Банкеръ Weekly

Съдби

ОСОБЕНИЯТ ЧАР НА САПУНЕНИТЕ ТРАНСФЕРИ

Приликите между българския футбол и латиноамериканските сериали взеха да стават отчайващо много. Всъщност, ако погледнем събитията от последния месец, май е останала само една разлика - в нашите сапунки вместо прочутите Корайма Торес и Наталия Орейро играят фигури с имена като Тиаго Силва и Сандриньо. Дали това е плюс, или минус, преценете сами. Най-закъснелият коледен подарък в историята - вероятно така ще се запомни трансферът на бразилеца Тиаго Силва от Литекс в ЦСКА. Тъмнокожият халф бе обявен за собственост на червените още в края на 2004-а, като шефът на надзорния съвет на клуба Стефан Орманджиев го нарече подарък от г-н Божков за нашите привърженици. После се оказа, че Тиаго нямал подписан договор, колебаел се къде да играе, въобще не бил собственост на Литекс, ами свободен агент, и т.н. Мина повече от месец, през който вероятно и най-запалените почитатели на ЦСКА са загубили интерес към сериала, преди най-сетне Силва да подпише контракта си. Впрочем запалянковците на Левски също не бива да се чувстват ощетени - макар и без латиноамериканско участие, сюжетът на мелодрамата Илиян Стоянов е сякаш преписан дума по дума от бележника на някой колумбийски сценарист. Отстранен от отбора, пратен да гледа видео по осем часа дневно, допуснат пак до тренировки, продаден на японци, спрян за трансфера в Япония и, накрая, отново пратен в стаичката с видеото - твърде вероятно е следващия път, когато види топката в краката си, българският национал вече да е забравил какво се прави с нея. Въпреки очевидните различия във фабулата тези два случая са следствие на едно и също явление: най-сетне, с обичайното десетгодишно закъснение, ефектът от делото Босман стигна и до България. В Западна Европа той се почувства във втората половина на 90-те - едно от многото му последствия бе, че футболистите започнаха да препочитат възможно най-краткосрочните договори и да се стремят да осъществяват трансфери като свободни агенти. Не е ясно докъде можеше да доведе подобна тенденция; за щастие обаче тя бе озаптена от колапса на платените телевизии и последвалото масово затягане на коланите във футболните клубове. Орязаните финанси доведоха и до орязване на щата, а онези играчи, които доскоро искаха сами да си държат правата и да прибират тлъсти трансфери, сега мечтаят за дългогодишни договори - просто за да са сигурни, че ще имат работа. В България вълната Босман се забави по няколко причини: заради относително големите заплати, които плащаха водещите клубове; заради традиционната неохота на нашите играчи да учат чужди езици; и най-вече - заради все по-намаляващия интерес към тях отвън. Но сега вече тя е неизбежна. Случаите с Илиян Стоянов, Стойко Сакалиев, Тодор Колев са само предупредителното отдръпване на водата навътре, преди да се стовари цунамито. Парадоксално е, че точно това затягане на коланите, което стабилизира положението в други страни, у нас може да събори цялата постройка. Дори и с орязани бюджети, западноевропейските клубове си остават най-платежоспособният и предпочитан работодател. Българските обаче след режима на икономии се смъкнаха доста надолу по скалата и значително отстъпват на футболни дестинации като Турция, Русия, Китай, Япония. Оттам и твърдата решимост на национала Стоянов да прекара шест месеца пред телевизора, вместо да подпише нов договор с Левски. Впрочем нашите клубове също предпочитат да купуват свободни агенти. Засега без да си дават сметка, че при подобни сделки е необходима удвоена предпазливост. Алчността далеч не е единствената възможна причина един играч да остане без отбор. Понякога това става в резултат на хронични контузии (в Левски дълго ще помнят случая с Джъстис Кристофър, от седмица - футболист на руския Алания), на проблеми с алкохол или наркотици или просто на лош характер. Пък и самият статут на свободния играч е нещо, което изисква детайлна проверка. В ЦСКА след ужилването с Лима и Соуза би трябвало да четат с лупа и най-дребните буквички в документите. Но въпреки това се стигна до хаоса с трансфера на Тиаго Силва. При това в случая ставаше дума за два български клуба, които на всичко отгоре са в отлични отношения. Какво остава тогава за трансфери на играчи от чужбина? Литекс може би съвсем скоро ще се запознае с опасната страна на подобни трансфери покрай перлата на зимната си селекция - халфа Алесандро Кореа Сандриньо. По информация на БАНКЕРЪ в най-близко бъдеще срещу бразилеца ще бъде заведено дело от бившия му клуб Жувентуд. Неговите шефове твърдят, че Сандриньо имал подписан предварителен договор с клуба за още година и че е преговарял с българите на своя глава. Лично президентът на Жувентуд Валтер Дал Сото увери, че 24-годишният играч се е разписал под предложения му контракт в средата на декември. Ако това се докаже пред съответната инстанция, не е изключено ФИФА да спре правата на футболиста и да отвори огромна пробойна в амбициозния проект на новия треньор на Литекс Ицхак Шум.

Facebook logo
Бъдете с нас и във