Банкеръ Weekly

Съдби

ОТСЪСТВИЕТО НА ДОКАЗАТЕЛСТВА НЕ ЗНАЧИ, ЧЕ ЧОВЕКЪТ Е НЕВИНЕН

АТИНА ЩЕ ВИ ИЗНЕНАДА ПРИЯТНО, ТВЪРДИ ПРЕЗИДЕНТЪТ НА МОКЖак Рох би трябвало да изглежда притеснен и уморен до смърт. Дори вече да е изпаднал в истерия след най-хаотичното, скандално и потискащо навечерие на олимпийски игри, което помним. Търпението на президента на МОК бе подложено на изпитание от кого ли не: от свръхемоционалните гръцки организатори; от амбициозните и самовлюбени архитекти; от флегматичните строители; от мошениците атлети и от продажните администратори. Белгиецът успя да преглътне всичко това, за да се изправи накрая пред заплахата от терористични акции на Ал Кайда по време на церемонията по откриването на игрите. Но дори и тази заплаха да се окаже преувеличена, Атина има какво да добави към августовските радости на Рох: смазващи горещини, убийствена влажност, рекордно замърсяване на въздуха, кошмарен трафик, нередности около продажбите на билети... И най-коравият олимпийски функционер би побелял от подобни тревоги. Не и Жак Рох обаче. Президентът на МОК е самото олицетворение на олимпийското спокойствие, седнал в коженото кресло в кабинета си в Лозана. Докато отваря бутилката с минерална вода, той изобщо не прилича на човек, от когото зависи провеждането на най-скъпото и мащабно зрелище в човешката история, оценено на десетки милиарди долари и с очаквана обща телевизионна аудитория от 40 милиарда души. Проблемите минаха и сега ми остава само едно чувство: на приятно очакване - признава 62-годишният Жак Рох. - Естествено, окончателна оценка за игрите можем да дадем чак след финала им. И е ясно, че за всеки провал отговорността ще нося само аз. Но за успехите отговорни ще са всички. Винаги съм го казвал: победата има много бащи, а поражението е сираче. Надявам се Атина да се окаже град на бащите. Когато през 2001-ва Рох бе избран за наследник на скандалноизвестния Хуан-Антонио Самаранч, той стана едва осмият президент на Международния олимпийски комитет в 108-годишната му история. Предшественикът му държа властта цели 21 години и името му стана нарицателно за всички петна по репутацията на олимпизма. Докато връчваше на Рох златните ключове от Шато де Види, резиденцията на комитета в Лозана, тогавашният вицепрезидент Кеба Мбайе му каза: Това символизира кораба, чийто капитан ставате днес. Задачата е трудна, защото корабът напоследък стана претоварен и неуправляема океанът е бурен. Но аз знам, че вие сте добър капитан. Впрочем днес именно Мбайе е човекът, който оглавява Комисията по етика на МОК в разследването срещу Иван Славков. Съдбата на капитана Рох бе поставена на карта едва седем седмици след избирането му. На 11 септември бях в Испания - спомня си белгиецът. - Беше три следобед, тъкмо влизах в хотелската си стая, когато ми се обади един сътрудник и каза: пусни си телевизора, нещо е станало в Ню Йорк. Докато гледах как вторият самолет се разбива в кулите-близнаци, осъзнах, че светът се е променил завинаги. Извиках шофьора и тръгнахме към летището. Никога не съм се возил с такава скорост - над 200 километра в час. До вечерта всички вече се бяхме събрали в този кабинет, обсъждащи игрите в Солт Лейк Сити и в Атина. Не беше нужно да изчакаме вестниците, за да разберем значимостта на станалото. Десет дни по-късно Джордж Буш ме прие в Белия дом. Каза, че една от първите му работи е била да провери подготовката ни за Солт Лейк Сити. Установил с удивление, че тя напълно отговаря на света след 11 септември. Според Рох заплахата от тероризма е била включена в плановете на МОК цяло десетилетие по-рано. Възможността самолет да се разбие на стадиона бе разгледана още за Барселона '92 и за зимната олимпиада в Албервил същата година. Испанските и френските военновъздушни сили бяха на 24-часови дежурства около всички олимпийски обекти. А тогава изобщо нямаше разузнавателни данни за подобна опасност. Просто искахме да сме напълно сигурни за игрите. Тоест тероризмът не е новост за МОК, ние живеем с мисълта за него вече доста дълго време. Естествено, олимпийският шеф не се наема да твърди, че в Атина ще цари пълна сигурност. Никой не може да обещае подобно нещо. Гърците направиха всичко възможно. Но трябва да се надяваме и на късмета си. В борбата с тероризма белгиецът разчита и на своите лични спомени. Сред трите олимпиади, на които се е състезавал като ветроходец, е и тази в Мюнхен през 1972-ра. Убийството на израелските спортисти стана през нощта, а на нас никой не ни каза чак до следващата сутрин - отбелязва той. - Беше шок, разбира се. Разкъсвах се между две мисли. Едната бе, че вече няма никакъв смисъл и е необходимо да си вървя у дома. Но пък я имаше и другата - амбицията на един млад спортист, работил усилено четири години, за да стигне дотук. Накрая все пак реших да се състезавам. Удоволствието обаче бе изчезнало. Сигурността далеч не е най-важната битка на Рох в Атина. По-важна и от нея ще е войната с допинга - централната тема в неговия мандат като президент на МОК. Често питат белгиеца дали зачестилите допингскандали напоследък не заплашват бъдещето на олимпизма. Напротив! - отвръща той. - Когато бях водач на белгийския тим в Сеул през 1988-а, в четири часа сутринта ми позвъни един брюкселски журналист. Защо по дяволите се обаждаш?, попитах го. Жак, няма да повярваш, Бен Джонсън е дал положителна проба!, отвърна той. Съвсем спонтанно възкликнах: Фантастично!, а той помисли, че съм се побъркалВсички смятаха, че това е катастрофа, че идва краят на чистия спорт. Само аз се радвах. Новините бяха чудесни: най-известният и бърз спортист бе уличен като измамник. Значи най-после системата започваше да действа. Навремето Жак е бил доста добър ортопедичен хирург. Медицинската му кариера е вече в миналото, но от нея той е запазил склонността към прецизност - и в движенията, и в думите. Показва я и по темата Марион Джоунс - деликатна тема, защото половината свят е убеден във вината на американската спринтьорка, а другата половина възразява, че е невинна, тъй като никога не е давала положителна проба. Отсъствието на доказателства не значи, че някой е невинен - изтъква шефът на МОК. - Марион може още да бъде смятана за невинна по презумпция, но вината на бившия й съпруг Си Джей Хънтър, с когото тренираха заедно, бе доказана. После тя се хвана с Чарли Френсис, бившия треньор на Бен Джонсън. После с Тревър Греъм, друг специалист, забъркан в афери с допинг. Сегашният й мъж Тим Монтгомъри даде положителен тест. Вероятно тези улики не са достатъчни, но не са и за подценяване...Според Жак Рох склонността към измама е вкоренена в човешката природа и едва ли някога ще бъде победена. Винаги съм казвал, че допингът за спорта е същото, което е престъпността за обществото. Не можем да възпрем хората да нарушават правилата, но поне трябва да ги преследваме и наказваме, когато го сторят. Във войната с допинга МОК е в ролята на доброто ченге, но в борбата с корупцията по-скоро играе ролята на главен заподозрян. През юни Ким Юн Чон, вицепрезидент на комитета, бе осъден на две години затвор в Сеул по обвинения в корупция, укриване на данъци и злоупотреба със служебно положение. Само две седмици преди официалното откриване в Атина Би Би Си излъчи скандален филм за българския член на МОК Иван Славков. Аз съм разгневен и разочарованзаяви Рох. Решимостта на белгиеца да заличи мрачната страна на наследството от Самаранч изглежда искрена. Въпросът е само дали силите ще му стигнат? В навечерието на олимпиадата той не иска да говори дълго по тази тема - Нека кажем и нещо позитивно. За Рох позитивното е самият спорт, чистият спорт, както се изразява той. Гледахте ли вече Кенениса Бекеле? За нищо на света няма да пропусна бягането му на 10 000 метра, защото той е истински феномен. Ами Майкъл Фелпс? Той изглежда напълно способен да повтори Марк Шпиц, да вземе пет, шест, седем златни медала. Плуването на Александър Попов също е необикновена атракция. Надявам се също моят колега от МОК Матю Пинсънт да спечели четвъртата си титла в гребането. Знаменосецът на Гърция Пирос Димас също чака четвърто злато, само че в щангите. Ето заради такива хора олимпиадата е толкова завладяващо зрелище.От Димас разговорът автоматично се прехвърля върху организаторите на игрите, които доста поизпотиха членовете на Международния олимпийски комитет. Подготовката за игрите наистина се получи малко трескава - признава белгиецът. - Наложи се доста пъти да подтикваме гърците да бързат. Но през цялото време бях сигурен, че те ще се справят навреме. Чувстват се много горди от тази олимпиада и не без основание - в края на краищата игрите са тяхно изобретение. А ако сте видели ентусиазма им във футбола, тогава имате някаква представа с каква обич и енергия ще подходят към олимпиадата. Доста наблюдатели прогнозират с увереност, че състезанията в Атина ще са разочарование в сравнение с най-успешната олимпиада в историята, какъвто етикет бе лепнат на Сидни 2000. Жак Рох поклаща глава. Хората имат твърде къса памет - усмихва се той. - Вече са забравили какви проблеми имаше с подготовката за Сидни, какви скандали и какъв хаос с билетите. Вярно, че около Атина се вдигна повече шум. Но пък винаги се сещам за Атланта - тогава подготовката бе безпроблемна като меден месец, а самите игри бяха белязани от куп проблеми. Затова сега съм подчертано оптимист. Ще видите, че Атина има с какво да ви изненада.

Facebook logo
Бъдете с нас и във