Банкеръ Weekly

Съдби

ОТ САМАРАНЧ С ЛЮБОВ

ЯВНИТЕ И ТАЙНИ КОЗОВЕ НА ЛОНДОН В БОРБАТА ЗА ОЛИМПИАДАТАЗа една нация, отдавна привикнала към спортните поражения, това бе не толкова триумф, колкото абсолютен шок, писа Джейн Аштън в Обзървър, след като Лондон бе избран за домакин на Летните олимпийски игри през 2012 година. Дори мнозинството, събрано на площад Трафалгар, бе убедено, че след отварянето на плика президентът на МОК Жак Рох ще прочете Париж - дотолкова убедителен бе авансът на френската столица във всички предварителни прогнози. Фактът, че Лондон успя да поднесе подобна изненада, далеч не се обяснява само с личния чар на Тони Блеър и организаторските способности на Себастиян Коу. Историята около британския триумф е всъщност история за политически игри, международен шпионаж и изплатени хонорари на стойност няколко милиона лири. Своя роля в тази пиеса имат и бившият президент на МОК Хуан Антонио Самаранч, и дори злополучният филм, с който Би Би Си хвана в капан Иван Славков. Впрочем каквото и да са инвестирали британците за успеха си, то ще им се изплати многократно. Първият икономически ефект от спечеленото домакинство се почувства още в четвъртък следобед, когато вестите от Сингапур доведоха до сериозен скок на акциите на Лондонската борса. Отчетливо поскъпнаха ценните книжа на компаниите, които се очаква да поемат строителните работи около олимпиадата, както и на кредитните институции, които ще ги финансират. Акциите на компанията Морган Синдол, специализирана в изграждането на тунели, поскъпнаха със 7 на сто само за четири часаОчакванията са игрите да създадат минимум 50 000 трайни работни места в сферата на строителството. Цялостният ефект от олимпиадата няма да е значителен при огромните мащаби на британската икономика, коментират експертите от FC Asset Management, но за някои отделни сектори тласъкът ще е осезаем. А агенциите за недвижими имоти, предлагащи терени в Източен Лондон, вече въведоха извънредни дежурства, за да се справят с внезапно събудилия се интерес на клиентите. Естествено амбициите на лондонския кмет Кен Ливингстън далеч надхвърлят грижата за благополучието на строителните фирми. Той се надява, че градът му може поне да повтори постижението на Барселона, несъмнено най-добрия олимпийски домакин до момента. През 1992 г. испанците не само организираха прекрасни игри, но и успяха да ги използват оптимално като част от дългосрочния проект за съживяване на икономиката си. Трима кметове на Барселона от различни политически сили работиха еднакво усърдно в продължение на 20 години и превърнаха града си от индустриален център, подчинен на мрачното си пристанище, в най-привлекателното място за живот в Европа. Според Ливингстън Лондон, който е по-богат от Барселона и във финансово, и в културно отношение, може да извлече дори още по-голяма полза от игрите. Но преди това предстои огромна работа. Огорчените френски представители в Сингапур далеч не преувеличаваха, като се оплакаха, че срещу тяхната почти завършена организация Лондон противопоставя предимно обещанияПредстои да се изграждат не само повечето спортни обекти, но и колосална инфраструктура - изобщо задачи, пред които изпитанията на Атина 2004 изглеждат детска игра. Да не говорим за осигуряването на безопасността, което е особено актуален въпрос след трагедията в лондонското метро в четвъртък и която очевидно ще изисква несравнимо повече средства от заложените в бюджета 200 млн. лири. Но въпросът, който най-силно вълнува всички тези дни, е как Лондон изобщо успя да получи тези игри, които уж бяха в кърпа вързани на парижани. Естествено отговорите на това са много. Според британската преса главната заслуга се поделя между двама души - шефа на комитета по кандидатурата Себастиян Коу и премиера Тони Блеър. Последният направи отлично впечатление на членовете на МОК, като пристигна два дни по-рано в Сингапур и се срещна лично с над 70 от тях - в пълен контраст с френския държавен глава Жак Ширак, който дойде в последния момент и се ограничи само с официалната програма (и светкавично загуби гласовете на двамата финландци в МОК със злополучната забележка за британската и финландската кухня). Колкото до Коу, истина е, че когато той пое комитета от Барбара Касани, кандидатурата на Лондон бе пред колапс - с негативен предварителен доклад от оценяващата комисия на МОК, с ниска правителствена и обществена подкрепа и с междуличностни конфликти в самия комитет. Първата работа на новия председател бе да разкара PR-консултанта Брънсуик и да наеме Майк Лий, който за броени седмици създаде завидна организация. Лий старателно подбра сериозен екип от информаторикоито трябваше да събират всевъзможни сведения за членовете на МОК. Отделно Лондон нае петима консултанти, които да дават съвети какъв подход да се приложи към всеки отделен член на олимпийския комитет. По същество тези консултанти твърде малко се различават от Горан Такач, Габор Комяти и останалите агенти, заснети да предлагат гласове във филма на Панорама. Имената им не бяха оповестени публично, но един от тях със сигурност е бил Джон Боултър, бившият директор на маркетинга в Рийбок и отличен познавач на спортните нрави в Африка. На разноски на лондонския комитет Боултър посети футболния турнир за Купата на Африка в Тунис - екскурзия, която донякъде обяснява защо Париж загуби дори и гласовете на някои от бившите си колонии от Черния континент. Според Майк Лий в цялата схема няма нищо необичайно. Всяка кандидатура си е наела подобен екип от консултанти и информатори - увери той. - След фиаското с Манчестър и Бирмингам нямахме право да посрамим Британия с още една непрофесионално проведена кампания. Не се знае дали има връзка между шпионажа на Лий и Да купиш игрите, но и той самият призна, че филмът на Би Би Си всъщност е имал положително отражение върху кандидатурата, защото е убедил членовете на МОК, че Лондон играе честно. Според злите езици обаче скандалът Славков е изиграл малко по-друга роля- на идеално прикритие за истинските лобисти на Лондон, за които има данни, че са търсили лични срещи с поне двайсетина членове на МОК миналото лято. Но несъмнено най-силният коз на англичаните - козът, който обърна изборите, бе подкрепата на Хуан Антонио Самаранч. Макар и вече само почетен президент, маркизът си остава ключовата фигура в олимпийското движение и сесията в Сингапур го доказа недвусмислено. Самият Себастиян Коу е близък приятел на Самаранч още от 1980-а, когато се противопостави на позицията на Маргарет Тачър за бойкот на игрите в Москва. Няколко дни преди тези игри Самаранч, дотогава испански посланик в Москва, бе избран за президент на МОК. Дали това е била единствената причина испанецът да подкрепи Лондон, не може да се каже, но тази подкрепа бе факт. Според запознати основната цел на Самаранч на вота в четвъртък е била неговите приятели (и може би бизнеспартньори) от Москва да не отпаднат първи. Тук маркизът се провали, макар руската столица да събра изненадващо много гласове - петнайсет. После те автоматично бяха прехвърлени на Мадрид, а след това - на Лондон. И като се има предвид, че като потвърждение на специалните отношения и Ню Йорк прехвърли подкрепата си за британците, става ясно как аутсайдерът Лондон в крайна сметка събра четири гласа повече от фаворита Париж.

Facebook logo
Бъдете с нас и във