Банкеръ Weekly

Съдби

ПАНАИРЪТ НА КНИГАТА КАТО РЕПЛИКА НА ПЛОЩАД СЛАВЕЙКОВ

Двадесет и първият панаир на книгата в НДК завърши с връчването на Бронзови лъвове за най-добри книги на годината. По същото време издателство Хеликон отвори нова книжарница от своята верига (1250 кв. м), най-голямата засега в София. Успоредяването на тези две събития, привидно независими едно от друго, изведе на преден план много сериозния проблем за бъдещето на Панаира на книгата.Публична тайна е, че в самото начало на 90-те години панаирът представляваше реплика на сергиите от площад Славейков, подслонен на сушина под покрива на НДК. Масовото рухване, приватизиране и разграбване на съществуващата някога стройна система, особено на разпространението и търговията, наложи търговския акцент. Но картината постепенно се попълваше с оптимистични багри, периодът на относително адаптиране към новата обстановка приключи, заоткриваха се все нови и нови книжарници. Появи се и първата по-голяма книготърговска верига - на Книгомания. Читателите възстановиха старите си навици да обикалят новите книжарници, да следят новите заглавия и според финансовите си възможности да купуват книги. Борсите се умножиха, а по-големите издателства откриха и фирмени книжарници, натоварени в някои случаи и с други търговски функции. Дори сергийната търговия на площад Славейков получи някаква регулация и придоби по-приветлив и подреден вид.Само Панаирът на книгата си остана все същият. Оттук произлизат и неговите неблагополучия, особено категорично откроили се в последните му две издания: все по-малко участници, все по-стеснено чуждестранно присъствие, все по-малко специално подготвени за целта премиерни заглавия, все по-малко посетители.Панаирът на книгата, ако се позовем на многобройните чуждестранни примери, е празникът с културни, но и с бизнесфункции. При това бизнесът не е възприеман само като директна търговия, нито пък като територия за реализиране на формулата сам юнак на коня. Панаирът е специално подготвен празник със специални заглавия, дълго рекламирани и подготвящи читателите за среща с тях. Той е и форум за делово обсъждане на проблемите в бранша, за запознаване с опита на страни в сходно икономическо и социално положение, за бързо адаптиране на този опит, според местните особености. Освен всичко друго панаирът е и място за непосредствен контакт между представителите на всички звена във веригата на бизнеса - от автора до читателя. И на умно замислени и още по-умно проведени оф инициативи, които създават празничния климат на проявата.20-ият и 21-ият панаир в НДК са далеч от подобно осмисляне, а съпътстващите прояви са или случайни, или откровено популистки, т.е. неефективни.Тук е моментът да споделим как в някои от бившите социалистически страни подхождат към решаването на проблемите. Водеща е прагматиката! Водеща е и темата за книгоразпространението, което, известно е, е ахилесовата пета на посттоталитарната ни действителност. Излишно е да споменаваме, че в България потребителският кръг е затворен само в София и някои от големите градове. Оставащите клиенти са хипотетични, отделени на голямо разстояние от стоката. Осъзнавайки подобни факти, в Централна Европа е въведено междинно звено - гигантски складово-разпределителни бази за захранване на търговията в много големи, обобщени райони. Отделно от това по-мощните издателства пристъпват към изграждане на собствени търговски вериги, в които приоритет има продукцията на титуляра, но се предлагат и заглавия на конкурентите. При подобна конфигурация панаирите на книгата получават по-особен статут, в който водещи са многобройните контакти, договорките, подписаните договори с автори, разпространители и колеги... Нашият обаче продължава да слага акцент върху културно-ритуалното му съдържание, с което сякаш се изчерпва всичко, за да се отвори широк друм за търговията на дребно.Панаирът има и друго предназначение, свързано с най-новите технологии и главно с ИНТЕРНЕТ. Ако вярваме на всекидневната преса, ИНТЕРНЕТ постепенно убива четенето на книги. Нищо подобно! ИНТЕРНЕТ дори стимулира подобно четене, защото предоставя възможности за обмен на мнения и впечатления от прочетеното чрез мрежата. С други думи, ИНТЕРНЕТ се превръща в своеобразна територия за общуване между читателите, за създаване на контакти между тях. Превръща се в гигантско литературно кафене. Но всичко това само при условие, че знаем как умно да ползваме мрежата. Засега няма индикации, че знаем това! Нито че го правим по най-добрия начин!

Facebook logo
Бъдете с нас и във