Банкеръ Weekly

Съдби

ОЩЕ МАЧКАТ ПРЕДПРИЕМАЧИТЕ У НАС

твърди Кирил Христосков, който има амбицията да е сред създателите на първия частен музей в БългарияКирил Христосков е роден в София. Завършил е 7-ма гимназия на ул. Шишман и по ирония на съдбата дълги години работи на гърба на училището си - в Министерството на вътрешните работи, където прекарва от 1978 до 1999 година. Иначе е завършил Юридическия факултет в Софийския университет. Занимавал се е с разкриване на престъпленията, свързани с културно-историческото наследство, бил е и главен експерт на НСБОП в тази област. След закриването на този отдел през 1999-а създава неправителствена организация Център за подпомагане, издирване и опазване на културни ценности, целта на която според него е да подпомага държавата в тази дейност. Кирил Христосков е сред учредителите на Националния граждански форум Култура, създаден с идеята да бъде коректив на държавните институции, което обаче у нас за съжаление е доста трудно. Освен това е изпълнителен директор на фондация Тракия, основана от Нове холдинг. В нея работи с проф. Иван Маразов. Член е на управителния съвет на фондация Арете, където пък работи с проф. Александър Фол. Нашите идеи са свързани със създаването и прохождането на първите частни сбирки и колекции. Защо не - и частен музей, който пак ще се ползва от обществото, казва Кирил Христосков. Според него такива фондации могат много по-оперативно от държавните институции да набират средства, които да бъдат насочвани за археологически проучвания, за ремонти на църкви, на сгради с културно-историческа стойност, на културни селища в етнографските резервати. Сред обектите, на които е работил Центърът за подпомагане, издирване и опазване на културни ценности през годините, са разкопките на раннохристиянска базилика до язовир Доспат - село Сърница, разкриването на Голямата могила в с. Свирачи до Ивайловград и разкопките в Улпия Ескус. Арете подпомага археологически проучвания в региона на Червен бряг - селата Липице и Сухаче, където се работи вече трета година над едно неолитно селище и върху селище от римската епоха. Тракия има почти същата дейност, по-далечна прицел е да се създаде и музей с добра лаборатория за консервация и реставрация и се направи експозиция в специална сграда.Битува едно мнение, което аз лично не мога да разбера. Наричат колекционерите престъпници сега малко се смекчиха епитетите по отношение на тях - казват им частници, казва Кирил Христосков и продължава: Присъствах на едно заседание в Министерството на културата, където се обсъждаше наредба за реда за регистрация на частните колекции и музейните сбирки. Според мен въпросът е изключително важен. Присъствах на обсъжданията в качеството си на консултант на МК и като представител на неправителствената сфера. Много от известните наши учени и музейни работници в изказванията си изразяваха негативно отношение към частниците, както ги наричат. Не знам от какво е продиктувано, може би това отношение е наслагвано и като държавна политика към българските предприемачи, към българския предприемачески дух, предполага Кирил Христосков.Той си спомня, че преди 1989 г. в България е имало отрицание на всякаква предприемаческа дейност. Цитира и един текст - чл. 233 в Наказателния кодекс за спекулата - купил с цел да продаде. Естествено в търговията ще продадеш, за да спечелиш. Това е един от икономическите закони, чуди се Кирил Христосков. Точно това мачкане на предприемачите (казва, че не обича термина бизнесмен) се пренася и в сферата на културата, твърди бившият оперативен работник. Убеден съм, че трябва да има свободен пазар на паметници на културата организиране на аукциони, създаване на частни колекции. Мнението ми не е отсега - това твърдя още през 90-те години на миналия век, твърди Кирил Христосков. Дейността му по разкриване на престъпленията, свързани с културно-историческите ценности, му е дала широка информация и поглед към механизма, по който са устроени в Западна Европа дейностите в тази сфера. Щом ще се прилага децентрализацията на държавните дейности, трябва да има равнопоставеност на различните видове собственост, както е заложено и в конституцията.В стария закон от времето на социализма също никъде не пишеше и не се забраняваше физически лица да притежават културно-исторически ценности, или както тук в България битува терминът паметник на културата (който не приемам). Това е мое мнение - аз лично възприемам европейската културна терминология и бих говорил за културно-исторически ценности, което е по-точно, твърди Кирил Христосков. Според него неправилно е също след като има режим, който разрешава физическо лице да притежава недвижим паметник на културата, да се забранява притежанието на движими паметници. Често при едни разкопки намерените предмети са част от общата среда и не могат да бъдат отделяни. Според едно решение на Конституционния съд по повод на питане на група народни представители от 1996 г. държавата не трябва да се меси в разпореждането със собствеността на недвижимите паметници на културата. Това обаче се отнася само за тях, а не е решен въпросът със собствеността на движимите. Но как тогава ще има частни колекции, пита се Кирил Христосков. В западноевропейското законодателство се говори за културно-исторически ценности, които физическо лице може да притежава. Декларирането и регистрирането на тези ценности му носят огромни данъчни облекчения, защото собственикът им полага усилия да ги опазва, съхранява, реставрира, експонира, твърди експертът. Според него най-напред в наредбата, която се готви в МК, трябва да има изискване културно-историческите ценности да се декларират и после да се регистрират в даден държавен музей, а едва след това във втория етап да има оценка за автентичност, и то за сметка на самия колекционер, който трябва да може и да продава тези предмети. Така наречените частници бяха обвинени освен това, че едва ли не са причината за иманярството в България. Това не е истина - не те, а огромният нелегален пазар и социалната ситуация, в която се намираме, подхранват иманярството в България, сигурен е Кирил Христосков. Да продадеш навън не е чак толкова страшно твърди експертът. - Въпреки че и моето мислене все още не може да се обърне и да приеме да продаваме такива неща в чужбина. Но съм си мислил така: след като се направи едно описание на предмета, след като се знае, че той е от България, след като има примерно публикация на известен български учен по него, в края на краищата - защо не. Стига да има интерес. Аз нищо лошо не виждам да го направим, както се търгува на аукционите например в Мюнхен: купуваш си паметника, можеш да си го изнесеш - имаш документ, платил си го. Ако ние в България направим такъв аукцион, както сме в центъра на Балканите, ще дръпнем желаещи да продават ценности и от Гърция, и от Турция. И всичко ще се знае - кой, къде, какво купува, кой продава, сигурен е Кирил Христосков.

Facebook logo
Бъдете с нас и във