме вълнуваха едни неща, сега, естествено - други. Когато през 1997 г. тогавашният служебен премиер Стефан Софиянски ме върна в управлението, за мен беше истинско предизвикателство да се преборвам с финансовите институции за необходимите ни средства, които все не стигат. И макар че беше трудно, постигнах известен успех. Ето и сега се говори, че няма да ни се отпускат пари, защото с тях сме били купували луксозно обзавеждане за кабинетите. Да виждате някакъв лукс в моя кабинет? Ние харчим пари основно за опазването на документите. Тези архиви са събирани 50 години, а не са построени хранилища за тях. Това ми е голямата болка. Със средствата, които намерих през последните години, все пак успяхме за довършим сградите в Плевен, Видин и в други градове. Донякъде подобрихме базата, която беше в окаяно състояние. Опитах се промените в Архивите да са малко, макар че от 1997 г. досега съм съкратил 200 души, а това винаги е мъчително. Сега архиварите в цялата страна сме точно 657 души. И като чуя някои да негодуват срещу чиновниците, ми става много неприятно. Защото голяма част от българския народ си върна имотите благодарение на архиварите и на техния труд. Идваха при нас граждани на тълпи - кой за земя, кой за гора и чак когато си получиха необходимите документи, започнаха да се отнасят с уважение към работата ни. Не само хората са богатството на една държава, но и документите, които трябва да се съхраняват. Заровиш ли се в архивите, ще видиш, че това, което ни занимава днес, е обсъждано примерно още през 1908 година. И е намерено някакво решение.Вие самият каква информация държите на склад в главата си?- Зависи в каква посока ще се насочи мисълта ми. Преди имах огромна информация за документите, отнасящи се до България в чужбина и те ми бяха много интересни. Успяхме да съберем в Архивите над 4 милиона такива документи. Когато бях по-млад, работех денонощно с тях. Имам добра памет и това, което помня, не е малко. Едва ли само липсата на средства са проблемите, които съпътстват дейността ви днес?- Сега тепърва ще започнем да приемаме документите на държавните институции от 1990 г., за да видим какво сме направили по време на демокрацията. Убеден съм, че няма да намерим много от тях, защото контролът през тези години на еуфория беше, меко казано, занижен. Много подробности за събитията през периода обаче можем да научим от пресата. Имаме и звено за професионални проверки, което се надявам да ни осигури основните документи. На първо място, ни интересува документацията на органите на управление. Защото тя е гръбнакът на държавата. Преди време събирахме всичко, но сега не можем да задължим никое частно лице да ни сътрудничи. Така че в Главно управление на архивите постъпва основно документацията на президентството, Народното събрание, Министерския съвет и всички държавни структури.По цял свят работещите в архивите имат няколко основни проблема за решаване - какъв да бъде максималният обем на събираните книжа и на какви носители те да се качат - дали на дискове или на микрофилми. Но хартиените оригинали винаги трябва да се пазят. Според сегашната международна практика, се съхраняват от 3 до 5% от информацията, докато преди лимитът беше 9 на сто. Ние събираме 15 процента. В чужбина документите за собственост на гражданите нямат място в националните архиви - те пазят паметта и най-ценната документация за дейността на държавата. А ние все още нямаме смелостта да направим прочистване, вторична експертиза... Но вероятно след години ще ни се наложи да свършим и тази много тежка работа. А как ще коментирате въпроса с досиетата?- Според мен както всички документи, които не представляват историческа ценност, те просто трябва да се унищожат. Няма полза от тях. Кой ще се заинтересува, че еди-коя си се срещнала с еди-кого си през 1920 година. Еуфорията след края на дългите години на социалистическо развитие свърши. Каквото и да говорим, от Шесто управление няма такива документи, случаят е приключен и дайте да преживеем този факт. Добре би било след четвърт век, когато има само историческа стойност, архивът на МВР например, който включва и служебна информация, да ни се предаде на нашето управление. От личните досиета нас ни интересува съдбата единствено на изтъкнатите личности, а и от 100 страници е възможно след експертизата да останат само три. Искате да кажете, че вече трябва да се погледне исторически на нещата?- Да. Дойде му времето. Обстоятелството, че еди-кой си е работил в някакви служби, не означава, че той непременно е навредил на някого. Надявам се да настъпи този период, когато администрацията на нашата държава ще се стабилизира. Недомлъвките са много неприятно нещо, но обществото вече не се интересува от досиета. Което не означава че съм за това: Дайде да запалим всичко от миналото. Ние разполагаме с много по-важни страници, които е необходимо да се четат.И кои са те?- На мен самия всичко ми е любопитно. Имам колеги, които се занимават с обработката на документите от 30 години насам и току намерят нещо - някое писмо от фондовете за Македония, за икономическото ни развитие през 1924 г., за някои стари български родове... Следвате ли някакви принципи в заниманията си с архивите?- Опитвам се да поддържам някакъв баланс, давам на хората си пълна свобода, но пък изисквам и желязна дисциплина... В архиварството е необходима и не малка доза творчество. Но от 1990 г., въпреки че всички твърдяхме, че в управлението трябва да работят професионалисти, общо взето, всеки, който дойдеше на власт, изхвърляше наследените специалисти и слагаше свои. Колегите ми наистина се справят добре - бързо намират документи, знаят какво да правят с тях, но не си мислете, че сме компютъризирани. Горд съм, че вече успяхме да издадем 17 тома на Архивите говорят. Това освен пари ни струваше и изключително упорит труд. Открихме дарителска сметка, а част от изданията са плод на сътрудничеството ни с института за Източна и Югоизточна Европа на Австрия и неговия филиал у нас. Разчитаме и на партньорството на издателството на СУ Климент Охридски. Със съдействието на БНБ пък успяхме да представим нейната история в документи.вободен ли е достъпът до държавния архив?- Да, всеки може да дойде и да чете. Имаме малко от т. нар. секретна документация...Оказвал ли ви е някой натиск за получаването на определена информация?- Не. И то защото сега архивите не работят за този или за онзи, а за всички. Не са ме притискали, тъй като съм обявил, че архивите са публични.Направихте много интересна изложба за масонството. Но като че ли не успяхте да изложите всичко, което имате?- Големият интерес към изложбата беше предизвикан от многото легенди, които се носят за масоните. Ние всъщност показахме малка част от материалите, с които разполагаме. Дори не стигнахме до документацията, съхранена в архивите ни извън София. През последните години се опитваме чрез изложби да привлечем вниманието на широката публика. Съхраняваме много любопитни документи. Хората, колкото и странно да изглежда, продължават да даряват и архиви. Предлагат ни да откупваме някои неща и ние приемаме, тъй като сумите са почти символични.Бихте ли посочили най-голямата си професионална слабост?- През последните десетина години това са документите за държавността и институциите. Ето една любопитна подробност - от документите става ясно, че от 1944 г. насам Министерството на икономиката е трансформирано поне 30 пъти...Кой е най-ценният документ, с който разполагате?- Може би оригиналът на Търновската конституция. Актът за независимост на България от 1908 г. също е много красив документ... Те са свидетелство за основите на държавата ни. И хората трябва да ги видят.

Facebook logo
Бъдете с нас и във