Банкеръ Weekly

Съдби

ОСОБЕНОСТИ НА НАЦИОНАЛНИТЕ РАЗВЛЕЧЕНИЯ

Едната индустрия е конкурентна, глобализирана и финансово независима. Другата е монополна, затворена и зависи изцяло от данъкоплатеца. Можете ли да отгатнете коя е американска и коя се е зародила във Великобритания? Колкото и да е необичайно, по-енергичният и добре развит от двата бизнеса е тъкмо британският. Футболът (или сокърът, както го наричат в САЩ) днес е една от най-процъфтяващите индустрии на планетата, за разлика от бейзбола. Според икономистите Стефан Шимански и Андрю Зимбалист, автори на книгата Националното развлечение, обяснението е съвсем простичко - футболните отбори са организирани в йерархичната система на националните шампионати, в които изкачването нагоре и съответно пропадането надолу са пряко свързани с постигнатите резултати. Всеки, който успее да събере петнайсетина играчи, може да си пробва късмета. Ако побеждава, тимът му ще се изкачи до върха на националните първенства и ще играе в международните турнири. Ако губи, отборът бързо ще тръгне в обратната посока, губейки привържениците и доходите си. Точно обратното е положението с бейзболните тимове. Най-обичаният спорт на открито в Америка се практикува от един затворен картел от 30 отбора, който по странен начин успява да заобиколи иначе строгото антитръстово законодателство в Щатите. Нито един клуб не е заплашен с отпадане в долна дивизия (освен като административно наказание, което се случва изключително рядко). Докато във футбола печеленето на мачове води и до печелене на пари, то в бейзбола получаваш повече, ако губиш - системата е нагласена така, че водещите отбори плащат на най-изоставащите. Нещо повече - най-често строителството на нови стадиони за тези отбори се финансира не от собствениците им, а от данъкоплатците. Тъй като броят на отборите изкуствено се поддържа нисък и нови играчи се допускат трудно, всяка градска управа е принудена да угажда всячески на собственика на тима. Иначе току-виж той се разсърдил и се преместил в друг град. В Америка, както казахме, има 30 елитни бейзболни отбора и поне 120 града, които биха искали да ги приютят. Любопитното е, че футболът и бейзболът се зараждат по едно и също време - в края на ХIХ век. Защо тогава развитието им е толкова различно? Вероятно една от причините е британското предубеждение срещу смесването на спорта и бизнеса. Докато собствениците на бейзболни тимове от самото начало се стремят към печалби и власт, то шефовете във футбола неочаквано дълго се придържат към принципите на аматьорския спорт. На първо време най-печеливши от това са самите бейзболисти. В Америка много рано осъзнават, че намесата на радиото и после на телевизията ще увеличи приходите, вместо да ги намали. В Англия този спор се води половин век по-късно, през 80-те години. Дотогава и приходите, и заплатите остават несравнимо по-ниски от бейзболните. Когато през 30-те казали на бейзболната звезда Бейб Рут колко припечелва Дикси Дийн, един от водещите футболисти на онази епоха, Рут се изсмял и отвърнал: Дали пък да не взема да си купя два-три футболни отбора?.Всъщност истината е, че дори и днес от футбол не се печелят пари. Изключенията се броят на пръсти. Вярно, че телевизионната инвазия увеличи в пъти приходите на клубовете, но пък усилието да побеждават или поне да не изпадат надолу в йерархията им коства все по-големи разходи за трансфери и заплати. В повечето случаи тези разходи надхвърлят приходите. Единствената причина клубовете да не фалират е подкрепата на местните власти и желанието на повечето богати мъже да повишат личния си престиж чрез футбола. Според Шимански и Зимбалист единственият начин европейският футбол да се превърне в истински доходен бизнес е да се създаде континентална футболна лига с шест дивизии и с далеч по-малко изпадащи и изкачващи се отбори. Подобна мярка със сигурност би възстановила баланса между постъпления и разноски. Но, от друга страна, предупреждават двамата икономисти, тя ще превърне футбола в същата монополна, затворена и закостеняла система, каквато е бейзболът.

Facebook logo
Бъдете с нас и във