Банкеръ Weekly

Съдби

ОСОБЕНИТЕ СПОНСОРИ НА БЪЛГАРСКИЯ ФУТБОЛ

Всяка есен турнирите на УЕФА вдъхват нов живот на един досаден стар спор: безнадеждно ли е наистина изоставането на българския футбол от европейския? Що се отнася до самата игра, въпросът наистина е спорен; но ако стане дума за икономическата страна на най-популярния спорт, всякакви съмнения отпадат. Всъщност футболният бизнес в България в никакъв случай не е изостанал от този в Европа - двете просто са съвършено различни неща.Естествено различията са напълно разбираеми - когато в западния футбол се наливаха основите на сегашното икономическо могъщество, у нас клубовете бяха ведомствени, заплатите на играчите се плащаха от държавата, а трансферите ставаха с разрешение от партийния секретар. Петнайсетте години преход очевидно не са достатъчни, за да стопят тази дистанция. Достатъчно е да разгледаме само един от източниците на приходи - клубните спонсори - за да се убедим колко встрани е България от модерните процеси. На Запада в около 90 на сто от случаите генералните спонсори на клубовете са всъщност чисти рекламодатели, предпочели тази форма на влияние върху съзнанието на хората пред по-агресивния подход на директната реклама. Според едно проучване на британската агенция Маркеттрендс над 70 на сто от хората се отнасят с одобрение към реклама чрез спонсорство, докато едва 34 на сто подкрепят и директната реклама. Излиза, че за мобилния оператор Водафоун например е далеч по-изгодно да плаща 13 млн. евро годишно, за да постави логото си на екипите на Манчестър Юнайтед, отколкото да вложи тези средства в традиционни реклами, на които двама от трима души реагират с раздразнение. Разбира се, тези 13 млн. са сравнително малка част от всички приходи на машината за пари Юнайтед - едва 12-13 процента. Но дори и за червените дяволи 13 милиона не са малко пари. У нас подобни цифри са немислими, разбира се, но по-важното различие е в процентите. В България почти няма спонсор, който да осигурява 10 или 20 на сто от клубния бюджет. В някои случаи става дума за съвсем скромни суми, равняващи се на един или половин процент; в други (такива са повечето) процентът се доближава до сто Просто защото т. нар. спонсор е всъщност клубният собственик. В момента в А група има само три или четири клуба, чийто генерален спонсор не е пряко свързан с управлението им. Сравнително пресният пример е с шампиона ЦСКА, който на 9 септември след близо десетгодишно чакане най-сетне отново си намери генерален спонсор. На фланелките на армейците вече стои логото на третия български GSM-оператор Вивател. Има само една видима връзка между Вивател и собственика на клуба Васил Божков, и то сравнително далечна - американският фонд Адвент интернешънъл, който притежава мобилния оператор чрез дъщерната си компания Вива Венчърс, е и основният акционер в агенцията Спортфайв, на която Божков продаде телевизионните права за мачовете на отбора. Иначе покрай подписания договор най-любопитно бе явното нежелание на двете страни да оповестят финансовите параметри на партньорството си. Изпълнителният директор на Вивател Ричард Шиърър повтори само, че става дума за многомилионен и многогодишен договор. По непотвърдена информация обаче многомилионният вариант на договора може да влезе в сила само при влизане на ЦСКА в групите на Шампионската лига и силно представяне в тях. Без този труднодостижим бонус армейците ще получават значително по-скромна сума - както се говори, по-малко от половин милион лева на сезон. Малко по-щедър е водещият мобилен оператор у нас М-Тел към вицешампиона Левски. Това сътрудничество започна по времето, когато мажоритарен собственик и на двете дружества бе Михаил Чорни - тогава логото М-Тел на фланелките носеше на Левски рекордните за българските стандарти 6 млн. лева на година. Дори и след многократните промени на собствеността над мобилния оператор той си остава верен на сините (впрочем сегашният собственик на клуба Тодор Батков продължава да е член на Надзорния съвет на М-Тел). В договора за 2004-а обаче сумата бе намалена на 3 млн. лв., а през тази година тя е още по-малка - някъде около милион, както се говори. Самият Батков не навлиза в детайли, но признава, че е имало сериозна ножица при последното предоговаряне. Впрочем то съвпадна по време с европейското фиаско на отбора срещу Беверен и е донякъде обяснимо. Броени дни след убийството на своя президент Георги Илиев с нов спонсор се сдоби и пловдивският Локомотив. Вместо ВАИ Холдинг сега на фланелките на тима се рекламира производителят на спортна екипировка Ранърс. Компанията на бизнесмена Младен Иванов очевидно планира сериозно присъствие в шампионата, защото по същото време сключи спонсорски договор и с Професионалната футболна лига. Съвсем отскоро нов рекламодател има и Марек. През миналия сезон дупнишкият отбор получи 200 000 лв. от Актавис, но тази есен и фармацевтичният гигант, и досегашният клубен президент Стефан Милушев се оттеглиха (не е ясно кое от двете събития е предизвикало другото) и клубът се озова в доста сложно положение. Едва в средата на септемри се намери нов спонсор в лицето на Интерлоджик Лизинг. Дружеството, което се представя като български клон на гръцкото Interlogic Ltd, нашумя миналия декември, когато само за ден акциите на клона му Интерлоджик Имоти поскъпнаха с около 1330 процента на БФБ-София. Възникнаха дори съмнения, че всички акции са били изкупени от гръцки компании, за да увеличат изкуствено активите си при кандидатстване за субсидии от програмите на ЕС. Управляващият дружеството Йоргос Стерянопулос обаче увери, че купувачи на книжата са както гръци, така и българи. Впрочем любопитно е, че според справката в Дакси гръцкото Интерлоджик притежава едва 1.699 на сто от капитала на българското. Основният пакет акции се държат от група физически лица (70.7%) и от фирмата ГТ на гръцките граждани Стаматиос Малудис и Йоана Николау (19.6%).Другият отбор, който може да се похвали с външен спонсор, е Беласица. След като дълги години носеха логото на Рондиа, мебелната фирма на клубния президент Костадин Хаджииванов, от този сезон футболистите на петричкия тим рекламират Пиринско пиво. Благоевградската пивоварна вече е собственост на датския гигант Карлсберг. Нови фланелки скоро ще трябва да се поръчват и в Пирин 1922, след като президентът Пламен Мирчев се договори да продаде част от акциите на австрийския си търговски партньор Европласт (Еuroplast Kunststoffbehalterindustrie). В замяна виенското дружество ще поеме част от издръжката на отбора, която досега падаше основно върху фирмата на Мирчев Мипапласт. Промяна, но далеч не толкова приятна, може скоро да споходи и смолянския Родопа. Не е тайна, че възходът на скромния тим се дължеше изцяло на субсидиите на Тодор Батков; неслучайно на екипите на тима стоеше логото на Виаджо Ер, в която адвокатът бе съдружник. Тези дни обаче в Държавен вестник излезе съобщението за излизането на Батков от чартърната авиокомпания, която вече е притежание на Христо Димитров чрез неговата Италкомерс 75. Не е ясно дали новият собственик ще пожелае да продължи договора с Родопа, а като се има предвид, че и някои други важни спонсори се оттеглиха от клуба, бъдещето на футбола в Смолян изглежда доста мрачно. След краткотрайното приятно сътрудничество със Софийски имоти без спонсор остана и Славия (макар че според Дакси общинската фирма си остава главен акционер в клуба с 34 на сто от капитала). Миналата есен се водеха преговори с навлизащата у нас турска петролна компания Опет, бяха назовани дори конкретни суми (120 хил. евро годишно), но в крайна сметка до договор не се стигна. Без спонсор са още пловдивският Ботев (това е едно от големите обвинения срещу президента Димитър Христолов) и Вихрен, който се издържа почти изцяло от Константин Динев, собственика на столичния рестонт Кошарите и на казино Елит. За разлика от Славия обаче, столичният Локомотив се радва на верен партньор. Вече няколко сезона на екипите на железничарите стои логото на италианската фармацевтична компания Интеза, производител на серията Малиция. Базата на българския дистрибутор на Малиция - фирмата Де Джорджо - е в непосредствена близост до стадиона в квартал Надежда, а собственикът й Иван Василев е член на управата на клуба, така че това сътрудничество видимо ще продължи. В останалите отбори от А група спонсор е фактически клубният собственик. Литекс например носи логото на търговското дружество Литекс комерс - собственост на офшорката Мимико холдингс, но управлявана еднолично от Гриша Ганчев. Акциите на самия клуб са разделени на равни 20-процентни дялове между четири фирми на Ганчев и швейцарския АСП Асистенс холдинг, основен собственик на Централна автогара - София. На екипите на затъващия Нафтекс е изписано името на мажоритарния собственик на клуба Петрол Холдинг. Берое рекламира АКБ Форес на президента си Николай Банев. В Черно море въпросът със собствеността все още е малко неясен, но няма съмнение, че клубът се издържа от Химимпорт. Затова не е и чудно, че негов спонсор е застрахователното дружество Армеец, също притежание на варненската групировка.

Facebook logo
Бъдете с нас и във