Банкеръ Weekly

Съдби

ОТ ЛОНДОН НИ КАЗВАТ КОЙ Е ФИЛИП КУТЕВ

Най-хубавият концерт за 100-годишнината на Филип Кутев (1903-1982) бе изнесен в Лондон на 29 май! Най-добрата, точна и аналитична публикация за 100-годишнината на Филип Кутев публикува в авторитетния вестник Индипендънт Джо Бойд.Всичко това се случи в рамките на фестивала Ексблокът се събира отново, организиран и проведен от големия лондонски културен център Барбикан в края на май. Събитието остана незабелязано от българските медии. А то бе важно, защото представи - според определението на организаторите - една революционна смес от етническа и урбанизирана музика от бившия източен блок. С нарастваща програмна интрига двата най-големи състава, представили се пред публиката в Барбикан, са били ансамбъл Филип Кутев (с гост-солист кавалджията Теодоси Спасов) и оркестърът за сватби и погребения на Горан Брегович също с българско певческо участие. И за да изчерпим информацията докрай, ще се наложи да споменем и другото българско присъствие: на квинтета на Анатоли Вапиров (с гост тромпетистът Томаш Станко, провъзгласен за Джазмен на Европа, 2002), циганския квартет на Джони Илиев от София и фолклорния квартет на Теодоси Спасов.Но за нас, българите, най-интересен е анализът на Джо Бойд, публикуван със съкращения и в специалния каталог на Барбикан под заглавието Мистерията на съветските гласове. Макар и парадоксално на пръв поглед, това заглавие не е самоцелно, нито пък преследва някаква сензационност. То е точно, защото отбелязва началото на гигантските фолклорни ансамбли, поставено през 30-те години от Игор Моисеев в Съветския съюз. Моделът е зададен и използван в целия Съветски блок, в това число и от Червенкова България. През 1951 г. Филип Кутев е натоварен да събере фолклорен състав от певци, свирци и танцьори а ла Моисеев. И той го прави, обикаляйки села и паланки, за да създаде основното ядро от певци и музиканти. Джо Бойд много коректно отбелязва отклоненията на Филип Кутев от съветския модел - Кутев, за разлика от Моисеев, издирва своите артисти не от кръга на академично подготвените музиканти и балерини, а от тяхната естествена селска среда. Джо Бойд е впечатлен най-много от факта, че българинът съхранява индивидуалността на артистите си, което е в пълен разрез с партийната поръка на Игор Моисеев - унифициране и уравнивиловка на музикално-танцовия фолклор.Филип Кутев, който вече се е проявил като талантлив композитор, си е давал добра сметка за особеностите на нашето музикално наследство. За да не обременяваме читателя с терминологични подробности, ще отбележим само, че българската народна музика тогава, преди повече от половин век, бе несъвместима със западноевропейската писмовна музикална култура. Неговата заслуга е точно в това - той я приспособява към тези хармонични схеми и по този начин я прави достъпна за западния слушател и специалист. Джо Бойд, разбира се, не пропуска да отбележи факта, че Кутев вече е имал теоретичните и практически разработки на унгарците Бела Барток и Золтан Кодай, които вече са решили този проблем, в това число и с български фолклорен материал. По същия начин Филип Кутев на свой ред отваря вратата към богатствата на фолклорното ни наследство за голям брой млади композитори, сред които и най-близките му сътрудници Красимир Кюркчийски и Стефан Драгостинов.Джо Бойд ни припомня позабравеното събитие - гостуването на ансамбъл Кутев в Париж и записите за фирмата Шант дю монд към края на 50-те години. Той не пропуска и онази подробност, че в първата програма на Марсел Селие Мистерията на българските гласове са включени записи от ансамбъла. Както и това, че многобройните му следовници (излишно много за България, но днес вече редуцирани до разумно количество) извоюват първото голямо признание за едно световно направление, познато днес като уърлд мюзик. Ето кое е най-важното!Джо Бойд завършва публикацията си с думите: България е щастлива, че притежава гения Филип Кутев... Което пък ни връща към уникалната за световната практика стачка на площад Александър Батенберг преди десетина години - изоставеният от държавата ансамбъл Кутев, воден от Стефан Драгостинов, протестира с песни и танци срещу късогледството и късопаметството на политиците ни. И понеже бе сензация, медиите присъстваха в пълен комплект. Десетилетие по-късно ги няма никакви. Поредното доказателство за застрашителното влияние на долинното мислене, което спира поглед, въображение и дръзновение в отстрещния по-висок скат.

Facebook logo
Бъдете с нас и във