Банкеръ Weekly

Съдби

ОТ ЧЕРНАТА СМЪРТ ДО ЧАЯ НА ЕДИН РАЗСЕЯН ПРОФЕСОР

За повечето хора икономиката и всичко свързано с нея е ако не пълна скука, то поне пълна абракадабра. Е, поне от дистанцията на времето, тази констатация е просто невярна.Как вирусът Yersinia pestis изяде феодалната рентаСмята се, че през средните векове феодалите си позволявали всякакви своеволия над своите крепостни. Но това не е съвсем точно. Вярно е, че селянинът дължал на господаря си различни данъци и повинности. Но задълженията били двустранни. Феодалът пък трябвало да защитава поданиците си при войни и разбойнически нападения, да ги подпомага с инвентар, семена за посев и разплодни животни, да отваря житниците си при глад и т.н. Тази взаимна обвързаност била регламентирана до най-невероятни подробности в безчет писани и неписани правила. И когато едната от страните не спазела някое от тях, другата била в пълното си право да постъпи по същия начин. Паричната рента например си останала една и съща векове наред, независимо от всички опити на феодалите да върнат натуралните плащания или да ги актуализират според инфлацията. В резултат таксата за освобождаване от крепостничество ставала все по-евтина за селяните.През 1347-1353 г. Европа била връхлетяна от голяма чумна епидемия, наречена черната смърт. Тя покосила около една трета от населението на континента. Поради дефицита на работна ръка надниците се повишили неколкократно, реколтите спаднали катастрофално, земеделските продукти поскъпнали, а парите значително се обезценили. Така чумният вирус Yersinia pestis, пренасян от бълхите по плъховете, изял доходите на феодалната класа, повечето селяни придобили своята свобода, а центърът на тежестта на стопанския живот се преместил в градовете.Ханзата - предвестникът на глобализмаПрез 1161 г. в град Висби в Готландия e създадена първата балтийска ханза (търговско сдружение). Век по-късно мрежата от съюзени свободни градове обхванала цялата територия от Атлантическия океан до Финския залив в Балтийско море.Ханзейският съюз достига своя апогей през XIV век. Той обединява множество по-малки съюзи, чиито представители се събират периодично, за да определят общата си търговска политика. В най добрите си дни Ханзата обединява около двеста града. Тя няма нито официален устав, нито централна управа. С времето обаче се установяват традиции и обичаи, а след 1373 г. за седалище на апелативния й съд най-често е избиран германският Любек.Първоначално съюзът се занимава само с чисто търговска и финансова дейност, но необходимостта да защитава интересите си предполага и по-активна политика. Едно от първите средства на Ханзата е търговският бойкот, после тя създава военен флот за борба с пиратите, а накрая води войни с цели държави. Съюзът обявява две войни на могъщата тогава Дания и успява да я разгроми, привличайки като съюзници Норвегия и Швеция. Стига се дори дотам, че никой датски крал не може да бъде коронясан, ако не е одобрен от съюза на свободните градове, потвърждавайки преди това техните привилегии.Постепенният упадък на Ханзата настъпва и по икономически, и по политически причини. През XV в. пасажите херинга неизвестно защо се прехвърлят от Балтийско в Северно море. Същевременно търговският център на Европа се измества към Нидерландия. Борбата с все по-могъщите съперници - Англия, Швеция, Прусия, Русия - става все по-непосилна. Кантората в Новгород е унищожена през 1494 г., а в Лондон - през 1598 година. Завесата се спуска окончателно през 1669 г., когато е последното общо събрание на Ханзата.Наследството на този велик търговски съюз обаче е живо и до днес - в лицето на десетките богати, красиви и елегантни градове, създали една международна цивилизация с общи ценности, традиции, духовна и материална култура. Названието на съвременните германски аеролинии - Луфтханза, е също една от нишките, които свързват настоящето с миналото.Ако Иван Грозни не бе унищожил Новгородската републикаДревният Новгород е заобиколен с гъсти гори и едва ли не всичко в него е от дърво - сградите, църквите, водопроводите и дори писмата на местните жители, които се пишат на брезови кори. Когато през 1951-1962 г. в града са извършени големи археологически разкопки, историците откриват, че пластовете от чамови дъски, с които е покрита някогашната главна улица, са... 28 на брой. Най-новият пласт е положен през 1462 г., а най-старият - през 953-а. Това означава, че в продължение на пет века пътната настилка е подновявана средно на 18 години. Многобройните монетни находки с пари от цялото пространство между Западна Европа и Централна Азия свидетелстват за процъфтяващия стопански живот на Новгород през столетията.Когато човек си мисли за блестящото минало на древния Новгород, унищожен от опричниците на цар Иван Грозни, той неволно си задава въпроса как ли щеше да изглежда нашият свят, ако вместо по пътя на московската експанзия, Русия бе поела по търговските пътища на тази предприемчива република?Правете любов, не войнаПървоначалното богатство на прочутата австрийска династия на Хабсбургите е натрупано от един обеднял рицар, упражняващ занаята на крайпътен разбойник. След това идват териториалните завоевания. Но истинското могъщество на императорската фамилия е постигнато по пътя на... браковете. Голямата специалност на Хабсбургите е да се женят за принцеси от владетелски династии, които скоро остават без мъжки представители. Така само за около век Виена поставя под скиптъра си Бургундия, Лотарингия, Люксембург, Холандия, Брабант, Фландрия, Испания, Португалия, Чехия, Унгария, Словакия, Хърватско, половин Италия. Какво чудно тогава, че девизът на Хабсбургите е: Остави войните на силните, а ти, щастлива Австрийо, се жени!Какво означава това, се вижда от примера с испанския клон на този владетелски дом. Неговите конкистадори действително откриват Елдорадо и от Америка към метрополията потичат реки от злато, сребро и скъпоценни камъни. Но истинското Елдорадо на Испания все пак е на Стария континент и неговото име е Нидерландия. Само в двете неголеми провинции Фландрия и Брабант има около 200 града с процъфтяващи занаяти, промишленост и търговия, под чийто контрол се намира половината от европейския стокообмен. Данъчните постъпления, които получават испанските Хабсбурги от тези селища, надхвърля седемкратно приходите от благородни метали, пристигащи от другата страна на Атлантика!Разсеян професор разконспирира тайните на пазараШотландецът Адам Смит (1723-1790) е букварен пример за разсеян академичен кадър. Веднъж например той излял гореща вода върху трохи от хляб и така и не разбрал защо чаят му е толкова отвратителен. Гражданите на Единбург го смятали за отнесен чешит, който се влачел по улиците с походката на червей, погълнат от разгорещени спорове със самия себе си. Тъй като никоя жена не го пожелала, Смит никога не си намерил партньорка в живота. Истинските умове обаче го ценели високо. Той дружал със своя бележит сънародник Дейвид Хюм, поддържал близки контакти с английския писател Самюел Джонсън, френския философ Франсоа Волтер, американския държавник, учен и мислител Бенджамин Франклин. Когато на стари години Смит бил поканен на среща с английския кабинет, всички министри станали прави, а премиерът Уилям Пит обяснил жеста им с думите: Ние всички сме ваши ученици.Смит започва академичната си кариера на 28 г., когато поема катедрата по философия на морала в университета в Глазгоу. Той нагазва в икономическото поприще, заинтригуван от въпроса какви са последиците от човешката алчност и може ли тя да бъде използвана за благото на обществото. В своята книга Богатството на народите Смит подлага на унищожителна критика протекционизма и меркантилизма, които господстват в Европа вече две столетия. В този си труд той очертава процесите на производството и конкуренцията, на търсенето и предлагането, на организацията на труда и механизма на цените. Основният му извод е, че ако не е подложен на намеси отвън, пазарът има свойството да се саморегулира, осигурявайки по този начин социална хармония. Оттук и крилатата мисъл на Смит: Оставете пазара на мира!От шотландския професор насам икономистите непрестанно се занимават с повдигнатите от него въпроси. Точно така постъпват Рикардо, Малтус и Марк, Хобсън, Бастиата и Маршъл, Воблен, Шумпетер и Кейнс. При това икономистите, изглежда, имат прекалено големи амбиции. Те постоянно се мъчат да се наместят във вакуума, възникнал заради залеза на религията и нравствените скрижали в т. нар. бели държави. По този начин икономическите светила сякаш започват да виждат самите себе си като някакви божества, които вместо да служат със своите знания на пазара и на обществото, се опитват да им диктуват своите цели, мотиви и ценности. Ако можеше да види всичко това, моралистът Адам Смит с положителност би се ужасил.

Facebook logo
Бъдете с нас и във