Банкеръ Weekly

Съдби

ОТ НАРКОМАН ДО ГЛАВЕН ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ДИРЕКТОР

Джо Робъртс демонстрирал таланта си на търговец за първи път, когато бил само на седем години. Той се хванал да продава спортни стоки в родния си град в канадската провинция Онтарио заедно с по-малката си сестра. Бил сигурен, че майка му няма да му разреши да застане зад щанда на някоя оживена търговска улица, затова започнал да обикаля квартала с велосипеда си и да събира клиенти. Трийсет години по-късно Робъртс вече е президент на компанията Майндуеър дизайн къмюникейшънс (Mindware Design Communications), която всяка година печели по 1 млн. щ. долара от предлагането на консултантски услуги в областта на уеб-дизайна. Първата си шестцифрена заплата Робъртс получил на 34 години. Колкото и невероятно да звучи обаче, между обещаващия старт в детските години и днешните успехи на канадеца от шотландско-ирландски произход лежи един дълъг и опасен път, в който има мизерия, наркотици и дребни престъпления. Живял е месеци наред под един виадукт, след като изхарчил и последния долар от социалните помощи за дрога вместо за наем на квартира. В онази част на Ванкувър, в която живеех тогава, такива неща се случваха постоянно. Там никой не би се загледал в теб само защото си мръсен или спиш на открито - спомня си Робъртс. - Хората като че ли се бяха примирили с разорението и безнадеждността.Днес Робъртс иска да заличи това чувство на отчаяние от душите на хората, които по някаква причина се страхуват да мечтаят за по-добро бъдеще. Той разговаря с хиляди колежани за проблемите, до които води употребата на наркотици, а чрез сайта си в ИНТЕРНЕТ се изявява като лектор срещу дрогата. Искам да вдъхна желание за промяна - обяснява канадецът. - Има толкова много хора с потенциал, които се оставят на течението и живеят без никаква надежда и амбиция. Казвам им, че това не трябва да е така.Решението да разкаже за собственото си тъмно минало пред огромна аудитория не било никак лесно. Много се страхувах да споделя историята си, бях скован от притеснение, че заради миналото ми хората ще се откажат да работят с моята компания, признава Робъртс. В действителност обаче повечето хора проявили съчувствие. Онези, които изглеждали най-консервативно настроени, отивали при него и обяснявали, че не могат да си представят какво е преживял. Или пък му разказвали собствените си истории.Перипетиите, които преодолял Джо Робъртс, за да се превърне от скитник и наркоман в главен изпълнителен директор на печеливша компания, са впечатляващи. Той започнал да използва наркотици още на девет години - една година след като баща му починал, а майка му заживяла с постоянно ругаещ децата й алкохолик. Търсех начин да се почувствам сигурен и дрогата ми помогна за това, разказва той. На 16 години напуснал дома си и заживял сам. Опитал се да завърши училище, но 18 месеца по-късно зарязал уроците и се хванал на работа за мизерна заплата. Сменил няколко места, докато накрая дрогата го направила нетрудоспособен.През 1986 г. заминал за Ванкувър с надеждата, че географската промяна и откъсването от тогавашните приятели ще излекуват проблема му. Вместо това обаче Джо се сближил с твърдите наркотици и разширил репертоара си с кокаин и хероин. За да може да плаща по 350 долара на ден за скъпия си навик, Джо се забъркал в няколко дребни престъпления и прекарал известно време в затвора. Само три месеца след пристигането му във Ванкувър всякаква надежда за спасение изчезнала. Когато през 1989 г. майка му му отишла на гости, останала ужасена от това, което видяла. Решила да действа с хитрост и вместо да го атакува с молби да започне лечение, просто го поканила за няколко дни в Онтарио. Връщайки се у дома, Джо направил няколко опита да се освободи от пристрастеността си към наркотиците, но всеки път неизбежно се връщал към тях. Щом преминеш на хероин, ставаш марионетка, споделя той.През пролетта на 1991 г. нещата излезли извън контрол. Афектиран от дрогата, един ден Робъртс размахал пистолет пред майка си и заплашил да се самоубие. Пристигнал полицай, който за голяма изненада на Джо се отнесъл с него не като с престъпник, а като с болен. Скоро след това той се съгласил да започне дълга процедура за лечение от порока. Опитал няколко програми, но нещата се променили едва когато постъпил в център за дезинтоксикация в Белвил, Онтарио. Програмата трябвало да продължи шест седмици, но Робъртс останал половин година, докато се убеди, че наистина е тръгнал в правилната посока. След това решил да се върне в училище. Явил се на приравнителен тест, който му позволил да се запише направо в колеж. Така започнал да учи маркетинг и продажби. Оказало се, че Джо притежава природен талант за търговец. Завършил колежа с две дипломи и снимка на таблото на отличниците. Започнал да разнася печатни реклами и да продава абонаменти за списания. Но истинският ентусиазъм настъпил с прозрението, че тази работа би могла да му носи доста добри пари. Продажбите дали възможност на Джо да започне свой собствен бизнес и да начертае сам съдбата си. Исках аз да вземам решенията, спомня си той.Със своите 46 000 жители Белвил скоро се оказал прекалено малък за Робъртс и за неговите амбиции. Така през 1996 г., пет години след като обърнал гръб на наркотиците, Джо яхнал мотора си и се завърнал във Ванкувър, където започнал да продава копирни машини за Минолта Канада (Minolta Canada). Когато наемеш някой, който е спокоен, уверен и гладен и който наистина иска тази работа, значи си намерил победител, твърди мениджърът, който тогава го наел като служител в Минолта.Една година по-късно амбицираният Джо се преместил в малка компания за аудио-визуална техника, където се запознал с Пейси Унуала. Двамата решили да започнат общ бизнес, в който Робъртс да се занимава с продажбите и с маркетинга, а съдружникът му - с техническите и творческите въпроси. От създаването си през януари 1999 г. до днес Майндуеър увеличила продажбите си с 800 процента. За нея обикновено работят не повече от петнайсет души - някои постоянно, а други - на повикване, в зависимост от възложените проекти. Джо Робъртс осъзнал колко дълъг път е извървял едва преди няколко месеца, когато случайно попаднал на стар списък с целите, които през 1991 г. искал да постигне. С вълнение разбрал, че от изброените 56 мечти 48 вече са се сбъднали. Естествено някои от тях били свързани с неща, които човек невинаги може да контролира - като например създаването на семейство. От три години Джо Робъртс живее със съпругата си Дженифър и с нейната десетгодишна дъщеря, а скоро ще има и свое собствено дете. Животът невинаги ти дава това, което искаш - гласи един от уроците, които Джо научил през годините. - Дава ти това, което се стремиш да получиш. Думи на истински предприемач и човек, който знае как да оцелява.

Facebook logo
Бъдете с нас и във