Банкеръ Daily

Съдби

От векове морските фарове направляват мечтите на моряците

Фарът на нос Шабла е най-източната точка на България. Той е най-старият морски фар по българското черноморско крайбрежие. Със своите 32 м височина е и най-високият фар в страната.

18 август се отбелязва като Международен ден на морските фарове. От древността тези съоръжения във формата на кула със силна светлина на върха обозначават морските пътища на плавателните съдове. Изграждани са на брега, на остров или плитчина в големи водни басейни. Съоръжението е обзаведено със силен светлинен източник, дооборудван с оптическа система за усилване на светлината, звукова система за предупреждение - сирена, и обикновено е боядисан в контрастни цветове.

Освен светлинен и звуков сигнал, някои фарове предават и радио сигнал (радиофарове). Морските фарове се използват за сигнализация за опасни области от сушата, скали на неочаквани места, както и за безопасно навлизане на кораби в пристанищата. С напредъка на навигационната техника, фаровете остават на заден план. Работещите фарове по света днес не са повече от 1 500 и те служат основно за туристическа атракция.

Един от известните фарове в историята е Александрийският фар, построен на остров Фарос, близо до град Александрия в Египет, основан от Александър Македонски. От името на остров Фарос в латинския език, a оттам и в повечето европейски езици идва думата фар. Александрийският фар е едно от седемте чудеса на античния свят. Построен е около 280 г. пр. Хр. Светлината, която е излъчвал, идвала от голям огън, и отразявана чрез огледала, се виждала на 50 км навътре в морето. При земетресение през 1375 г. фарът е разрушен.  От останките му в края на 15 век султан Кайт бей издига крепост, която е там и до днес.

Александрийският фар е представлявал кула с височина около 120-140 м и за времето си е бил една от най-високите конструкции, създадени от човека. Негов архитект е Сострат Книдски. На мраморната стена на съоръжението Сострат изсякъл надписа: "Сострат, син на Дексифан от Книдос, посветил на бога-спасител на моряците". Отгоре закрива надписа с друг надпис за прослава на Птоломеите (Фарът е строен по времето на фараон Птоломей ІІ).

Изграждането на фара е отнело пет години. Бил е построен от бял мрамор, на три етажа. Най-долният е представлявал правоъгълна кула с квадратна основа със страна 30 м и с височина между 55 и 65 метра. Четирите ѝ стени били обърнати към четирите посоки на света. Вторият етаж е бил с осмоъгълна форма, по направленията на осемте главни вятъра. Неговата височина била около 40 метра. Най-горният етаж, висок 8 м, бил под формата на цилиндрична колонада - 8 колони носели купол, увенчан с 8-метрова бронзова статуя на повелителя на моретата Посейдон (или на Зевс по други източници). В древногръцката митология Посейдон е бог на моретата. Втори син е на Кронос и Рея, брат на Зевс, Хера, Деметра, Хестия и Хадес. Посейдон е втори след Зевс по могъщество сред боговете. След като надмогват баща си, заедно със Зевс и Хадес, той получава като награда моретата. Обикновено е изобразяван като моряк. Негово оръжие е тризъбеца, с който Посейдон може да разклати земята и да разбие всеки предмет. Атрибути на Посейдон са тризъбец и кон.

В горната част на третия етаж имало метално вдлъбнато огледало, което денем отразявало слънчевата светлина, а нощем - светлината на горящ катран или масло.

До появата на фара историята на архитектурата не познавала пример на техническо съоръжение, станало предмет на такава всеобща възхита. По-късно архитектурата на минаретата (на арабски: манара - фар) кула в ислямската архитектура край джамията, от която мюезинът приканва вярващите към молитва) на много от ранните джамии следвали подобен триетажен модел, доказвайки голямото влияние на фара. За разлика от християнските църкви, джамията не е храм и не притежава статут на свято място, с изключение на Масджид ал-Харам в Мека, в чийто двор се намира древният езически храм Кааба.

Морските фарове и навигационни знаци по българското Черноморие са под грижата на държавата от 14 август 1909 година. Съоръженията от север на юг включват 25 такива обекта. Най-северното, на около 6 мили от граница, близо до село Крапец, на самия морски бряг, на 29.5 м надморска височина се издига навигационният знак на нос Крапец - желязна решетъчна конструкция на бели и черни хоризонтални ивици, висока 15.5 м, поставена през 1967 година. През 2002 г. знакът отново е преобразуван в "несветещ навигационен знак".

Село Крапец отстои на 50 км от Балчик. То е курортно място, като освен морски тук се развива ловен, риболовен и екотуризъм. До началото на 90-те години къмпинг Карвуна настанява няколкостотин туриста. Засиленият интерес към превъзходната плажна ивица предизвиква строителството на няколко ведомствени хотелски бази с капацитет над 900 легла. Днес функционират два хотела и няколко ваканционни вили, бунгала и стаи в семейни къщи.

В непосредствена близост до селцето е уникалното неолитно селище при Дуранкулашкото езеро, обитавано от първото уседнало земеделско население на нашият континент. Тук са открити първите каменни градежи в Европа, датирани към 5200 г. пр. Хр. Районът е обитаван от траките през Античността, при езерото има и останки от прабългарско средновековно поселение.

Село Крапец има огромен, неурбанизиран, дълъг около 7.5 км плаж с дюни. Той започва от нос Срапец при стария къмпинг "Карвуна", недалеч от селото, продължава пред лагуната на биосферния и археологически резерват Дуранкулашко езеро и завършва далеч на север при нос Карталбурун след къмпинг "Космос".

В 2011 г. в Крапец и околните плажове се снима игралният филм "Три". В землището на селото също както и в околните села са се съхранили множество тракийски могили.

Основна забележителност е разположеният непосредствено до селото при плажа биосферен и археологически резерват Дуранкулашко езеро - обект с европейско и международно значение, под закрилата на Рамсарската конвенция. Защитата се осъществява допълнително и по съвместен българо-френски проект, на фондация "Льо Балкан" и Българска природна консерватория "Добруджа". Резерватът и околната, защитена по Натура 2000, зона са част от миграционния път Via Pontica. Лагуната с околното море и крайбрежната зона са известно място за всички любители на лова и риболова.

Фарът на нос Шабла, разположен на около 4 км източно от град Шабла, е най-старото навигационно съоръжение по българското Черноморие. Високата 32 м осемъгълна кула на фара и неговата бяла светлина ориентира и предпазва морските съдове от сблъсък с близо едномилния подводен риф срещу днешния къмпинг "Добруджа" и плитчините между нос Шабла и с. Тюленово. Бялата светлина просветва три пъти на всеки 25 сек. и е видима на разстояние от 17 морски мили.

Още от древността основен мореплавателен път в Черно море минава от устието на р. Дунав до Босфора, а нос Шабла е някъде по средата. Освен това носът е най-изпъкналата част от брега по този път, а близо до него има подводен риф, скали и плитчини. В този район и до днес сравнително често стават корабокрушения с малки плавателни съдове.

Историците предполагат, че навигационно съоръжение на този бряг е функционирало още през Римската епоха. Според описание на крайбрежието, направено от австрийския офицер Венцел фон Броняр през 1786 г., Шабленският фар е построен между 1756 г. (когато според Пейсонел тук още няма фар) и 1786 г. (когато според фон Броняр фарът вече се е издигал на днешното си място). Кулата, която по време на Кримската война многократно е събаряна и градена наново, е възстановена по проект на френски инженер през 1856 г., когато светва и фарът.

150-годишнината от откриването на Шабленския фар е отбелязана през август 2006 г. със специален ритуал на Военноморските сили, откриване и освещаване на обновения фар.

Facebook logo
Бъдете с нас и във