Банкеръ Weekly

Съдби

О.З. ПОЛКОВНИЦИ В ОПЪЛЧЕНИЕ ПРЕД КУЛТУРНИТЕ СТАРИНИ

В София и Пловдив започна прелюбопитна лекционна програма Музеят до и през ХХI век, подготвена от д-р Димитър Иванов и екипа му. Съорганизатор на цикъла е фондация Арете на Кирил Христосков. С което полковнишкото участие се изчерпва като количествен показател, но не и като интензивност на присъствие.Програмата направи премиерата си в Националната галерия за чуждестранно изкуство (НГЧИ) пред 30-40 студенти и бе представена от проф. Александър Фол. В уводните си думи професорът подсказа каква е академичната амбиция на цикъла лекции - да се превърне в университетски предмет и да обхване Софийския и Пловдивския университет, Нов български университет и Колежа по библиотекарство към Министерството на културата. Всяка сряда и четвъртък до 22 юни лекциите ще се изнасят първо в Галерията за чуждестранно изкуство, а на другия ден в Пловдивския университет Паисий Хилендарски. За целта (освен полковниците!) са привлечени Любава Конова и Светла Цанева от НИМ, Евгений Сачев и Бисера Йосифова от културното ведомство, Валерия Фол и Мая Аврамова от Института по тракология при БАН, Борис Данаилов от НХГ, Георги Липовански от НГЧИ. Лекциите са така подбрани, та да покрият целия спектър на темата и особено състоянието на музейното дело у нас в момента и перспективите за бъдещето му. Доминират разсъжденията върху частния музей, колекционерството и неговите лидери, копията и фалшификатите, пазара и антиквариата и др. Напълно липсва вниманието към общините и Българската православна църква, както и другите религиозни общности в страната.Стартовият изстрел бе даден миналата седмица от професор Фол, а първи коридор бе предоставен на д-р о.з. полковник Димитър Иванов, току-що завърнал се от Лондон, откъдето изпращаше статии върху икономическата политика в света по време на войната в Ирак и след нея. Д-р Иванов нямаше подготвен материал, а се довери на импровизаторските си възможности, които не надскочиха стилистиката на раздумката. Лекцията бе изградена по две направления: мемоари за дейността на прочутото Шесто управление на ДС (Шести отдел) и спомени за работата на докладчика в Мултигруп. По първия тематичен център особено ценно се оказа мълчаливото съгласие с цитираните факти на другия полковник, някога подчинен на докладващия. Така се разбра, че през 1986 г. те двамата са изградили малко звено за въвеждане на ред в културното наследство и с пет-шест души и стара Лада са осъществили и първия удар. Само за десет месеца са били заловени ценности за общо 4 млн. щ. долара, които са показани и на изложба. Експонатите до такава степен впечатлили тогавашния министър на финансите Белчо Белчев, че той предложил на своя колега вътрешния министър да му ги предостави срещу една нова осеметажна сграда за нуждите на МВР. С многозначителното си мълчание полк. Христосков, шеф на ЦСБОП (преди да се превърне в НСБОП), потвърди пикантния епизод.Сетне полк. д-р Иванов се впусна в спомени за закупуваните от Мултигруп антични паметници, към които Илия Павлов нямал никакво отношение. По тази причина при напускането си полк. д-р Иванов прибирал струпаната колекция и я превърнал в своя собствена. От гледна точка на действащия в момента закон колекцията Арес не съществува, добави с прикрита въздишка лекторът и описа стъпките си по пътя на общественото й легитимиране. Първо в НИМ, а сетне и в Археологическия музей в София, на балкона на който част от колекцията Арес може да се види и днес. Илия Павлов е харчел по 480-520 хил. щ. долара годишно за създаването на тази колекция до 1996 г., когато Димитър Иванов напуска Мултигруп и става честен частник. А идеята за частен музей е подхвърлена от проф. Иван Маразов, който по това време е кандидат за президент на БСП и вече е реализирал гостуването на тракийска изложба в САЩ и Канада.Разчувстван от злата участ на Илия Павлов, г-н Иванов си припомни, че бившият му патрон постепенно е узрял за съхраняването на културното ни богатство и е бил готов да хвърли маса пари около гробницата в Старосел, която да наеме с концесия. Уви!Все в тази стилистика г-н Иванов завърши софийската си лекция, поставяйки незабележими за студентската аудитория акценти върху възлови моменти на неговата амбиция. Като: Колкото и да бавят в Народното събрание проектозакона за опазване на културните ценности, той ще се приеме.Точно тук трябва да търсим подтекста на новозапочнатия лекционен цикъл, в който си правят компания доста различни и странно съчетаващи се личности. От една страна, се задава законът за произхода на нелегитимните капитали и натрупаните чрез тях собствености, в това число и художествени колекции! От друга страна, е обществената и на експертите съпротива срещу недоразуменията в проектозакона за културните ценности, изработен не без съдействието на няколко колекционери и не без идеята за защита на техните лични притежания! От трета страна излиза необходимостта да се лобира пред по-широк обществен кръг за по-бързото приемане на този проектозакон - в това число и сред академичните кръгове! Всяка крачка в тази посока работи за утвърждаването на някои частни колекции, придобити по различен и невинаги законосъобразен начин. Тази сряда в София бе ред на Кирил Христосков, който се съсредоточи върху най-важната тема: Законът/Законите. След което с познания върху въпроса бяха привилегировани и студентите от Пловдивския университет Паисий Хилендарски. И така - все така, както се казва в една тв реклама.

Facebook logo
Бъдете с нас и във